Черен емпетрум

Черен емпетрум (Empetrum nigrum), черна боровинка (Black crowberry или само Crowberry) представлява целогодишно вечнозелен храст, принадлежащ към семейство Емпетрови (сем. Empetraceae). Empetrum означава „растящ върху скали”. Растежът му е нисък, с полегнали или леко приповдигнати стъбла на височина до 15 сантиметра, рядко по-дълги от 50 сантиметра. При този, почти пълзящ растеж, стъблата не пущат допълнителни корени, както при някои растения.

Устройство на черен емпетрум

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата са с дължина от 3 до 7 милиметра, широки от 1 до 2 милиметра, с елипсовидна форма, рядко продълговато-елипсовидна (игловидна понякога), от 2 до 4 пъти по-дълги отколкото широки, завършващи с тъпи или заострени върхове. Горната им повърхност е гладка и оцветена по-тъмно зелено, а долната е по-светла, като по нея може да се открият малки власинки. Имат добре развита восъчна ципа. Липсват дръжки.

Цветовете са еднополови, рядко двуполови, разположени в пазвите на листата на къси дръжки, опрашващи се от насекоми. Те са единични, с големина 1-2 мм, като част от тях остава да съществува и по време на развитието на самия плод на растението. Разполагат с три тичинки. Венчелистчетата и чашелистчетата са дълги около 1,5 милиметра, с продълговата форма, оцветени от зеленикаво-розово до червеникаво-пурпурно. Цъфтежът е в периода от април до юни. Плодът е костилков, с големина 5 милиметра в диаметър. Цветът на незрелият плод е зелен, а на зрелият тъмно син, синьо-черен, черен или лилав. Семената са на брой от 6 до 9, с дължина 1,6-1,8 милиметра, оцветени в кафяво или бледо червено, с грапава повърхност. Размножаването на вида става чрез тях.

Разпространение на черен емпетрум

Черният емпетрум е установен в Западен Сибир, Северна Америка, Южна и Северна Европа. Среща се също и в Южните Анди и островите на Южния Атлантик. Типични местообитания на растението са места като тундрата, смърчовите гори, големи пустеещи земи, скали, каменисти места, около блата. Интересно място, на което се среща са пясъчните дюни на датския остров Фан и на всички острови над Исландия. Вирее на почви с ниско съдържание на органични вещества и често образува съобщества с боровинките (Vaccinium spp.). Площта на която се разпростира е около 100 квадратни метра, рядко един декар.

Предпочита северното изложение на стръмни или по-полегати склонове (голяма надморска височина), обикновено на границата между алпийския и субалпийския пояс, при от умерен до субарктичен климат.

Черният емпетриум, понякога се отглежда и като декоративно растение в алпинеуми, особено жълто- зеленият сорт Empetrum Nigrum "Лучия ". Растението, отглеждано в градини, предпочита кисели почви, сенчести и влажни места. Предназначението му в този случай е за консумация на плодовете, за правене на лилава боя, или като декорация на градината.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Интересно: Растенията разпространени на юг са еднополови, като женските цветове цъфтят на различни места и опрашването им, с помощта на вятъра, е трудно. Те имат малки плодове, скрити между игловидните им листа. Тези разпространени на север са двуполови, поради това плодовете им са в изобилие, а също имат и по-добър вкус.

Използваема част на черен емпетрум

Плодовете на растението се използват за консумация в чист вид или обработени. Листата, коренът и стъблата се използват за приготвяне на лекарства и за битови цели.

Химичен състав на черен емпетрум

Черният емпетрум съдържа предимно вода. Витаминната концентрация в него е ниска, както и тази на летливи вещества (33 летливи съединения, сред които бензоената киселина и бензил алкохолът са основните), поради това той е почти без мириз. Киселинността му е ниска, в сравнение с тази, която се открива в горските плодове. Плодовете съдържат още дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноиди, каротин, витамин C, масла, смоли, антиоксиданти, микроелементи, пигмент - антоцианин, липиди.

Съдържанието на захар в 100 мл субстанция от Empetrum nigrum е 2,8 ± 0,1 грама, фруктоза 2,6 ± 0,1 грама, захарни алкохоли на инозитол 0,02 грама. Отсъства захароза, а са установени следи от галактоза.

Лечебни свойства и приложение на черен емпетрум

Установена е антиконвулсивна активност на етанолов екстракт от надземната част на черния емпетрум, при експерименти проведени върху мишки и плъхове. Екстрактът проявява посочените свойства при предизвикани гърчове със стрихнин, камфор, коразол и никотин, както и при приложен максимален елктрошок. Той удължава ефектите на седация и проявява умерена N-холинолитична, хипотермична и аналгетична активност.

Документирани са и антибактериални и противогъбични съединения в растението.

Изображение: Abuluntu, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В субарктичните области, Empetrum nigrum е жизненоважно допълнение към диетата на инуитите и саамите. Той осигурява постоянна реколта и събирането му е относително лесно. А високата концентрация на пигмента антоцианин, може да се използва като естествена хранителна боя. Жителите на тези ширини го съхраняват за зимата смесвайки плодовете с мас или олио, след което се оставят на хладно място, без специални грижи.

Плодовете обикновено се събират през есента, като ако това не се направи, те могат да се задържат на растението през зимния период и събирането им да стане през пролетта. Инуитите и индианците, при консумация ги смесват с други горски плодове, особено боровинки. От тях се приготвя чудесен чай и пай. Засилват вкусовите качества на хранителния продукт, в който са вложени. Хората на север ги консумират и сухи, в комбинация с осолена риба, мляко от сърна и кисело мляко. Консумацията на този плод ги предпазва от развитие на скорбут. Те влизат и в състава на сокове и вина, приготвяни от местното население. От тях се получава много вкусен конфитюр.

Местните жители на Аляска, използват коренът, листата и стъблата на растението като лекарство при диария, силни настинки и стомашни проблеми, по следния начин: сварени или накиснати в гореща вода, последвано от прецеждане на течността и пиене. Има твърдения, че полученият сок помага и при бъбречни неразположения. Същото население използва коренът на черния емпетрум, като лекарство при запрашаване на окото и за успокояване на очни болки. Приготвя се по следния начин: корените се сваряват, полученият чай се охлажда, към него може да се добави малко захар и очите се измиват с него.

В Лабрадор, димът от изгарянето на стъблата и листата се използва за пушене на риба, особено сьомга, морска пъстърва и арктическа пъстърва. Друго тяхно приложение е за почистване цевите на оръжия. Освен за гориво, стъблата се използват и за направата на метли и матраци.

Изображение: Alpsdake, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Зърната и плодовете на черният емпетрум се консумират от много животни и са особено важна храна за тях през студените и тъмни зимни месеци. Те оцеляват непокътнати под снега цяла зима.

Черният емпетрум се използва и за декорация, поради красивият си плътен и полегат растеж.

Влиза в състава на душ-гелове, като вещество със стягащо действие. Отварата от листата му, укрепва косата (влиза в състава и на шампоани).

Рецепта от плодовете на Empetrum nigrum и риба: Вземете бульон от варена бяла риба, добавете една кофичка с плодове от растението, захар по Ваш вкус, една лъжичка кръв от рибата, черен дроб и сърце от друго животно. Ястието се готви докато добие вид на конфитюр.

Плодовете се използват още и за производство на вино. Комбинират се с яйца на пъстърва или с настъргани мазнини от елен и изпечени в мазнина и малко вода.

Черен емпетрум в България

В България се среща само Empetrum nigrum ssp.hermaphroditum. Местообитанието му е в Рила и Пирин, като расте по каменисти и скалисти места, на надморска височина между 2200 и 2700 метра. Често образува съобщества с боровинките (Vaccinium spp.).

Растението е вписано в Червената книга на България, в категория „Критично застрашено”. Фактор, въздействащ отрицателно върху него е стопанската дейност, свързана с развитието на скитуризма в посочените планини.

Статут на растението: Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Заглавно изображение: Arnstein Rønning, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons