Спанак

Спанак (Spinacia oleracea, Chenopodium oleraceum) представлява едногодишно растение, което принадлежи към семейство Щирови (Amaranthaceae).

Устройство на спанак

Спанакът израства на височина до 30 см. Листаната му маса е много разнообразна от към размери и форма. Води началото си от основата на растението. Във височина е последователно разположена на зелените клончета. Листата могат да бъдат продълговато-елипсовидни, яйцевидни, яйцевидно-триъгълни. Имат ширина от 1 до 15 см и дължина от 2 до 30 см.

От основата на листната дръжка или на върха на стъблото прорастват съцветията на спанака. Цветчетата в тях са незабележими, жълто-зелени, с големина от 3-4 мм в диаметър. Цъфтежът се наблюдава в периода от юни до юли месец. На тяхно място се образуват малки, твърди, сухи, подобни на бучки плодове. Имат големина от 5 до 10 милиметра. Съдържат по няколко семенца в кухинката си.

Разпространение на спанак

Спанакът може и се отглежда навсякъде. Има добра сухо- и студоустойчивост. Води началото си от Западна и Централна Европа.

Използваема част на спанак

Употребяват се основно листата на растението. Приложение намират и семената му, но в много по-малка степен и с много по-малка известност на употреба.

Спанакът се продава в насипно състояние, на връзки, опакован пресен в торби, консервиран или замразен. Пресният спанак губи много от своята хранителна стойност при съхранение не повече от няколко дни. Докато в хладилник този процес се забавя, като загубата на голяма част от фолиевата киселина и каротеноидното му съдържание ще отнеме около 8 дни. За по-дълго съхранение се бланшира и замразява, вари и отново замразява или се консервира. Съхранен във фризера може да търпи до осем месеца.

Химичен състав на спанак

• белтъчини;
• минерални соли (желязо, магнезий, фосфор, калий, калций, натрий);
• значително количество йод;
• витамини (С, Р, К, Е, Д2, група В);
• флавоноиди (в по-големи количества в по-младите спаначени листа);
• фолиева киселина;
• каротеноиди.

Ето хранителната стойност на 100 грама сурова маса от спанак: енергия - 23 ккал; въглехидрати - 3,6 грама; захар - 0,4 грама; фибри - 2,2 грама; протеини - 2,9 грама; мазнини - 0,4 грама; витамин А - 469 микрограма; витамин B1 - 0,078 милиграма; витамин B2 - 0,189 милиграма; витамин B3 - 0,724 милиграма; витамин B6 - 0,195 милиграма; витамин B9 - 194 микрограма; витамин C - 28 милиграма; витамин E - 2 милиграма; витамин K  - 483 микрограма; калций - 99 милиграма; желязо - 2,71 милиграма; магнезий - 79 милиграма; манган - 0,897 милиграма; фосфор - 49 милиграма; калий - 558 милиграма; натрий - 79 милиграма; цинк - 0,53 милиграма; вода - 91,4 грама.

История и митове за желязото в спанака и още нещо:

Поради грешно поставен десетичен знак "запетая" при изследване количеството на желязо в спанака през 1870-та година, бива поданена информация към хората, че зеленчукът е богат на желязо. Това довежда до установяване на 10 пъти повече желязо в спанака, отколкото  в действителност е то. Така се създава митът за високото количество на минерала в него и от там способността му да прави изключително силен организма - действие описано и в комикси и анимации като "Попай моряка". Грешката в поставянето на десетичната запетая остава незабелязана до 1930 година. Идва момент, в който криминолог разкрива неточността в отбелязването на стойността на желязото в спанака. Криминологът Майк Сътън (Sutton) пише статия в Интернет вестник по криминология, че Попай и желязото е просто още един дългогодишен мит, и че спанакът е избран и провъзгласен от моряка заради съдържание на витамин А  в него. В същата статия той оспорва и горепосочената грешка в поставянето на десетичната запетая, поради липсата на проверими източници. Авторът намира стойности на желязото в спанака докладвани през 1934 година, които действително показват, че количеството му е 20 пъти по-високо от известното до момента. В друга статия, Sutton прави разлика между мита за съдържание на желязо в спанак, който той обявява за "лоша наука", и мита, че грешката е била причинена от скрит знак след десетичната точка.

Установено е, че спанакът е един от най-силно замърсените с пестициди зеленчуци, разбира се в зависимост от почвата на която вирее и водата с която се полива. Например в зависимост от почвата и мястото, където се отглежда, той може да бъде с високо съдържание на кадмий.

Опакованият спанак понякога се подлага на облъчване, за да се убият вредните бактери в него. Проведено е проучване за това в каква степен облъчването влияе на хранителната стойност на зеленчука и оттам върху здравето на консуматорите. Изследователи тествали концентрациите на витамини C, E, K, B9 и четири каротеноида в опакован спанак след облъчване. Те открили, че с увеличаване на нивото на облъчване, четири хранителни вещества показват малка или никаква промяна. Тези хранителни вещества включват витамини В9, E, K и неоксантина от каротеноидите.

Лечебни свойства и приложение на спанак

Спанакът е считан за функционална храна поради своя разнообразен хранителен състав, който насърчава здравето извън основната храна на индивида. Благодарение на своите фитохимикали и биоактивни вещества може да улавя реактивните кислородни макромолекули и да предотврати по този начин окислителното увреждане; модулира експресията и активността на гените, метаболизма, пролиферацията на тъканите, възпалението и антиоксидантната защита; стимулира секрецията на веществата в тялото, които дават чувството за ситост на стомаха. Тези биологични дейности са доказателство за противораковите, противозатлъстяващите, хипогликемичните и хиполипидемични свойства на спанака. Въпреки тези ценни качества, консумацията на спанак остава ниска в сравнение с други зеленолистни зеленчуци.

Спанакът е бил използван в миналото в лечението на уринарни камъни. Зеленолистният зеленчук подпомага лечението на фебрилни състояния, възпалението на белите дробове и червата. Семената действат слабително и охлаждащо. Те са били използвани в лечението на трудно дишане, възпаление на черния дроб и жълтеница.

Свойства на спанака:

• възбужда дейността на храносмилателните жлези и перисталтиката на червата, действа слабително;
• газогонно;
• антипиретично;
• хипогликемично;
• имуностимулиращо в по-малка степен;

Състояния и заболявания, при които се използва спанака:

• при запек;
• като профилактика срещу скорбут;
• с цел стимулиране дейността на имунната система;
• с цел увеличаване нивото на хемоглобина;
• анемии;
• туберкулоза;
• като част от диетичното хранене.

Голямото количество флавоноиди прави спанака предпочитана антиоксидантна храна, която се бори със свободните радикали и се грижи за здравето на организма. От друга страна доставя енергия и стопява излишните килограми.

Начин на употреба:

• отвара - 10 г. листа се заливат с 250 мл вряла вода и врат 5-10 мин. Когато изстине, от течността се пие преди хранене няколко пъти на ден.

Спанакът в кулинарията

Листата могат да се консумират сурови или варени. Младите такива са много удачни за добавяне в салати, а по-старите към супи, ястия или биват употребявани като гарнитура и за декорация на кулинарни произведения.

Семената също могат да се приготвят варени или консумират сурови. В покълнало състояние се добавят към салати.

Други приложения на спанака

Хлорофилът извлечен от спаначените листа се използва като зелено багрило. От листната маса на това растение се получава и жълто багрило.

Интересно за спанака:

Смята се, че листният зеленчук води произходът си от Древна Персия (днешен Иран и съседните му страни). Не се знае кога и как спанакът е пренесен в Индия, после и в Китай, където е бил известен като "Персийски зеленчук". За пренасянето му в Древен Китай се знае, че е осъществено през Непал.

В Сицилия, това зелено богатство е донесено от сарацините. Първите писмени сведения за спанака по Средиземноморието са записани в три произведения от 10-ти век: медицинското дело от Ал-Рази (известен като Разес на Запад) и в два селскостопански трактата, един от Ibn Wahshiyah, а другият от Qustus al-Rumi. Той става популярен зеленчук в арабското Средиземноморие и се установява в Испания през втората половина на 12-ти век, когато той бе наречен "ra'is al-buqul" - "вождът на листните зеленчуци". Информация за спанака е била открита и в специален трактат от 11 век от Ibn Hajjaj.

В Германия, зимната форма на зеленчука е известна от 13-ти век. До 1552 година за нея не е имало писмени сведения.

Спанакът се появява за първи път в Англия и Франция през 14-ти век, най-вероятно през Испания. Там е придобил популярност в началото на пролетта, време когато зеленчуците са оскъдни и постното хранене е ограничено откъм асортименти. Спанакът е споменат в първата известна английска готварска книга "Forme of Cury" (1390), където е посочен като "spinnedge" и / или "spynoches".

Спанакът е смятан за зеленчук фаворит от Катерина Медичи. Ястия, сервирани върху канапе от спанак, са известни като "флорентински" и отразяват раждането на Катерина във Флоренция.

По време на Първата световна война, вино подсилено със спаначен сок се дава на френските войници, отпаднали в резултат на тежки кръвоизливи.

Основните производителки на спанак за 2014-та година са (количество в милиони тонове): Китай - 22,1; САЩ - 0,35; Япония - 0,26; Турция - 0,21; Индонезия - 0,13; Франция - 0,12; Пакистан - 0,10;

През 2014 г. общото производство на спанак е 24,3 милиона тона за целия свят, като само на Китай от тях в процентно отношение се падат 91%.

Внимание!

Храната, приготвена със спанак задължително да се съхранява в хладилник, тъй като под влияние на топлината нитратите се превръщат в нитрити, вследствие на което може да настъпи нитритна интоксикация.

Поради високото съдържание на оксалова киселина в зеленчука, той не се препоръчва за консумация от хора страдащи от камъни в бъбреците. Това се отнася и за пациенти с алергия към желязото.