Маруля

Маруля (Lactuca sativa) е тревисто растение, листен зеленчук от семейство Сложноцветни (Asteraceae).

История на марулята

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Марулята е била култивирана в Древен Египет за произвеждане на масло от семената му. Има доказателство за отглеждането й още през 2680 г.пр.н.е. Марулята е смятана за свещено растение на бог Мин (почитан от мъжете, като бог на плодовитостта). Употребата й в религиозни церемонии довело до създаването на много изображения на зеленчука в гробници на фараони и стенописи. Римляните са вярвали, че увеличава мъжката потентност, за разлика от древните гърци, свързващи растението с мъжката импотентност. Елините го сервирали на погребения. В Британия жените през 19-ти век са вярвали, че марулята може да доведе до безплодие и стерилитет. Луи XIV се е опитал да превърне този зелен тревист зеленчук във френско традиционно ядене.

Религиозното отношение към марулите продължава и в наши дни сред язидите, малка кюрдска етно-религиозна общност, които имат забрана да носят синьо и да ядат марули.

Устройство на маруля

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Марулята расте под формата розетка от листа, достигаща минимум 15 см диаметър. Листата се развиват близо едно до друго (плътно) или имат разтворен растеж. Цветът на листната маса може да е различен, като варира от светлозелено до тъмнозелено, червено до лилаво или зелено примесено покрая с пурпурно. Растението има множество малки и жълтеникави цветчета, с по пет венчелистчета, образуващи голямо съцветие. Плодовете на марулята съдържат по едно семе, което може да бъде бяло, жълто, сиво или кафяво в зависимост от сорта. Има много видове маруля - Лоло росо, бостънска, китайска, айсберг, белгийска, къдрава цикория и други.

Разпространение на маруля

Предполага се, че марулите водят началото си от Средиземноморието и Египет. Сега се отглеждат в целия си свят.

Използваема част на маруля

Употребяват се листата, стъблото и семената на растението.

Химичен състав на маруля

Растението включва в състава си витамин К, лутеин, бета каротин, витамин С, калций, фолиева киселина, желязо, витамин А, витамин В6, левкопен, калий, гликозид (лактуцин).

Лечебни свойства и приложение на маруля

Марулята е ценно растение, заради своите лечебни и диетични качества.

Свойства на марулята

• аналгетично;
• отхрачващо;
• антиоксидантно;
• газогонно;
• седативно;
• антипиретично;
• диуретично;
• лактогонно;
• противовъзпалително;
• спазмолитично.

Някои състояния и заболявания, при които се прилага

• безсъние;
• старчески петна;
• безпокойство;
• плешивост;
• запек;
• фрактури;
• ревматизъм;
• с цел забавяне стареенето на организма;
• афтозни язви;
• пърхот;
• висок холестерол;
• астма;
• рак на белия дроб;
• отоци;
• анемия.

Изображение: © Salix / Wikimedia Commons

Ползите от марулята се дължат на богатството им от витамини и минерални вещества. Марулите, както всички зелени листни зеленчуци, съдържат голямо количество желязо, което участва активно в лечението на анемия. Високото съдържание на магнезий в тях помага за по-ефективното възстановяване на тъканите (нервна, мозъчна, мускулна). Изобилието от витамин А и С в марулята се оказват силно средство в борбата с рака, сърдечно-съдовите заболявания и намаляват риска от развитие на инсулт. Марулята е препоръчителна при хора, искащи да отслабнат (високото съдържание на целулоза в нея помагат при лениви черва).

В иранската традиционна медицина се препоръчва консумацията на семената й при коремен тиф. Народната медицина в много страни твърди, че това зелено растение помага при лечение на болки, ревматизъм, напрежение и нервност.

Маруля в кулинарията

Основно марулята се използва за направата на салата. В България тя е предпочитана през пролетните месеци. От този листен зеленчук в комбинация с пресен лук, репички и яйца се приготвя "Великденска салата". Марулята е основен продукт за световноизвестната салата Цезар. Растението се използва за направата на супи и сандвичи. Добре се съчетава със сирена, риба, месо. Има вид маруля, която се отглежда заради семената, от които се извлича олио.

Заглавно изображение: Jean-Pierre Dalbéra, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons