Физиологично значение на витамин С

› Въведение

› Храни, богати на витамин С

› Препоръчителна дневна доза

› Физиологично значение на витамин С

› Роля на витамин С в имунната система

› Дефицит на витамин С

› Излишък от витамин С

Въведение

Витамин С е известен още под наименованията аскорбинова киселина и антискорбутен фактор. Той е водноразтворим витамин. Във вода витамин С се разтваря на биогенни елементи, които когато не са необходими на организма се извеждат от него чрез урината. Витамин С е основно хранително вещество, което участва в регенерацията на тъканите. Той е необходим за функционирането на някои ензими, действа като антиоксидант и е от ключово значение за имунната система. Витамин С е открит през 1912 година и е изолиран през 1928 година.

Храни, богати на витамин С

Витамин С не се синтезира в организма и трябва да бъде набавян с храната или посредством хранителни добавки, които обикновено го съдържат под формата на аскорбинова киселина. Храни, които са отлични източници на витамин С, са пипер, броколи, зеле, карфиол, грах, спанак, маруля, ряпа, брюкселско зеле, синап, тиквички, домати, целина, аспержи, мента, магданоз, копър, папая, грейпфрут, киви, ягоди, малини, диня, пъпеш, ананас, лимони, лайм и портокали.

Аскорбиновата киселина лесно се разрушава при термична обработка. Голямо количество витамин С се губи при замразяване и бланширане на зеленчуците, а при по-продължителната им кулинарната обработка (повече от 10-20 минути) количеството му намалява повече от 1/2 от общото съдържание. В случаите, когато зеленчуците са били консервирани, след което претоплени, се запазва само около 1/3 от първоначалното количество на витамин С.

Препоръчителна дневна доза

Препоръчителна дневна доза при деца:

• Кърмачета от 0 до 6-месечна възраст: 40 mg
• Деца от 7 до 12-месечна възраст: 50 mg
• Деца от 1 до 3-годишна възраст: 15 mg
• Деца от 4 до 8-годишна възраст: 25 mg
• Деца от 9 до 13-годишна възраст: 45 mg
• Момичета от 14 до 18-годишна възраст: 65 mg
• Момчета от 14 до 18-годишна възраст: 75 mg

Препоръчителна дневна доза при възрастни:

• Мъже на 19-годишна възраст и по-големи: 90 mg
• Жени на 19-годишна възраст и по-големи: 75 mg
• Бременни жени на и повече от 19-годишна възраст: 80 mg
• Кърмещи жени от 14 до 18-годишна възраст: 115 mg
• Кърмещи жени от на и повече от 19-годишна възраст: 120 mg
• Пушачите следва да приемат по 35 mg /дневно допълнително витамин С към препоръчителната дневна доза, отговаряща на възрастта им, в сравнение с непушачите.

Дневният прием на витамин С за възрастни и лица над 19-годишна възраст (включително бременните и кърмещите жени) не трябва да надвишава 2000 mg дневно. Приемът на 5000 и повече mg витамин С дневно, може да предизвика осмотична диария.

Физиологично значение на витамин С

Основното физиологично значение на витамин С е ролята му антиоксидант. Същевременно с това той успява да засили действието и на другите два много ценни антиоксиданта - витамини А и Е. Посредством защитната си антиоксидантна функция, витамин С предотвратява вредните оксидативни ефекти върху клетките породени от кислорода, който се отделя при метаболизма им. Витамин С подпомага дейността на белите кръвни клетки. Функциите, които те изпълняват са да разпознават и унищожават вирусите, бактериите и раковите клетки. Аскорбиновата киселина изпълнява предимно защитна роля в човешкия организъм.

Изображение: Yikrazuul, Public domain, via Wikimedia Commons

Едно от наименованията на витамин С „антискорбутен фактор", произлиза от обстоятелството, че спомага за предотвратяване на заболяване, наречено скорбут. Когато количеството на витамин С в организма намалее под 300 mg, защитният ефект, който оказва върху кожата и венците, се губи и в тях могат да възникнат определени нарушения.

Аскорбиновата киселина има свойството да повишава усвояването от организма на желязо от растителните храни. Поради тази причина е добре да се приема витамин С от хора, които имат здравословни проблеми свързани с недоимъчни на желязо състояния, както и обратно - при състояния на излишък на желязо в клетките, следва да се избягва приемане на витамин С във високи дози.

Някои състояния и заболявания изискват специално внимание върху приема на витамин С. Такива са: ставните заболявания, повечето заболявания на сърдечно-съдовата система, болести на щитовидната жлеза, ракови заболявания, белодробни заболявания и чернодробни заболявания, очни болести, алкохолизъм, акне, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, депресия, астма, някои чревни заболявания и други. Забавянето на процеса на стареене също е свързано с приема на адекватни количества витамин С.

Изображение: oxfordvitalityco.uk

Поради това, че витамин С се резорбира много по-добре в присъствието на флавоноиди, той често е комбиниран в хранителни добавки заедно с тях. Витамин С често се съчетава с минералите калий, калций, магнезий. Друга широко достъпна форма на витамин С е сложната му метаболитна форма, която в търговската мрежа е известна под името ESTER-C (TM). В нея аскорбиновата киселина е комбинирана с няколко от естествените си метаболити.

Роля на витамин С в имунната система

Имунната система е многостранна и сложна мрежа от специализирани органи, тъкани и клетки, която се е развила с цел да защити клетката гостоприемник от редица патогени, като бактерии, вируси, гъбички или паразити. Повече от половин век изследванията показват, че витамин С има решаващо значение за голяма част от функциите на имунната система, особено за функциите на имунните клетки. Витамин С е основно хранително вещество, което не може да бъде синтезирано от хората, поради липсата на ключов ензим от биосинтетичния път. Тежкият дефицит на витамин С води до фатално заболяване, наречено скорбут. Препоръчва се да се приемат 100-200 мг/дневно  витамин С, въпреки че дневните нужди за предотвратяване на скорбут са около 10 мг/ден. Тези около 10-20 пъти по-високи нива за препоръчителен прием имат за цел да се достигнат оптимални плазмени концентрации и предотвратяване на хиповитаминоза С, поради ниския капацитет за съхранение на водоразтворимия витамин в организма.

Витамин С притежава редица ефекти, които могат да допринесат за неговите имуностимулиращи ефекти. Той е високо ефективен антиоксидант, кофактор на семейство биосинтетични и геннорегулаторни монооксигеназни и диоксигеназни ензими.

Витамин С има роля за осъществяване на функциите на вродения имунитет и частност за поддържане на целостта на кожата и епителните бариери. Кожата има многобройни функции една от които е действието и като бариера за външни патогени. Епидермалният слой е изграден от много клетки, включително кератиноцити, а дермалният слой съдържа много фибробласти, които секретират колагенови влакна. В кожата се съдържа малко количество витамин С. Основните функции на витамин С в епителните бариери са подобряване на синтеза и стабилизацията на колагена, предпазване от повреди индуцирани от реактивни кислородни видове, подобряване на диференциацията на кератиноцитите и синтеза на липиди, подобряване на разпространението и миграцията на фибробластите.

Левкоцитите активно натрупват витамин С, което води до стойности, които са 50 до 100 пъти по–високи от плазмените концентрации. Натрупването на такива високи концентрации на витамин С потвърждава хипотезата, че той е важен за функциите на тези клетки. Витамин С е мощен антиоксидант, който може да неутрализира многобройните реактивни оксиданти, а също така да регенерира важни клетъчни и мембранни антиоксиданти като глутатион и витамин Е. Освен това витамин С стимулира неутрофилния хемотаксис или с други думи миграцията на неутрофили в заразените тъкани. При пациентите с тежка инфекция се наблюдава нарушена хемотаксична способност на неутрофилите. Тази „парализа“ на този вид бели кръвни клетки може да се дължи на повишените нива на противовъзпалителни и имуносупресивни медиатори. Възможно е обаче да се дължи и на дефицит на витамин С, който се наблюдава много често по времето на тежка инфекция. Проучванията показват, че прилагането на витамин С като хранителна добавка при пациенти с тежки и рецидивиращи инфекции може да допринесе за подобряване на придвижването на неутрофилите. След миграцията на нeутрофилите в мястото на инфекцията те продължават да поглъщат нахлуващите патогени. Този процес се нарича фагоцитоза. Не е изненада, че витамин С участва и във фагоцитозата.

Дефицит на витамин С

Дефицитът на витамин С може да доведе до развитие на заболяване наречено скорбут, при което се наблюдават промяна в цвета на кожата и кървене от венците. Едно от основните физиологични значения на витамин С се изразява в превенцията на това заболяване, откъдето идва и едно от наименованията му - антискорбутен фактор. В наши дни, скорбутът се среща изключително рядко, поради това че витамин С е включен в състава на редица хранителни добавки. За това спомага и разнообразното и пълноценно хранене. Симптоми, които могат да сигнализират за недостиг на витамин С са предимно бавното зарастване на раните и отслабването на имунитета, при което организмът става податлив на различни видове инфекции. С дефицит на витамин С са свързани някои: ставни заболявания; заболявания на сърдечно-съдовата система, очни болести, като катаракта например и други. От защитната функция на витамин С са зависими липопротеиновите молекули, съдържащи мазнини.

Някои лекарствени препарати могат да намалят количеството на витамин С в организма. Такива са нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), каквито са аспиринът, ибупрофенът, диклофенак натрий и други, перорални контрацептивни средства (противозачатъчни таблетки), сулфонамиди, кортикостероиди (например кортизон), барбитурати и други.

Излишък от витамин С

При предозиране с витамин С може да се наблюдава увеличаване нивата на пикочната киселина в урината. Могат да възникнат и токсични състояния свързани с приемането на витамин С под формата му използвана за направата на хранителни добавки, но не и когато той бива приеман в естествената си форма съдържаща се в храните.

Заглавно изображение: pixabay.com