Обем и състав на крайната урина

В норма обемът на крайната урина при обичаен водно-солеви режим е средно около 1,5 литра за 24 часа. Количеството на крайната урина е известно като диуреза и като обем представлява около милилитър на килограм телесна маса за час.

Отделянето на повече от 2 литра за 24 часа се означава като полиурия. В крайната урина се съдържат урея, други крайни метаболитни продукти, фосфати, сулфати, калиеви и други йони. Тяхната сума е приблизително около 600 mosm/24 часа. Отделянето на по-малко от 450-500мл/24 часа урина се означава като олигурия. Отделянето на по-малко от 100мл урина за 24 часа се нарича анурия.

При продължително отделяне на по-малко от 400 мл урина за 24 часа не се екскретира цялото количество на крайните продукти от обмяната на белтъците и тяхната концентрация в плазмата се увеличава. Състоянието е известно като азотемия.

Цветът на урината се определя от пигментите, които се получават при разграждането на хемоглобина. В норма pH на урината варира между 4,5 и 8,2, но обикновено е слабо кисело.

Кръвни клетки в нормално състояние не се установяват в урината. При патологични състояния като нараняване или наличие на камъни (конкременти) в бъбреците е възможна появата на еритроцити в урината. Състоянието е известно като хематурия, която се разделя на макроскопска и микроскопска. Установяването на левкоцити в урината се означава като левкоцитурия и е белег за инфекция на пикочните пътища.

Крайната урина съдържа 95% вода и 5% разтворени вещества. Разтворените вещества в състава на урината са главно урея, калиеви, натриеви, хлорни йони, креатинин, пикочна киселина, сулфати, фосфати, пигменти и други.

Нормално урината не съдържа глюкоза. Наличието на урина се означава като глюкозурия и се наблюдава при повишаване на плазменото ниво на глюкозата над 16 ммол/л, което води до надхвърляне на транспортния максимум на глюкозата в проксималните тубули. Патологичното наличие на белтъци в урината се означава с термина протеинурия.

Обемът и съставът на крайната урина е показателен за много заболявания и е рутинно изследване. Възможно е извършването на микроскопски анализ на урината (изследване на седимент).

Отделяне на урината от организма

Образуваната урина в резултат на основните процеси на уринообразуване (гломерулна филтрация, тубулна реабсорбция и секреция) попада в бъбречното легенче и от там към уретера. Навлизането на урина в уретера предизвиква нейното разтягане. Това разтягане води до съкращаване на гладката мускулатура на средния слой на стената на уретера, което предизвиква перисталтична вълна, спомагаща придвижването на урината до пикочния мехур. В пикочния мехур могат да се съберат около 700-800 милилитра урина. Нормално при наличие на около 200 милилитра урина се активират стреч рецепторите. Информацията от тях по тазовия нерв достига до центъра на микцията (регулиращ отделянето на урина), локализиран в S2-S3 сегменти на гръбначния мозък. От центъра на микцията започват парасимпатикови нервни влакна, които по хода на тазовия нерв стимулират съкращението на m. detrusor и отпускането на вътрешния уретрален сфинктер. Противоположно на действието на парасимпатикуса, симпатиковата стимулация причинява контракция на сфинктера. При разтягането на мехура по време на неговото пълнене рефлексно се потискат симпатиковите неврони. Този механизъм доминира в новородените деца. При тях по-късно се развива волева регулация на микцията с включването на външния уретрален сфинктер и с развитието на център регулиращ изпразването на пикочния мехур в моста. Този център получава сигнали от стреч рецепторите, интегрира информацията с тази постъпваща от кората и отичатаща подходящо ли е уринирането в този момент. Импулсите от центъра регулиращ изпразването на пикочния мехур в моста активират m. detrusor и отпускат вътрешния уретрален сфинктер. Ако в този момент уринирането не е подходящо, импулси по n. pudendus поддържат съкращението на външния уретрален сфинктер. При желание за уриниране външния уретрален сфинктер се отпуска. След уриниране в пикочния мехур остават 5-10 милилитра урина.

Когато пикочният мехур е празен, m. detrusor е отпуснат. Вътрешният уретрален сфинктер се поддържа съкратен от симпатикусовата стимулация, а вътрешният – от импулсите по хода на n. pudendus. Когато отделянето на урината се регулира от центъра на микцията разположен в поясната част на гръбначния мозък, то представлява неволеви процес.

От казаното до тук става ясно, че има два центъра на микцията – един разположен в гръбначния мозък и един разположен в моста. Регулацията на отделянето на урината от центъра на микцията в моста е волева, а от центъра на микцията в гръбначния мозък е неволева.