Катетеризация на пикочен мехур

Катетър е гъвкава тръба от латекс, силикон или каучук, която може да се постави в тялото, за да се създаде изкуствен канал, през който да преминават течности от и в организма. Поставянето на катетър в организма се нарича катетеризация, като се различават основно три вида - сърдечна, за съдов достъп (с цел извършване на инфузия) и катетеризация на пикочен мехур.

Роля на пикочния мехур

Ролята на пикочния мехур е да съхранява урината, до нейното отделяне от организма. Урината се произвежда от бъбреците, след филтриране на кръвта и се транспортира до пикочния мехур, през пикочопроводите. Оттам тя се екскретира от организма през уретрата (пикочния канал).

Прочетете още:

»Анатомично устройство на отделителна система

»Устройство на пикочен мехур

При някои заболявания и състояния обаче, естественото отделяне на урината е възпрепятствано. В такива случаи се извършва манипулацията катетеризация на пикочен мехур - в пикочния мехур се поставя катетър, през който да се извежда произведената урина.

Кога се налага катетеризация на пикочен мехур?

Катетеризация на пикочен мехур се извършва главно с две цели: изследване на урина и като терапевтична мярка.

Катетеризация на пикочен мехур с цел изследване

Катетеризация на пикочен мехур с цел изследване се извършва, когато се налага да се проследи функцията на бъбреците и пикочния мехур. В някои случаи, с цел поставяне на диагноза се налага да се определи точното количество на отделяната урина за едно денонощие, което също става най-точно с помощта на катетеризация. Прилага се още при диагностициране на кървене от уринарния тракт.

Повече за изследването на урина може да научите:

»Анализ на урина

»Изследване на урина

Катетеризация на пикочен мехур, като терапевтична мярка

Като терапевтична мярка, уринарен катетър се използва, когато пациентът е възпрепятстван да отделя урина по естествен начин. Това включва следните заболявания и състояния:

• инконтиненция на урина (изтичане на урина или невъзможност за контрол над уринирането);
• полакиурия - наличие на твърде често уриниране, обикновено в малки количества, предизвикващо болка при опит за задържане на урината;
• задръжка на урина (невъзможност за изпразване на пикочния мехур, когато трябва);
• операция на простатата или гениталиите;
• множествена склероза;
• запушване на пикочните пътища;
• обездвижване, поради травма, парализа или увреждане на гръбначния мозък, което затруднява посещението на тоалетната;
• деменция;
• в някои случаи на доброкачествена хипертрофия на простатата;
• за изпразване на пикочния мехур по време на раждане, при поставяне на епидурална упойка;
• за изпразване на пикочния мехур преди, по време и/или след някои видове хирургични интервенции, като операции на матката, яйчниците или червата;
• за вливане на лекарство директно в пикочния мехур - по време на химиотерапия за лечение на рак на пикочния мехур.

В повечето случаи, поставянето на уринарен катетър е временно, докато проблемът бъде разрешен. В много редки случаи се налага катетеризация за продължителен период от време.

Кога се изключва катетеризация на пикочен мехур

Трябва да се има предвид, че катетеризацията на пикочен мехур носи значителен риск от инфекция на пикочните пътища и поява на стерилитет, особено в дългосрочен план. Поради тази причина, тя се извършва само при изрична преценка на лекуващия лекар и само, когато други мерки са неподходящи или са били неуспешни.

Уретрална катетеризация не бива да се извършва при:

• увреждане на долния уретрален тракт, вследствие на травма - например при фрактура на таза.

Видове катетри за катетеризация на пикочен мехур

Съществуват четири основни типа катетри за катетеризация на пикочен мехур:

• постоянен катетър;
• временен катетър;
• надпубисен катетър;
• външен катетър (катетър тип презерватив).

Постоянен катетър

Постоянният катетър се поставя в пикочния мехур. Той може да се използва както за дълги, така и за кратки периоди от време.

Обикновено, постоянният катетър се поставя през уретера на мъжа или жената. В края на катетъра (който остава в пикочния мехур) се надува мъничко балонче, което предотвратява тръбичката да се плъзне извън тялото. Балончето се изпуска, когато катетърът трябва да бъде отстранен.

Външният край на катетъра завършва с дренажна торбичка за събиране на урина. Торбичките са сменяеми, като може да бъдат с различен обем: по-големи, за лежащо болни или за през нощта и по-малки, които дискретно се прикриват под дрехите - за пациенти, които водят активен начин на живот. За правилното оттичане на урината и предотвратяване връщането й в пикочния мехур, торбичката трябва да бъде поставена на ниво под мехура. Дренажните торбички трябва да се подменят при напълване или най-много на всеки 8 часа.

Някои постоянни катетри завършват с клапан (вентил), който може да се отваря непосредствено преди изпразването на мехура.

Постоянен катетър се поставя от опитно медицинско лице, в болнични или домашни условия. Сменя се на всеки 4-8 седмици или по преценка на лекуващия лекар.

Поставянето на постоянен катетър е по-малко травмиращо за пациента, но крие по-голям риск от възникването на инфекции. При спешни случаи (например при инфекция или запушване), катетърът трябва да се смени веднага.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Временен катетър

Временният катетър се използва за периодична катетеризация и има по-просто устройство от постоянния катетър - представлява мека, гъвкава тръбичка, която завършва с разширение във външния край.

Поставя се преди всяко изпразване на пикочния мехур:

• около 4-6 пъти на ден, след което се отстранява.

Препоръчва се за краткосрочна употреба.

Временният катетър може да се постави самостоятелно от пациента или от болногледач, в домашна среда. Той е добро решение за хора, които се притесняват от постоянната катетеризация, както и за мъже, които искат да водят пълноценен сексуален живот (поставянето на постоянен катетър възпрепятства половия акт).

Периодичната катетеризация редуцира риска от инфекции и мъжки стерилитет, но крие по-големи рискове от нараняване, особено при самостоятелно поставяне.

Надпубисен катетър

В някои случаи може да се наложи поставянето на катетъра да се извърши през коремната стена - например при:

• обструкция (запушване) на уретрата,
• нараняване на уретрата,
• наличие на камъни в пикочния мехур,
• доброкачествена хипертрофия (уголемяване) на простатата,
• рак на простатата.

Процедурата се означава като надпубисна катетеризация. След подходяща анестезия, се прави се малък, хирургичен разрез, точно над срамната кост и тръбичката се вкарва директно в пикочния мехур.

Манипулацията се извършва от хирург-уролог, който трябва точно да установи локализацията на пикочния мехур, чрез палпация или ехография.

Надпубисният катетър се сменя на всеки 4 до 6 седмици.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Външен катетър (катетър тип презерватив)

Външните катетри са медицински устройства за събиране на урина, предназначени предимно за мъже. При тях не се извършва катетеризация на уретрата, нито директно на пикочния мехур. Най-разпространен е т.нар. катетър тип презерватив, който се поставя върху половия член, а малка тръбичка отвежда урината в дренажна торбичка. Торбичката обикновено се прикрепя към крака.

Катетрите тип презерватив обикновено се изработват от латекс или силикон и се предлагат в различни размери.

Външните катетри са подходящи за пациенти, които нямат проблеми със задръжка на урина или обструкция на пикочните пътища, но имат сериозни функционални или умствени увреждания, като деменция например. За самостоятелна употреба, пациентите трябва да са запазили двигателната функция на ръцете си (т.е. да могат да ги използват достатъчно добре).

Тези катетри обикновено са по-удобни и носят по-малък риск от инфекция, травма на уретрата или стерилитет, за разлика от другите видове катетри. Основният недостатък е дразнението на кожата на пениса, което може да предизвикат - включително разраняване, зачервяване, сърбеж. Евентуалното изместване и изтичането на урина също може да бъде проблем.

Външните катетри трябва да се подменят ежедневно. Обикновено се използва само в краткосрочен план.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Как се извършва катетеризация на пикочен мехур?

Техника на манипулацията

Катетеризацията винаги трябва да бъде асептична, за да се избегне възможността за възникване на инфекция в урогенитални тракт.

Необходимо оборудване

Преди да започне катетеризацията на пикочен мехур, трябва да се приготвят всички необходими инструменти и съоръжения, а именно:

• стерилни ръкавици;
• подходящ антисептик;
• стерилни тампони или памук;
• стерилни хартиени кърпи;
• антисептичен анестетичен смазочен гел;
• подходящ набор от катетри;
• съд за колекция на урината или дренажна торбичка.

Катетеризация на пикочен мехур при мъже

Пациентът трябва да легне по гръб и да застане с разтворени крака. Лицето, което извършва процедурата, трябва да обхване пениса с недоминиращата си ръка (ако е десничар - с лявата, ако е левичар - с дясната) и да придърпа пепуциума, оголвайки главичката.

Главичката на пениса се почиства много старателно с антисептичния разтвор.

С помощта на палеца и показалеца, пениса се изтегля нагоре (така че да е перпендикулярен на тялото на пациента). - целта е да е преодолее първата извивка на уретрата.

Върху върха на катетъра се поставя избрания анестетичен гел (например лидокаин 2%), след което се вкарва в отвора на уретрата. Изчаква се 2-3 минути, за да започне анестетичното действие.

За да се избегне разливане на урина, катетърът може да се прегъне в горния край или помощник да придържа подходящ съд.

Придържайки пениса, катетърът се вкарва навътре в уретрата, чрез "нанизване". При достигане на втората извивка на уретрата, съпротивата се преодолява чрез внимателно издърпване на пениса нагоре, като едновременно се упражнява много лек натиск върху катетъра. В някои случаи е необходимо пенисът да се насочи напред. Внимание! Не трябва да се упражнява силен натиск върху катетъра!

След като се постигне отделяне на урина, катетърът трябва да се избута леко, докато се усети преграда (дъното на пикочния мехур). Това е важно, за да се предотврати надуването на балона още в областта на простатата.
След като се уверим, че катетърът е на правилното място, следва надуването на балончето, което става с помощта на подходящо количество вода или физиологичен разтвор (обикновено 10-15 мл).

Катетърът много внимателно се придърпва, за да се установи, че балонът е надут и е на правилната позиция - над шийката на пикочния мехур.

Дренажната торбичка се поставя на ниво по пикочния мехур, за да се избегне връщането на урината. Урината трябва да се движи свободно.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Катетеризация на пикочен мехур при жени

Уретралната катетеризация при жени наподобява тази при мъжете, с тази разлика, че уретрата при жената е по-къса и няма препятствия (извивки) за преодоляване.

Особеното тук е, че в някои случаи уретралният отвор може да е трудно установим (например при затлъстяване, прекарана бременност, оперативна намеса, травми и други).

В общи линии, процедурата е същата:

Пациентката трябва да е легнала по гръб, с разтворени крака.

Областта около отвора на пикочния канал се дезинфекцира с антисептичен разтвор, много старателно.

На върха на катетъра се поставя подходящ анестезиращ гел. Срамните устни се разтварят и катетърът се плъзга в отвора на уретрата.

Трябва да бъдат вкарани около 10 см от катетъра, за да се гарантира, че се локализира в пикочния мехур.

Балона се напълва и се проверява дали се намира над шийката на пикочния мехур.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Възможни усложнения при катетеризация на пикочен мехур

Инфекции

Най-честите възможни усложнения, причинени от уринарни катетри, са инфекциите на пикочния канал, пикочния мехур и по-рядко на бъбреците. Установено е, че след около 48 часа от поставянето на уретрален катетър, може да се установи бактериална колония в урогениталния тракт (най-вече при неспазване на хигиенните норми), с последващите от факта усложнения.

Симптомите, които насочват към развитие на инфекция са:

• треска;
• главоболие;
• усещане за парене или изгаряне в областта на уретрата или гениталната област;
• изтичане на урина от катетъра;
• помътняване на урината или наличие на кръв;
• гадене и/или повръщане;
• остра и неприятна миризма на урината;
• болки в кръста;
• спазми в областта на пикочния мехур (усещат се като болки ниско долу в корема или около слабините).
• Наличието на инфекция налага провеждане на лечение - с антибиотици.

Травми

Другите често срещани усложнения при катетеризация на пикочен мехур са тъканните травми. По-специално, травмиране на меките тъкани се наблюдава в областта на уретрата, рядко - на пикочния мехур или простатната жлеза.

Тези травми се установяват при катетеризация от неквалифицирани лица или при самостоятелно поставяне на катетър (при временните катетри).

Други усложнения

Други дългосрочни усложнения могат да включват:

• инфекции на кръвта (сепсис);
• кожно раздразнение или разраняване (особено при надпубисна катетеризация или при използване на катетър тип презерватив);
• образуване на камъни в пикочния мехур;
• поява на кръв в урината (хематурия);
• възпаление и увреждане на бъбреците (при дългосрочна катетеризация);
• парафимоза (невъзможност за връщане на кожата над главичката на пениса след изтегляне).

Друго възможно усложнение е появата на алергична реакция към материала, от който е направен катетъра. Най-често алергия се проявява към латекса, но има пациенти, които проявяват реакция към силикон.

При дългогодишна употреба на уретрални катетри, не се изключва развитието на рак на пикочния мехур или уретрата.

Изтичане на урина

Понякога урината може да изтече от катетъра, като за това може да има различни причини, които трябва да бъдат проверени - например:

• запушване на катетъра (понякога това може да се осъществи и от преминаването на оксалатни песъчинки от пикочния мехур в катетъра);
• пробиване на катетъра;
• спазми на пикочния мехур;
• твърде малък размер на катетъра;
• запек;
• твърде малък балон;
• инфекция на пикочните пътища.

При възникване на тези и други усложнения трябва да се свържете с лекуващия си лекар. Може да се наложи отстраняване на катетъра и/или подмяна с нов.

Съвети за предотвратяване на инфекции при катетеризация на пикочен мехур

1. За да се намали рискът от инфекции при уретрална катетеризация, трябва да се провежда ежедневна грижа за катетъра и дренажната торбичка, като например:
2. Да се спазва стриктна хигиена на външните полови органи.
3. Да се почиства редовно областта, където катетъра влиза в уретрата или в корема (при надпубисна катетеризация) и да се следи за поява на зачервяване, подуване, гной, болезненост.
4. Не използвайте кремове, прахове, спрейове или други козметични продукти близо до мястото, в което влиза катетърът, освен ако това не е указано от лекуващия лекар.
5. Дренажната торбичка да се сменя само след внимателно хигиенизиране на ръцете.
6. Торбичката да се сменя само при нужда - след пълното й напълване.
7. В случай на самостоятелна катетеризация - запознайте се подробно с техниката на извършване на манипулацията и спазвайте правилата за хигиена (измийте старателно ръцете си, поставете ръкавици, използвайте стерилен катетър).
8. Използвайте възможно най-тънък катетър, за да намалите риска от увреждане на уретрата по време на поставяне.

Други съвети, които ще бъдат от помощ, за избягване на някои усложнения:

Приемайте достатъчно количество вода - пиенето на поне 2 литра вода на ден (8-12 чаши) значително ще редуцира опасността от възникване на урогенитални инфекции.

Сексуалната активност крие висок риск от инфекции на пикочните пътища, особено при жени. Направете консултация с лекуващия лекар и потърсете специални препоръки за спазване на добра хигиена при полов акт, в случай на катетеризация.

Посъветвайте се още, как да използвате и дали са подходящи за вас - вани, басейни, както и горещ душ.

Приемайте достатъчно фибри с храната си, за да избегнете появата на запек, тъй като това може да попречи на катетъра да дренира урината.

За повече информация прочетете:

»Диета с високо съдържание на фибри

Проверявайте редовно дали катетърът не е запушен - следете за прегъване, запушване, изместване.

Заглавно изображение: freepik.com