Пикочен мехур (vesica urinaria)

Пикочният мехур представлява кух мускулест орган с резервоарна функция, в който се събира урина, образувана от бъбреците. В него се разполага три отвърстия, чрез две от тях се отварят двата пикочопровода, а от третото започва пикочния канал - urethra. Пикочният мехур има вместимост за урината от около 500-700 куб. см, но се наблюдават индивидуални различия.

Формата, размерите и положението на пикочния мехур се определят от степента на напълването му. Празният мехур се разполага изцяло в малкия таз зад симфизата. При изпълване с урина той се повдига значително над нивото на лонното съчленение. Изпразненият мехур има неправилна кълбовидна форма, като при изпълването му с урина той придобива форма на яйце. Разширеният му край, който е насочен надолу и назад се нарича дъно - fundus vesicae. Долната крайна част на органа прехожда в уретрата. Мястото на прехода на пикочния мехур в уретрата се нарича шийка - cervix vesicae. Нагоре от основата на мехура се намира тялото му - corpus vesicae, което завършва със заострена част - apex vesicae, лежащ върху долната част на предна коремна стена. От него води началото си съединителнотъканна връзка - lig. umbilicale medianum, която върви по предната коремна стена и достига до пъпа. С долната си част пикочният мехур е захванат неподвижно за дъното на малкия таз, поради което промените в неговите размери са за сметка на промени в положението на тялото и върха.

Предната повърхност на пикочния мехур приляга към лонното съчленение и вътрешните части на срамните кости - ossa pubis. Пространството между мехура и симфизата - spatium prevesicale, е изпълнено със съединителна тъкан и съдържа добре развито венозно сплетение. С останалите органи пикочния мехур влиза в отношения, които са различни за мъжа и жената:

У мъжа пикочният мехур заляга и сраства отдолу с простатната жлеза, обхващаща началния участък на пикочния канал. Посредством тази връзка мехурът се закрепва за тазовото дъно. Към задните части на мехурното дъно залягат двата семепровода и странично от тях семенните мехурчета. Със задно-долната си повърхност мехурът се допира частично до ампуларната част на правото черво. В тази област двата органа са отделени посредством плътен съединително тъканен слой, който се означава като septum rectovesicale.

У жената дъното на пикочния мехур заляга непосредствено върху урогениталния триъгълник. Долно-задната повърхност на органа влиза в контакт с шийката на матката и с предната стена на влагалището.

Горно-задната повърхност на пикочния мехур е покрит с коремница (перитонеум). Към тази повърхност у мъжа залягат примки на тънкото черво, а у жената - матката. Отзад коремницата се прехвърля: у мъжа върху предната повърхност на правото черво, като се образува excavation rectovesicalis, а у жената върху предната повърхност на тялото на матката, образувайки excavation vesicouterina. У новороденото пикочния мехур се разполага по-високо.

При изпълване на пикочния мехур с урина обемът му се увеличава предимно чрез разтягане на горно-задната и от части странични стени, при което върхът на пикочния мехур се издига над симфизата, достигайки до около 5 см над нея, като при преразтягане - много над тези размери. Изместването на върха на мехура нагоре води и до изместване на прехода на перитонеума върху предната коремна, което позволява пункция на органа през предната коремна стена, без да се засегне коремницата.

Стената на пикочния мехур се състои от три слоя:

• лигавица - tunica mucosa;
• мускулатура - tunica muscularis;
• външна серозна обвивка - tunica serosa.

1. Лигавичният слой на пикочния мехур, който може да се наблюдава при цистоскопия, е с розов цвят и прозираща кръвоносна мрежа. Тя е изградена от преходен епител и съединителнотъканна пластинка - lamina propria, която съдържа множество лимфоидни клетки, а на места и лимфни фоликули. Когато мехурът не е пълен с урина и е съкратен, лигавицата оформя множество неправилни гънки, които с напълването му постепенно се изглаждат. На дъното на пикочния мехур не се образуват гънки. В тази област вътрешната повърхност на мехура е гладка и очертава поле с триъгълна форма - trigonum vesicae. В трите ъгъла на това поле се открива по един отвор: в двата странични - отвърстието на пикочопроводите - ostium ureteris, а в предния - вътрешното отвърстие на пикочния канал - ostium urethrae internum. От задната страна на последния се разполага изпъкнало образувание - висулка (uvula vesicae), допринасяща за затварянето му.

2. Мускулният слой на пикочния мехур - tunica muscularis, е изграден от три слоя: вътрешен и външен с предимно надлъжно направление на мускулните влакна, и среден - циркулярен слой. Тези слоеве са тясно свързани помежду си - мускулни снопчета от единия слой продължават в другия, което обуславя изграждането на единен мускул - m. detrusor vesicae. При съкращение на този мускул събралата се в пикочния мехур урина се изгонва от него. Детрузорът е антагонист на мускула стегач на мехура - m. sphincter vesicae, представляващ задебелена част на циркулярния мускулен слой. Той обхваща отвърстието на пикочния канал и с постоянния си тонус задържа урината в пикочния мехур. В trigonum vesicae мускулните влакна са разположени на гъсто, в тях са вложени отвърстията на пикочопроводите, около които се формират подобни на сфинктери струпвания на мускулни влакна.

Мускулни влакна от детрузура се излъчват към: uvula vesicae, лонното съчленение (m. pubovesicalis), у мъжа - към правото черво (m. rectovesicalis) и простатната жлеза, като обхващат устията на семепроводите. По време на уриниране мускулните влакна затварят последните. Към моторните функции (задържаща и транспортна) на пикочния мехур има отношение и един напречнонабразден мускул - m. sphincter urethrae, разположен извън него. Той обхваща мембранозната част на пикочния канал и осъществява волевото му затваряне.

3. Външната обвивка на пикочния мехур е серозна по горно-задната му повърхност, а по останалата - съединителнотъканна.

Кръвоснабдяването на пикочния мехур се осъществява от a. vesicalis inferior, която е клон на a. iliaca interna, и от a. vesicalis superior - клон на a. umbilicalis. Венозната кръв се оттича към plexus venosus vesicalis или направо във v. iliaca interna.

Лимфния отток на пикочния мехур се осъществява от лимфни съдове, следващи ретроградно пътя на артериите и достигат до nodi iliaci interni.

Пикочния мехур се инервира от plexus vesicalis. Нервните влакна са симпатикови, изхождащи от plexus vesicalis и парасимпатикови, идващ от nn. pelvici. Наред с това пикочния мехур получава и сетивни нервни влакна от гръбначномозъчен произход.