Мъжки пикочен канал (urethra masculina)

Мъжкият пикочен канал (уретра) представлява тесен фибромускулен орган с тръбовидна форма, чрез която урината от пикочния мехур и сперма от изхвърлящите се извеждат извън тялото. Той води началото си от пикочния мехур с вътрешно отвърстие - ostium urethrae internum, и завършва на върха на половия член с външно отвърстие - ostium urethrae externum. Средната му дължина e около 20-22 см. Пикочният канал преминава през простатната жлеза, пикочно-половата диафрагма и спонгиозното тяло на пениса.

В зависимост анатомичната област, през която преминава мъжкият пикочен канал се разделя на четири части:

• препростатна - pars preprostatica;
• простатна - pars prostatica;
• ципеста или мембранозна - pars membranacea;
• спонгиозна - pars spongiosa urethrae.

1. Препростатната част има много къс ход и представлява пряко продължение на пикочния мехур.

2. Простатната част е с дължина около 3 см. Тя е обхваната от всички страни от субстанцията на простатната жлеза. Върху задната й стена се намира уретраното гребенче - crista uretralis, което в низходяща посока достига до семенно хълмче, в средата на което се намира отворът на utriculus prostaticus, а от двете страни на последния отвърстията на изхвърлящите канали. По склоновете на семенното хълмче и около него се разполагат отворите на малките простатни жлези. Простатната част на уретрата над нивото на отвърстията на изхвърлящите канали е път само на урината, а под това ниво тя служи и за път на семенната течност. Тази анатомична особеност се отразява върху структурата на стената.

3. Ципеста (мембранозна) част представлява най-късия и най-тесен отдел на канала. Дължината е около 1-1,5 см. Тази част на пикочния канал прекосява пикочно-половата диафрагма и покриващата я долна и горна фасция. Обхванатата от долната фасция част е най-неразтеглива и най-тясна. Тази част е заобиколена от напречнонабраздени мускулни влакна, формиращи m. sphincter uretrhae.

4. Спонгиозната част на мъжки пикочен канал е с най-голяма дължина - около 15-16 см. Тя навлиза в гъбестото тяло на пениса по горната част на неговата луковица. По своето протежение тази част притежава различна ширина. Първото разширение е в участъка, който съответства на луковицата на гъбестото тяло. Второто разширение се намира в крайната част непосредствено пред устието. То се нарича ладиевидна ямка fossa navicularis urethrae. Само външното отвърстие е сравнително тясно и заобиколено от неразтегливи фиброзни елементи.

Пикочният канал притежава две извивки. Първата се намира след преминаването му през пикочно-половата диафрагма, при което посоката се изменя от вертикална в хоризонтална. Втората извивка се разполага при прехода на фиксираната в свободната увиснала част на пениса. Ако липсваха връзките на пениса, то тези обвивки биха се изравнили значително. При сондиране те се изправят лесно чрез повдигане на предния край и не представляват особено препятствие, обаче трябва да имат предвид стесненията по протежението на пикочния канал. В разтегнато състояние диаметърът на пикочния канал при външното отвърстие е 5,7 мм, в разширения участък на спонгиозната част - 16,8 мм, в долния стеснен край на мембранозната част - 4,5 мм и в средата на простатната част - 11,3 мм.

Лигавицата в началната част на пикочния канал до нивото на семенното хълмче е покрита с преходен епител. Тук тя влиза в контакт само с урината и затова нейният строеж е сходен с този на пикочния мехур. По останалото протежение на пикочния канал, което служи за общ път на урината и семенната течност, епителът е многореден цилиндричен; само в областта на ладиевидна ямка, където се създава голямо налягане на урината и семенната течност, епителът е многослоен плосък невроговяваш. Епителът се разполага върху тънка базална мембрана, която е обкръжена от строма, съставена от хлабава съединителна тъкан, богата на еластични влакна. Отделен подлигавичен слой не може да се диференцира. Стромата съдържа сплетение от капиляри и тънкостенни вени; последните са във връзка с кавернозните пространства на спонгиозното тяло.

В областта на простатната и мембранозната част стената на канала съдържа гладкомускулни влакна - надлъжни и циркулярни. По повърхността на лигавицата се отварят многобройни жлези - glandulae urethrales. Наред с това, в спонгиозната част на пикочния канал се забелязват вдлъбвания, уретрални лакуни от стените, на които изхождат уретрални жлези. Тези жлези са сложни тръбести, разполагат се в съединителнотъканна строма, а понякога проникват и в спонгиозното тяло. Те синтезират и секретират слуз. Уретралните лакуни могат да имат относително големи размери. В тях може да се вмъкне върха на катетъра и при невнимателно манипулиране да възникнат разкъсвания.

Кръвоснабдяването на мъжки пикочен канал се осъществява от различни клонове на вътрешната хълбочна артерия.

Отделните части на уретрата се кръвоснабдяват от:

• простатна част - a. vesicalis inferior и a. rectalis media;
• мембранозна част - a. rectalis inferior и a. perinealis;
• спонгиозна част - a. bulbi penis, a. uretralis и отчасти a. dorsalis penis и a. profunda penis.

Венозната кръв се оттича към вените на пикочния мехур и пениса. Лимфната течност от простатната част се оттича по лимфни съдове на простатната жлеза, а от спонгиозната част - по лимфни съдове на пениса.

Стената на пикочния канал е инервирана от влакна на plexus prostaticus и plexus cavernosus, които съдържат симпатикови, парасимпатикови и сетивни влакна.