Гликозурия МКБ R81

В урината на човека се излъчват главно глюкоза и други захари. Клиничната стойност имат количественото и качественото определяне на глюкозата.

Чрез урината на здравия човек се отделят минимални количества глюкоза (25-100 mg/24h), които не се доказват с качествените проби, които се използват в практиката. Затова, условно се приема, че в урината на здравия човек не се установява глюкоза. Появата й зависи от следните условия: концентрацията на глюкозата в кръвта, количеството на филтрираната урина през гломерулите за единица време и от количеството на реабсорбираната глюкоза в тубулите.

При възрастните, при запазена функция на бъбреците, глюкозурия се появява, когато концентрацията на глюкозата в кръвта надвиши 8.5-10 mmol/l. Това е бъбречен праг, който се определя от възможностите на тубулната реабсорбция и търпи големи индивидуални различия. При малкото дете бъбречният праг е значително по-висок, в сравнение с този на голямото дете.

След надхвърляне на бъбречния праг, реабсорбцията на глюкозата достига максимален клетъчно - тубулен транспорт. Той е в зависимост от бъбречната функция. Така например, ако гломерулният филтрат спадне значително при висока концентрация на кръвната глюкоза, в тубулите ще попадне значително по-малко глюкоза от допустимото количество за осъществяване на нормалната реабсорбционна способност. При това положение няма да се установи глюкозурия, тъй като бъбречният праг е повишен. В други случаи на тубулни увреждания, без хипергликемия, може да се установи глюкозурия. Причината е в намалените възможности за тубулна реабсорбция дори и на нормалните количества глюкоза. В случая се приема, че бъбречният праг е понижен, т.е. състоянието отговаря на т.нар. ренален диабет.

Понякога глюкозурията може да бъде смесена - хипогликемия и вторично увреждане на тубулния апарат.
Важно обстоятелство, което трябва да се има предвид при клиничното тълкуване на излъченото количество глюкоза за 24 часа е, то да бъде съобразено с отделеното количество урина в ml/24h. Това се отнася най-вече за болни от захарен диабет, при които съпоставянето трябва да се извърши и с оглед на приетите с храната въглехидрати.

Глюкозурията се открива при следните физиологични състояния и заболявания:

 • Алиментарни глюкозурии.

Установяват се при увеличен прием на въглехидрати. Някои автори го отричат. При детето в ранната детска възраст глюкозурията е по-честа, отколкото при голямото дете. При него и най-малкото увеличение на въглехидратите може да доведе до алиментарна глюкозурия.

При напреднала бременност и по време на лактация около 70 % от жените могат да имат временно положителна реакция за глюкоза в урината без клинични оплаквания.

 • Състояния на стрес.

• Фебрилни състояния.

 • Централни глюкозурии.

Те са в резултат от дразнене на централната нервна система и симпатикуса (травматични, механични и токсични причини, мозъчни тумори, хеморагии, менингити, енцефалити, токсикози, некрози и др.), което предизвиква по рефлекторен път усилена гликогенолиза в черния дроб, с последваща хипергликемия и глюкозурия.

Към централните глюкозурии някои автори причисляват и т.нар. емоционални глюкозурии (силна възбуда, страх, плач, психози и др.).

 • Хормонални глюкозурии.

Срещат се при захарен диабет и други хормонални въздействия: акромегалия, болест на Иценко-Кушинг, хиперкортицизъм, хипернефром и др.