Еритроцити

Кръвта е жизненоважна течност за организма. Нейните компоненти изпълняват важни физиологични функции. Червените кръвни клетки, наречени още еритроцити, представляват двойно вдлъбнати дискове, чиято основна функция е свързана с преноса на кислород от атмосферата към тъканите.

Зрелите еритроцити са клетки е биконкавна (двойновдлъбната) форма, които нямат ядра. Дебелината им е 1,8-2,2 микрометра, а диаметърът им е 7,1-7,9 микрометра. В зависимост от диаметъра си еритроцитите се разделят на макроцити, мегалоцити, микроцити. Зрелите еритроцити нямат ядра и клетъчни органели. Червено-жълтеникавият им цвят се дължи на съдържанието на специфичния металопротеин – хемоглобин. Жизненият им цикъл е около 120 дни.

Процесът на образуване на еритроцитите се нарича еритропоеза и се осъществява в костния мозък. Младите еритроцити притежават остатъци от ендоплазмен ретикулум и се наричат ретиколуцити. Ретиколуцитите се намират в периферната кръв като броят им не надвишава 1% от общия брой на червените кръвни клетки. След постъпването си в периферната кръв ретикулоцитите се нуждаят от 24 до 48 часа, за да се превърнат в зрели еритроцити.

Нормалният брой на еритроцитите в кръвта е:

• 4,6-5,2 х 10¹²/L при мъже;
• 4,0-4,7 х 10¹²/L при жени.

При новороденото броят им е с около 30% по-висок, като няколко дни след раждането броят им рязко намалява и се наблюдава физиологична жълтеница на новороденото. Увеличеният брой на еритроцитите се означава като еритроцитоза, а намаления като еритропения.

Специфичната форма на еритроцитите им дава предимство за интензивно извършващите се процеси на дифузия на кислород и въглероден диоксид през клетъчната мембрана, изразяващи се в подобряване на отношението клетъчна повърхност/клетъчна маса и в скъсяване на разстоянието между най-вътрешната част на цитоплазмата и клетъчната повърхност. Значението на еритроцитната повърхност, се подкрепя от факта, че нейната обща площ в тялото е 1500-2000 пъти по-голяма от общата телесна повърхност.

Формата на еритроцитите и специфичните им функции обуславят и особеностите в техния метаболизъм. Основният източник на енергия е глюкозата. Поради липсата на митохондрии и всякакви други органели те я метаболизират чрез гликолиза.

Мембраната на еритроцитите е изградена от асиметричен двоен фосфолипиден слой. Тя се характеризира с наличието на множество трансмембранни протеини, които осигуряват транспорт на липонеразтворими молекули и йони. Към трансмембранните протеини спадат протеин банд 3, гликофорини и аквапорини.

Еритроцитите притежават някои особени свойства като деформирабилност и осмотична резистентност. Деформирабилността на еритроцитите се обуславя от свойството им да променят формата си, без да се разрушава клетъчната им мембрана. Това тяхно свойство е особено важно за преминаването им през кръвоносните съдове с малък лумен, като капиляри. Устойчивостта на еритроцитната мембрана се доказва и от осмотичната и резистентност, която се определя от броя на еритроцитите, които се разрушават при поставянето им в разтвори с различен осмоларитет. Младите еритроцити притежават по-голяма деформирабилност и осмотична резистентност.

Промените в клетъчната мембрана, ензимната активност, цитоскелета на еритроцитите се асоциират с промени и формата и размерите им. В клиничната практика се дефинират следните нарушения в морфологията на еритроцитите:

• анизоцитоза – нееднакъв размер;
• пойкилоцитоза – променена форма;
• дрепаноцитоза – сърповидна форма;
• микроцитоза – малки размери;
• сфероцитоза – сферична форма.   

Всички нарушения се характеризират с намалена осмотична резистентност и по-висок шанс от хемолиза (разрушаване на мембраната на еритроцитите). Еритроцитите често се засягат от кръвните заболявания като анемиите.