Микроциркулация

от 24 юли 2018г.

Най-важната функция на сърдечно-съдовата система – транспорт на хранителни вещества към тъканите и отстраняване на отпадни вещества, се осъществява от микроциркулацията. Микроциркулация се нарича кръвообращението през най-малките кръвоносни съдове – артериоли, капиляри, венули. Тя е изградена от около 10 милиарда капиляри с обща площ от 500 до 700 квадратни метра. Тези кръвоносни съдове са организирани в специфични мрежи, наречени микроциркулаторни единици. Те са съставени от капилярите, малките артериоли, метартериолите и венулите.

Функционална морфология на микроциркулацията

Организацията на микроциркулацията на различните органи има своите особености. По този начин тя задоволява нуждите на този орган. Като цяло всяка изхранваща артерия, влизаща в даден орган, се разклонява от шест до осем пъти преди да се образуват артериоли. След това артериолите се разклоняват от два до пет пъти и се образуват капилярите. Артериолите има силно развит гладко мускулен слой, който при съкращението си може да промени многократно диаметъра на метартериолите. На мястото където метартериолите преминават в капиляри се наблюдава задебеление на гладко мускулната стена, наречено прекапилярен сфинктер. Той може да отвори или да затвори входа на капиляра. Венулите са по-големи от артериолите. В стената им мускулният слой е слабо представен.

Според Zweifach, един от изследователите на структурното подреждане на микроциркулаторната единица, истинските капилярите започват не от артериолите, а от каналчетата, вмъкнати между тях и следкапилярните венули. Именно тези каналчета се наричат метаартериоли. На мястото, където от метаартериолите, така да се каже „пъпкуват" капилярите, има циркулярно разположени гладкомускулни влакна, образуващи така наречения прекапилярен сфинктер. В някои тъкани съществуват и артерио-венозни анастомози, направо свързващи артериолите с венулите, като по този начин кръвта заобикаля капилярното русло. Количеството кръв, намиращо се в капилярите, не може да се определи точно, но се счита, че то представлява около 5% от общото количество кръв в организма.

структура на капилярната стена Капилярите са най-малките кръвоносни съдове в съдовата система. Тяхната стена е изградена от един слой ендотелни клетки. Ендотелните клетки са пропускливи както за кислорода и въглеродния диоксид, така и за малки липидноразтворими комплекси, като глюкоза, аминокиселини, също и електролити. Според някои учени, общата площ на капилярите в системното кръвообращение стига до 60 кв. м., а в белодробното - 40 кв. м. Диаметърът на капилярите варира между 5 и 20 µm (като в белите дробове той достига до 40 µm), а дължината им от 0,4 до 0,7 mm. В стената на капилярите се наблюдават пори или цепнатини, които се образуват от слабите междуклетъчни контакти на ендотелните клетки. Ръбовете на цепнатината са покрити от белтъчни структури, които държат ендотелните клетки заедно. В някои органи порите на капилярите имат специфични характеристики:

В мозъка капилярните мрежи са с малки пори, през които се осъществява преминаването на малки молекули като вода, кислород и въглероден диоксид. Връзките между ендотелните клетки са много плътни. Благодарение на това се формира кръвно-мозъчната бариера.
В черния дроб порите между ендотелните клетки са големи и широко отворени. Това позволява преминаването на почти всички разтворени вещества от плазмата (включително и плазмените белтъци) към черния дроб.
Порите на капилярите на стомашно-чревния тракт също са сравнително големи. Това осигурява адекватната абсорбция на хранителни вещества.
Порите на капилярите в бъбреците позволяват преминаването на огромни количества много малки молекули и йони. Освен това стената на бъбречните капиляри се характеризира с фенестрации в самите ендотелни клетки.

Кръвен поток в микроциркулацията

Кръвта обикновено не тече непрекъснато през капилярите. Тя се движи периодично, като този поток се включва на всеки няколко секунди или минути. Това явление се дължи на периодично съкращение на гладкомускулната стена на метартериолите и прекапилярните сфинктери. Тази ритмична промяна на тонуса се означава с термина вазомоция. Вазомоцията е присъщо свойство на гладката мускулатура и не зависи от външни влияния.