Капилярен пермеабилитет

В различните тъкани капилярния пермеабилитет и структура са различни. Капилярите на сърцето, белите дробове, кожата и мускулите нямат фенестриран ендотел и базалната мембрана е непрекъсната. Чревните капиляри имат тънък фенестриран ендотел, а чернодробните капиляри притежават ендотелни порички и базалната им мембрана е прекъсната.

Смята се, че транспортът на липoнеразтворими молекули, като глюкоза, аминокиселини, електролити, се осъществява през водно запълнени „пори", свързани с междуклетъчните пространства. Площта на порите от общата капилярна повърхност е около 0.1%, а диаметърът им е около 4 nm, като през тях минават малки молекули с маса по-малка от 10 хиляди далтона. Съществуват и пори с диаметър около 25 nm, но те са много по-малко на брой. Допуска се, че именно те са мястото за излизане на по-големи молекули като плазмен албумин, в интерстициалното пространство. Такава е и фенестрацията на чернодробните капиляри. За образуването на така наречената кръвно-мозъчна бариера допринася и фактът, че ендотелът на мозъчните капиляри е с най-малка пропускливост.

Транспорт през капилярната стена

Транспортът през капилярната стена може да бъде парацелуларен и трансцелуларен. Според механизма, по който се осъществява транспортът бива:

• дифузия на липоразтворими вещества трансцелуларно и на липонеразтворими вещества парацелуларно. Тя се осъществява бързо и посоката и зависи от концентрационния градиент.;
• осмоза при наличието на осмотичен градиент между плазмата и междуклетъчната течност;
• везикуларен транспорт (пиноцитоза) на високомолекулни вещества;
• филтрация – пасивен транспорт на вода и нискомолекулни вещества през капилярната стена от капилярното пространство по посока на междуклетъчната течност.
• резорбция – движение на течност от интерстициума към капилярното пространство.

Движеща сила за осъществяване на процесите на филтрация и резорбция е разликата в налягането от двете страни на мембраната. Посоката на транспорта и количеството на премината течност зависи от съотношението между силите, които благоприятстват филтрацията, и силите, които действат по посока на резорбцията. Към силите, които благоприятстват филтрацията, спадат хидростатичното налягане капиляра и колоидо-осмотичното налягане на междуклетъчната течност (онази част от осмотичното налягане, която се дължи на високо молекулните съставки на плазмата, основно на плазмените белтъци). Силите, които благоприятстват резорбцията, са колоидно-осмотичното налягане на плазмата и тъканното налягане. Тези сили са описани от английския физиолог Старлинг. По тази причина факторите, които определят филтрацията през капилярната стена се означават като сили на Старлинг. Филтрацията зависи от още един фактор наречен коефициент на рефлексия. Той показва относителната трудност при преминаването на дадено вещество през капилярната стена. Стойностите му са между 0 и 1. За нискомолекулните вещества и за водните молекули коефициентът на релексия е 0, а за високомилекулните белтъци се приближава до 1. Капилярното хидростатично налягане в артериалния край е около 30 mmHg, а във венозния – 15 mmHg. Колоидно-осмотичното налягане е около 25 mmHg. Така в артериалния край на капилярите съществува ефективно филтрационно налягане (ЕФН) от 5 mmHg. В системните капиляри се осъществява филтрация на 2% от обема на плазмата и около 85% от филтрираното количество се реабсорбра обратно. Всички фактори, които променят Стралинговите сили, водят до промена на количеството на филтрираната и реабсорбираната течност.