Регулация на микроциркулацията

Капилярната кръв се движи се движи много бавно (със средна скорост около 0,5 mm/s), под формата на един неравномерен нишковиден поток. Често пъти, поради анастомозите в дадени участъци, посоката на движение на капилярната кръв е обратна на основното направление на кръвта. Синхронни на сърдечната дейност, капилярни пулсации се наблюдават само в случаите, при които налягането в аортата е много високо или артериолите са силно разширени. В различни области, броят и широчината на капилярите могат да варират (в скелетните мускули вариациите са особено големи).

Според един от основоположниците на физиологията на капилярите – Krogh, при условия на мускулен покой са отворени изключително малък брой капиляри – от 3 до 8 %. Броят на активните капиляри може да се увеличи до 20 пъти, при мускулна работа, като едновременно с това се уголемява и техният диаметър. В мозъка и в черния дроб се наблюдават промени в условия на активна работа.

В капилярите няма гладка мускулатура, поради което те не се съкращават. По този начин регулацията на микроциркулацията се осъществява посредством отпускане или свиване на метаартериолите и прекапилярните сфинктери. Тонусът на артериолите и прекапилярните сфинктери зависи от местни физични и химични, както и неврогенни влияния. Физичните и химичните фактори проявяват своя ефект и при пълна денервация, като повлияват гладкомускулните елементи.

Чрез неврогенните влияния се видоизменя реактивността на гладките мускули по отношение на другите агенти. Вегетативната нервна система осъществява инервацията на артериолите и метаартериолите, като симпатикусът има доминиращо значение. Когато намалее съдовият тонус, кръвният ток се увеличава, а заедно с него нараства и тъканният метаболизъм. Този факт може да се илюстрира с описания по-долу пример. Приема се условно, че прекапилярният сфинктер е съкратен. В капилярите се създава кръвен застой. Развива се местна кислородна недостатъчност (хипоксия). При тези условия се натрупват повече метаболитни продукти. Когато тонусът на прекапилярния сфинктер намалее, кръвният ток се подобрява и набавката на кислород се увеличава. Следва ново съкращение на сфинктера.

В регулацията на микроциркулацията, освен кислородът (хипоксията) и въглеродният диоксид (натрупването на по-голямо количество), участват и други хуморални фактори. Такива са брадикининът и хистаминът, които значително подобряват капилярната циркулация. Съществува и така наречената кожна субстанция (субстанция Н), която е причина за повишения пермеабилитет на кожните капиляри (след механично дразнене на кожата), свързан с местен оток и зачервяване.

Гладкомускулните елементи изграждащи прекапилярния сфинктер биват два вида: едните реагират на неврогенни въздействия, а другите показват миогенна автоматия и реагират на описаните по-горе влияния. Така те съвместно регулират кръвния ток в дадена съдова област. В повечето случаи невровегетативната регулация е доминираща, защото е свързана и с нуждите на системното кръвообращение.