Циркулаторна авторегулация

Циркулаторна авторегулация се нарича повлияването на тъканния кръвен ток от местните метаболитни и физикални фактори и адаптирането му към условията на работа (активност).

До голяма степен циркулаторната авторегулация е независима от измененията, които настъпват в системното артериално налягане. Тук може да се отбележи, че в края на петдесетте години на 19-ти век, Selkurt установява, че бъбречният кръвен ток остава непроменен дори когато средното артериално налягане в системното кръвообращение варира между 10,7 и 24 кРа.

Установено е, че същото се отнася и за миокардната, мозъчната и интестиналната циркулация. Основните фактори в циркулаторната авторегулация са разтеглянето на гладкомускулните елементи, парциалните налягания на кислорода и въглеродния диоксид, както и стойността на рН.