Особености на мозъчното кръвообращение

Мозъкът е централният орган на нервната система. Той изпълнява изключително важни функции като контролира по-голяма част от дейностите в тялото. Мозъкът получава и преработва информацията от органите в тялото, като участва в регулацията на голяма част от физиологичните процеси. Както се вижда мозъкът не е ангажиран само с едно действие, а с много функции, свързани с всички органи и системи. По тази причина той е органът, който изисква най-големи количества кислород. За минута 100 грама мозъчна тъкан консумира 3-5 милилитра кислород. Това означава, че той използва 20% от кислорода, който си набавя организма при условия на покой. Тази голяма кислородна консумация показва, че мозъчната активност е изцяло зависима от нивата на кислород. При прекратяване на кислородния приток към мозъка, само към няколко секунди настъпва загуба на съзнание. Ако това продължи няколко минути настъпват тежки функционални нарушения, а при липса на кислород повече от 7 минути настъпват морфологични промени в клетките на мозъчната кора, които са несъвместими с живота. От друга страна мозъкът е разположен в неразтеглива черепна кутия и по тази причина не е възможно значително увеличаване на кръвотока към него. Това означава, че пулсовите и обемните изменения на мозъчните съдове са значително ограничени. Увеличението на притока на кръв към мозъка е възможно, ако нарасне линейната скорост на кръвта или ако настъпят противоположни изменения в обема на венозните и ликворните пространства, които играят ролята на дренажна система.

Регулация на мозъчния кръвоток

Мозъчния кръвоток се регулира от местни фактори като съдържанието на въглероден диоксид и на кислород. С промените в парциалните налягания на кислорода и въглеродния диоксид са свързани метаболитните явления. Ако посредством хипервентилация парциалното налягане на въглеродния диоксид се намали, кръвният ток в мозъка се редуцира, докато увеличението на парциалното налягане на въглеродния диоксид увеличава мозъчния кръвен ток. Важен фактор в регулацията на обемната скорост на кръвта е мозъчната активност. Опитно е установено, че дори локално повишена невронна активност е свързана с местно усилване на кръвния ток, както и, че едностранното осветляване (светлинните лъчи попадат само в едната половина на зрителното поле) на котка, в течение на 5 с, увеличава мозъчния кръвен ток само в съответната окципитална област.

Авторегулацията играе важна роля в поддържането на мозъчното кръвообращение при значителни промени в кръвното налягане. Доказано е, че промени в налягането между 60 и 160 mmHg почти не засягат мозъчното кръвообращение. За това основна роля имат метаболитните и миогенните фактори. Нервната регулация има малко значение за мозъчното кръвообращение. Максималната симпатикуса стимулация понижава притока на кръв към мозъка само с 5-10%. Действието на парасимпатикуса може да доведе до умерена вазодилатация.

Кръвно-мозъчна бариера

Мозъчните капиляри притежават най-ниската пропускливост в сравнение с всички други. Те се характеризират с много плътни връзки между ендотелните клетки, които ги изграждат. Тази структура ограничава напълно парацелуларния транспорт на йонизираните и хидрофилните вещества. В ендотелните клетки е ограничен и везикуларния транспорт на белтъци. Въпреки това, ендотелните клетки притежават значителни транспортни механизми, които осигуряват транспорта на необходимите вещества. Тези особености на мозъчните капиляри са провокирали Лина Щерн да създаде концепцията за кръвно-мозъчната бариера. Кръвно-мозъчната бариера предпазва от резки промени в концентрацията на електролитите. Освен това не позволява на хормони и редица лекарства да повлияят директно на мозъчните клетки. Въпреки важната функция на кръвно-мозъчната бариера, съществуват и мозъчни структури, при които тя не съществува. Това позволява на физиологично активните вещества да действат върху тях. Такива са цикулвентрикуларните органи – епифизата, субфорникален орган, субкомисурален орган и други. Фактически тези органи осъществяват връзката между вътрешната среда на организма и централните мозъчни структури. Това има значение за регулация на хемостазата.

Церебро-спинална течност

Цереброспиналната течност е трансцелуларна течност, която се образува в резултат на специфични транспортни процеси от епендимните клетки на хороидните плексуси в мозъчните стомахчета. Тя изпълва мозъчните стомахчета. Обемът и е около 150 милилитра. Цереброспиналната течност има защитна функция.