Лешник, Леска, Обикновена леска, Обикновен лешник

Лешник, Леска, Обикновена леска, Обикновен лешник (Corylus avellana) представлява храстовидно, покритосеменно растение, с диворастящи и култивирани представители. Класифицира се към семейство Брезови (Betulaceae). Съществуват около 11 вида лешникови дървета.

Устройство на лешник

Изображение: Globetrotter19, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Леската расте бавно. Достига височина от 2 до 4 метра. По-рядко се развива като дръвче с максимална височина от 8-9 м. Стъблото има гладка и пепелява на цвят кора, която е покрита с кафяви образования наречени лещанки (брадавички). Има прости листа, с обратно яйцевидна форма и сърцевидна основа, остър връх и неравномерно назъбен листен ръб. Листните вени по долната повърхност на листата са по-ясно изразени. Целите листа са покрити с власинки, в различни количества по различните им части.

Женските и мъжките цветя се формират в началото на пролетта, на едно и също растение. Мъжките са дълги от 5 до 10 см, докато женските са много малки и скрити в зелена пъпка. Растението цъфти от февруари до април месец, преди развитието на листната му маса.

Лешниците зреят през есента. Те са сферични до овални и големи от 15 до 25 мм. Ядката на лешника има тъмнокафява кожа с горчив вкус, но съдържа много фитохимикали. Плододаването започва след четвъртата година. На една дръжка могат да се развият от 2 до 5 плода. Обикновената леска дава изобилен плод всяка година.

Разпространение на лешник

Лешниковото дърво е установено в Европа и Азия. То се отглежда заради своите ядки в овощните градини главно в Турция, но също и в САЩ, Италия и Кавказ. Турция е водещият производител на лешници в света. В България най-едри са насажденията в Разградска област.

Използваема част на лешник

Употребяват се ядките, листата, кората, клоните, дървесината и кората на клонките. Ядките са деликатес. Зрелите лешници съдържат в големи количества мазнини, белтъци, скорбяла. Не добре узрелите не са така богати на хранителни вещества; съхраняват се трудно и бързо плесенясват; имат горчив вкус. Добивът на плодове от едно лешниково растение е от 3 до 5 кг. За да се съхранят за по-дълго, лешниците се сушат на сянка, разстелени на тънък пласт. Избягват се високите температури при обработката им за да се запазят хранителните им качества.

Ядките и кожата на лешниковите ядки се консумират като храна. Лекарствените екстракти традиционно се правят от листа и кора. Други части като твърдата обвивка и зеленолистната покривка на лешника съдържат значителни количества фитохимикали и могат да бъдат използвани като евтин индустриален източник на антиоксидантни екстракти.

Химичен състав на лешник

Вещества изолирани от билката

• минерали (калций, желязо, фосфор, натрий);
• витамини А, В, Е, C;
• въглехидрати, мастни киселини, линолова киселина, олеинова киселина;
• гликозоди (мирицитрозид) - листа;
• етерично масло;
• танин, смоли, багрила, етерични масла - кора;

Лешниковата ядка съдържа: 4,2 мг% манганови соли, 0,015 мг% йодни съединения, 33 мг% хлор, 0,8 мг% пантотенова киселина, до 0,25 мг% каротин. Съдържат по-голямо количество вода, която осигурява продължителен период на съхранението им при ниски тенператури и влажност. Ако се съхраняват при висока температура и влажност те бързо гранясват. Минералите на ядката включват калций, мед, желязо, магнезий, манган, фосфор, селен и цинк; витамините включват алфа-токоферол, аскорбинова киселина, фолати, ниацин, рибофлавин, тиамин и витамин К като филохинон; мастните и аминокиселини включват аланин, аргинин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина и левцин.

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Токофероловият състав остава сравнително постоянен спрямо географското разпространение и периода на прибиране на реколтата. Лешникът е най-добрият хранителен източник на алфа-токоферол, съдържащ 2 до 3 пъти повече от зехтина.

Ядките съдържат около 60% масло, което се получава чрез студено пресоване. Маслото съдържа наситени мастни киселини (7%), моно- (78%) и полиненаситени мастни киселини (10%) и фитостероли (0,1%). Съставът на маслото варира в зависимост от географския произход; въпреки това, изпичането на ядките преди пресоване изглежда има малък или никакъв ефект върху състава на маслото.

Олеиновите, линолеиновите, линоленовите, палмитолеиновите и стеричните мастни киселини са открити в маслото. Бета-ситостерол, кампестерол, авенастерол и клеростерол също са идентифицирани в него и концентрациите им зависят от географския произход и периода на прибиране.

Кафеоилхиновата киселина, кофеолтартарната киселина, кумароилтартановата киселина, мирицетинът, кверцетинът и фенолите на кемпферол, танин са изолирани от листата на леската.

Това са типични фитохимикали, намиращи се в лешника: листата и кората съдържат основно хамамелитанин и проантоцианидини като активни фитохимикали, а ядката на лешника - 3-кофеоилхинова киселина, 5-кофеоилхинова киселина, р-кумароилна винена киселина, мирицетин, кверцетин, галова киселина, каемпферол.

Лечебни свойства и приложение на лешник

Лешниците са богати на протеини и много полезни за здравето хранителни вещества, особено за децата. Те имат тонизиращи свойства и се консумират от анемичните и имунокомпрометираните пациенти, диабетиците и бременните. Също така, те се препоръчват за подобряване на паметта на учениците и за подобряване на съня, особено за тези, които страдат от безсъние. Растението има стягащи (корен), антипиретични (кора) и слабително (листа) свойства, докато етеричното масло се прилага за лечение на хелминти, зъбобол, ревматизъм и ишиас.

Свойства на лешника

• капиляроукрепващо;
• намалява температурата;
• антиоксидантно - особено зелените листа и цветята на лешниковото дърво;
• описано е и антипростагландиново и противовъзпалително действие на билката.

Листата на лешниковото дърво се използват в народната медицина за облекчаване на хемороидални симптоми и разширени вени. Листата и кората упражняват съдосвиващо действие, поради което намират приложение при разширени вени, варикозни язви, тромбофлебит и малки кожни кръвоизливи. Отварата от листата се препоръчва за лечение на увеличена простата.

Състояния и заболявания, при които се прилага обикновеният лешник

• използва се при заболявания на пикочо-половите пътища (простата, бъбреци);
• разширени вени;
• при нарушено кръвооросяване;
• инфаркт на белите дробове.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; freepik.com

Ползи от лешника

Катаракта

Повечето научни изследвания върху лешниците са фокусирани върху ефекта им върху здравето на сърцето. Едно проучване показва защитен ефект върху катаракта, предизвикан от химиотерапевтичното лекарство доксорубицин.

Зайци, хранени с диета с висок холестерол и едновременно с лешниковото масло поддържат основния си липиден профил. Не е установен ефект от лешниково масло върху липидния профил при контролните зайци, хранени с нормална диета. Лешниковото масло също е защитно срещу образуване на атеросклеротична плака, установено при хистологично изследване съдовете на животните.

Atilla Bayer и негови сътрудници, които правят множество проучвания за ползите за здравето от лешниците, откриват, че лешниците предотвратяват образуването на катаракта при плъхове. Катарактата е предизвикана от прилагането на химиотерапевтичното лекарство доксорубицин. Този защитен ефект на лешниците вероятно се дължи на антиоксидантите му като витамин Е и други фитохимикали. При катаракта, предизвикана от доксорубицин, при плъхове, прилагането на лешник е защитно при доксорубицин с по-ниска доза; лешникът не повлиява катаракта при по-високи дози доксорубицин. Тъй като доксорубицинът причинява оксидативен стрес на клетките, а антикатарактният ефект представлява антиоксидантното действие на витамин Е и други елементи, намиращи се в лешника (например мед, желязо, селен, цинк).

Здраве за сърцето

Много изследвания потвърждават връзката между консумацията на лешници и ядки като цяло и подобреното здраве на сърцето. Честата консумация на ядки е свързана с благоприятни плазмени липидни профили и намален риск от коронарна болест на сърцето. Проучване, публикувано в изданието на Archive of Internal Medicine на 24 юни 2002 г., заключава, че яденето на ядки редовно може да намали риска от внезапна сърдечна смърт. Изследователите установили, че мъжете, които консумирали ядки два или повече пъти за една седмица, са с 47 процента по-нисък риск от внезапна сърдечна смърт от тези, които рядко или никога не са консумирали ядки. Друго проучване, публикувано в изданието Bioscience, Biotechnology и Biochemistry от октомври 2004 г., показва, че храненето с лешниково масло намалява оксидативния стрес и натрупването на холестерол в аортите на зайци.

Изпитвания и епидемиологични изследвания установяват, че консумацията на ядки предпазва от сърдечна заболеваемост и смъртност. Здравно проучване на лекари в Съединените щати, свързва приема на диетичните ядки с намален риск от внезапна сърдечна смърт (47% по-нисък риск за тези, които консумират ядки 2 или повече пъти седмично), но не ги определят като защита срещу нефатален миокарден инфаркт.

Диабет тип 2

Медицинската хранителна терапия при пациенти с диабет тип 2 на Американската диабетна асоциация, също включва лешници в менюто си.

Традиционна употреба на обикновен лешник

• външно - под формата на лапи (при отоци, разширени вени) и гаргара;
• вътрешно - като отвари за пиене.

Екстрактите от кората или листата традиционно се използват за лечение на много състояния. Външно се прилагат при кожни раздразнения, слънчево изгаряне, обрив под пелените на бебетата, лющене, екзема, ухапвания от насекоми. Вътрешно може да се използва чай за облекчаване на болки в гърлото или диария.

Начин на употреба

• отвара от листата - 2 с.л. се заливат с 500 мл вряла вода. Варят се 5 мин. Пие се по 100 мл няколко пъти на ден преди хранене, в продължение на минимум 1 месец;

• отвара от кората - 1-2- с.л. се заливат с 500 мл вряла вода. Варят се 10 мин.

Има недостатъчни данни в подкрепа на дозирането на билката за терапевтичен ефект. Едно изпитване при хора използва лешници 1 грам / кг телесно тегло / ден. Препоръчителното дневно количество от 15 мг витамин Е, би се съдържало в приблизително 100 грама ядки.

Клинично проучване доказва приемливостта на 30 грама лешници дневно, но не и 60 грама дневно.

Лешникът в кулинарията

Консумацията на ядките като източник на протеин е широко застъпена. Употребата на лешника в кулинарията датира още от миналото. Могат да се прилагат и консумират обработени или сурови, в зависимост от необходимостта.

Лешниците (сурови, печени или смлени на паста) се използват като хранителен източник на протеини и минерали. Те са източник на витамин Е, ненаситени мастни киселини и линоленова киселина.

Лешниковото масло също се използва в кулинарията, по-специално в сладкарството. Намира приложение също и в козметичната индустрия.

Изображение: freepik.com

Други употреби на лешника

Клоните на билката се използват за плетене на кошери. Дървесината й е мека, поради което често се употребява в дърворезбарството.

Лешниковото дърво е много често срещано при живи плетове в цяла Европа и предпочита влажна почва.

Внимание!

Лешникът изглежда е безопасен за повечето хора в хранителни количества. Но някои са алергични към лешници и са проявили сериозни алергични реакции, включително животозастрашаващи симптоми свързани с дишането (анафилаксия). Хората, които са алергични към фъстъци, цветен прашец, бразилски орех, брезов прашец и макадамия, също могат да са алергични към лешник.

Алергията към дървесни ядки или техните продукти са често срещано явление в съвремието. Използвайте ги с повишено внимание, особено от пациенти с известна алергия към фъстъци. Консумацията им може да причини алергична реакция, изразяваща се с уртикария, сърбеж, повръщане. Описана е кръстосана реактивност на лешниковата ядка с други дървесни ядки и коалергия с фъстъци.

Липсва информация относно безопасността и ефикасността на пример на лешници по време на бременност и кърмене. Консумацията на лешници обикновено се признава за безопасна, когато се използва умерено като храна. Плацентарен трансфер на мастни киселини е документиран, но не са открити изследвания за тератогенност, специфични за лешника.

Преглед на експертна група за козметичните съставки заключва, че няма достатъчно данни, които да подкрепят безопасността на лешниковото масло в козметичните продукти. Канцерогенните афлатоксини са възможни замърсители на лешниците.

Алергията към ядки е често срещана в Съединените щати (изчислено 1%); въпреки това, кръстосаната реактивност към протеините от дървесни ядки (лешник) сред хората с алергии към фъстъци (бобови растения) се счита за ниска. По-скоро коалергията вероятно е причина за алергични реакции сред тези атопични индивиди. Документирана е кръстосана реактивност между лешник и бразилски орех - подобни протеини се намират в ядките на тези ботанически различни дървета.

Съобщава се за анафилаксия, уртикария, повръщане и хрипове в отговор на консумацията на лешник. Описани са имуноглобулин Е (мастоцит) и Т-клетъчни (цитокин) отговори. Тъй като се изисква сенсибилизация, възможността тези реакции да се появят в матката или чрез майчиното мляко е постулирана, но не съществуват висококачествени проучвания, които да подкрепят тази теория. Оралната десенсибилизация на лешник може да предложи частична защита.

Използването на противоязвени лекарства е друг възможен метод за сенсибилизация към лешник. Лешниковите алергени не са устойчиви на храносмилането на стомашна и панкреатична киселина, а употребата на фамотидин, омепразол, ранитидин и сукралфат при опити с животни и хора показва някои доказателства за този ефект.

Преглед от експертната група за преглед на козметичните съставки заключи, че няма достатъчно данни в подкрепа на безопасността на лешниковото масло в козметичните продукти.

Заглавно изображение: Isidre blanc, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons