Сем. Betulaceae (Брезови)

Брезови (Betulaceae) представлява семейство покритосеменни растения, включващо 6 рода с около 130 вида. Смята се, че семейството се образува в края на креда, преди около 70 милиона години. Предполага се, че шестте рода се обособяват напълно през олигоцена, като за всеки от тях, с изключение на Ostryopsis, има фосилни находки на поне 20 милиона години. В миналото семейството често се е разделяло на две семейства Betulaceae (Alnus, Betula) и Corylaceae (останалите). В България естествено разпространени са 10 вида от 5 рода.

Семейство Betulaceae включва и елша, лешник и габър. То е тясно свързано с буково-дъбовото семейство Fagaceae. Родът Betula съдържа 30 до 60 известни таксона, от които 11 са в Червения списък на IUCN 2011 на застрашените видове. Те обикновено са краткотрайни пионерни видове и са широко разпространени в Северното полукълбо, особено в северните райони с умерен и с бореален климат.

Няколко вида от семейство Брезови са широко използвани за лечение на остеоартрит, ревматизъм и други проблеми, свързани с костите. Проучванията показват, че Betula platyphylla и Betula pendula са потенциално полезни при лечението на дегенеративни ставни заболявания. Експериментите сочат, че видовете Betula също проявяват противовъзпалителни, имуномодулиращи, както и антиоксидантни действия, като всички те допринасят за защитата на ставите. Традиционната им употреба при жлъчни заболявания също е документирана. Те намират подкрепа от различни фармакологични експерименти, проведени за определяне на ефекта върху черния дроб и хепатопротективно действие.

Видовете обикновена леска (Corylus avellana) и цариградска леска (Corylus maxima) се отглеждат за производство на лешници. Някои видове, главно от родовете бреза (Betula), леска (Corylus) и габър (Carpinus), се използват като декоративни растения. Дървесината на брезовите, особено на габъра, е твърда, здрава и тежка, като в миналото се е използвала за производството на тежко натоварени елементи, като колела на каруци, дръжки на инструменти и други.

Представители на Брезови в България

Бяла бреза, Метлика, Чупла, Ясика

Лешник, Леска, Обикновена леска, Обикновен лешник

Елша, Черна елша, Обикновена елша

Лешник, Леска, Цариградска леска, Цариградски лешник

Обикновен габър

Космата бреза, Пухната бреза, Пухкава бреза

Устройство на семейство Брезови

Изображение: No machine-readable author provided. MPF assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Представителите на семейството включват дървета и храсти. Листата им са последователно разположени, прости, с гладък или назъбен листен ръб, с овална или триъгълна форма. Могат да са гладки или покрити с власинки; жълти, оранжеви или червени през есента. Кората на всички брези е характерно маркирана с дълги, хоризонтални лещи и често се разделя на тънки, хартиени плочи. Еднодомни растения са, с еднополови цветове. Мъжките цветове са събрани в дълги увиснали ресовидни съцветия. Те са без околоцветник или имат невзрачна, съставена най-често от четири люсповидни листчета чашка. Тичинките са от 6 до 8 на брой с дебели, често разцепени на върха дръжки, като всеки дял носи по един прашник, от което изглеждат двойно повече. Женските цветове са без околоцветник или със силно редуциран и с плодник от два сраснали плодолиста. Те са събрани в къси главести висящи или изправени съцветия. Развитието на съцветията (мъжки и женски) започва през есента, а цъфтежът е рано на пролет, преди разлистването. Ветроопрашващи се са. Плодът е орех или късокрила хвърчилка.

Разпространение на семейство Брезови

Брезови са разпространени главно в умерените зони на Северното полукълбо, с изключение на няколко вида, срещащи се в Андите. Най-голямото видово разнообразие от семейството се среща в Източна Азия, особено в Китай, където няколко рода са ендемични. Други региони с голямо видово разнообразие включват Северна Америка и Европа. Като цяло видовете Betulaceae са адаптирани към хладна и влажна среда и се срещат в различни местообитания, включително гори, влажни зони и брегове на реки. Елшите, например, обичайно се срещат в близост до потоци и реки, където техните корени спомагат за стабилизирането на речните брегове и предотвратяват ерозията. Брезите често са пионерни видове, които колонизират нарушени зони като сечища или пейзажи след пожар. Някои видове Betulaceae също са въведени в други части на света, като сребристата бреза (Betula pendula), която е натурализирана в части от Северна Америка. Брезите са сред най-атрактивните дървета, известни с есенния си цвят.

Те често образуват едновъзрастни насаждения върху леки, добре дренирани, особено кисели почви. Бързо колонизират открита земя; бързо се развиват ако не са застрашени от паша и пожар; обикновено равнинни видове, с малки изключения планински.

Използваема част на семейство Брезови

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Употребяват се листната маса и кората на Брезови. Предлаганата в търговската мрежа дрога от листа идва от Китай, Русия, Полша и други страни от Източна Европа. Брезовата кора се използва за производството на екстракти.

Видовете от това семейство се ползват за получаване на захар, оцет, чай, сок, масло. Използват се и в религиозни церемонии.

Химичен състав на семейство Брезови

Фитохимичните изследвания разкриват, че Брезови съдържат тритерпеноиди, диарилхептаноиди, стероиди, етерично масло, процианидинови гликозиди, проантоцианидини, аминикиселини, фенилбутаноиди, лигнани, феноли, полифеноли и флавоноиди; бетулин и бетулинова киселина.

Етеричното масло от пъпките на Betula pendula съдържа повече от 50 съединения. Основните изолирани компоненти са ?-копаен, гермакрен D и ?-кадинен. Основните компоненти на летливото масло от вътрешната кора на Betula pendula са транс ?-бергамотен и ?-сантален.

Листата съдържат бетулорентова киселина.

Лечебни свойства и приложение на семейство Брезови

Изображение: Dietmar Rabich / Wikimedia Commons / “D?lmen, Dernekamp, Baum -- 2021 -- 8823” / CC BY-SA 4.0

Лечебните свойства на кората на Betula и екстрактите от нея са известни отдавна в традиционната медицина в различни части на света. Няколко вида Betula традиционно се използват за лечение на различни възпалителни заболявания, включително артрит.

Суровите екстракти, фракции и фитохимични съставки, изолирани от Betula, показват широк спектър от in vitro и in vivo фармакологични действия като имуномодулаторни, противовъзпалителни, антимикробни, антивирусни, антиоксидантни, антидиабетни, дерматологични, гастропротективни и хепатопротективни. Антиартритните и противораковите са двете основни области на изследване, проведено върху тези видове. Антиканцерогенните ефекти на кората на Betula, бетулина, както и бетулиновата киселина са широко изследвани.

Брезовите притежават още свойства като

• тромбопластични;
• инхибиторна активност на фосфодиестераза: PDE инхибиторите се използват за лечение на много показания като сърдечно-съдови заболявания, хронични обструктивни белодробни заболявания, еректилна дисфункция и белодробна хипертония;
• инхибитор на производството на афлатоксин: Етеричното масло от Betula pubescens syn. Betula alba дава метилов сирингат, за който е установено, че е инхибитор на производството на афлатоксин. Той инхибира производството на афлатоксин от Aspergillus parasiticus и Aspergillus flavus;
• лека диуретична активност.

Няколко вида, принадлежащи към род Betula, се използват широко в традиционната медицина. Установено е, че Betula platyphylla и Betula pendula са потенциално полезни при лечението на дегенеративни ставни заболявания. Има убедителни доказателства в експериментални животински модели в подкрепа на техните антиканцерогенни ефекти.

Традиционно се използват като лекарство в различни части на света. Най-широко разпространената употреба е при лечението на проблеми, свързани с костите, включително артрит, ревматизъм и подагра, както и бъбречни заболявания. Брезовият сок също се препоръчва срещу хепатит, обрив, чревни паразити и скорбут. Освен медицинските употреби се съобщава и за козметични приложения, главно за растеж на косата и срещу лунички.

Брезовите листа са традиционен билков лекарствен продукт. Промиване на пикочните пътища, особено в случаи на възпаление и бъбречни усложнения, и като адювант при лечението на бактериални инфекции на пикочните пътища - иригационна терапия при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища и при камъни в бъбреците; поддържаща терапия при ревматични заболявания; за увеличаване на обема на урината и по този начин за промиване на пикочните пътища в случаи на леки проблеми с тях.

Младите издънки и листа отделят смолистото вещество с киселинни свойства, което в комбинация с алкали се смята за тонизиращо слабително средство. Листата имат особен, ароматен, приятен мирис и горчив вкус и се приемат под формата на брезов чай при подагра, ревматизъм и воднянка и се препоръчват като надежден разтворител на камъни в бъбреците. С кората те се разделят и се противопоставят на гниенето. Отварата от тях е добра за измиване на кожни обриви и е полезна при воднянка.

Маслото е стягащо и се използва главно заради лечебните си ефекти при кожни заболявания, особено екзема, но и при някои вътрешни заболявания.

Вътрешната кора е горчива и стипчива и се използва при периодични трески.

Пролетният сок е диуретик. Отдавна се смята, че брезовият сок има много ползи за здравето, включително е полезен за бъбреците и пикочния мехур, при ревматизъм и се приема за общ тоник. Смятал се е и за козметично средство, способно да възвърне красотата и силата. Брезовият сок някога е бил предписван за кожни проблеми и за премахване на петна и лунички.

Приложение на някои представители на семейство Брезови

B. benta (Черешова бреза, Черна бреза, Сладка бреза, Махагонова бреза или планински махагон) е американска разновидност с богато маркирано дърво, подходящо за използване от производители на шкафове и пиана. Слоят между дървото и лика, се яде през пролетта, нарязан на ивици като фиде, а кората е стимулант, потогонно и стипчиво, в топла инфузия. В отвара или сироп образува отличен тоник за дизентерия и се смята, че е полезен при уролитиаза.

B. papyracea или хартиената бреза, се използва в голяма степен за направата на канута в Америка.

B. nana, или гладката бреза джудже - от нея се приготвя мокса и се счита за ефикасно средство при всякакви болезнени заболявания; семената й са основна храна на птиците в Лапландия.

В Европейския съюз през 2016 г. е одобрен гел с рецепта, съдържащ екстракт от брезова кора за локално приложение - лечение на леки кожни рани при възрастни. Въпреки че неговият механизъм на действие при подпомагане заздравяването на наранена кожа не е напълно разбран, изглежда, че екстрактът от брезова кора стимулира растежа на кератиноцитите, които след това запълват раната. В продължение на векове брезовата кора е била използвана в практиките на традиционната медицина от коренното население на Северна Америка за лечение на повърхностни рани чрез нанасяне на кора директно върху тях. Шините, направени от брезова кора, са били използвани за счупени крайници през 16 век.

Бетулин и бетулинова киселина в Брезовите

Има убедителни доказателства в експериментални животински модели в подкрепа на антиканцерогенните ефекти на кората на Брезови, бетулина, както и бетулиновата киселина. Редица изследвания са доказали и други биологични свойства на бетулина и бетулиновата киселина: антивирусни (антигрипни, анти-HIV), противовъзпалителни, антиалергични, антихипоксични, хепатопротективни, хиполипемични и противотуберкулозни. Производните на бетулиновата киселина са показали цитотоксичност и анти-HIV активност при микромоларни или дори при наномоларни концентрации, които са сравними с някои клинично използвани лекарства.

Изображение: Gunilla G from ?rnsk?ldsvik, Sweden, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Бетулинът и бетулиновата киселина са два пентациклични тритерпеноида от тип лупан, които са широко разпространени в растителното царство. Въпреки че бетулинът може да бъде изолиран и от други източници в малки количества, брезовата кора може да бъде голям и възможен източник на суровина за изолирането му в промишлен мащаб. Брезата (Betula spp.) е една от най-широките докладвани източници на бетулинова киселина и бетулин, които могат да бъдат получени в значителни количества. През последните години са описани противоракови, антимикробни, противовъзпалителни, стимулиращи диференциацията ефекти и заздравяващи рани свойства на бетулина. Бетулинът може да се използва като такъв или след химическа модификация като изходно съединение за други полезни материали и вещества, които притежават различни интересни фармакологични свойства.

Съобщава се, че бетулиновата киселина показва широк спектър от биологични и медицински свойства като инхибиране на вируса на човешката имунна недостатъчност (HIV), антибактериално, антималарийно, противовъзпалително, антихелминтно, антиноцицептивно, анти-HSV-1 и анти-онкологично действие. Поради своята селективна цитотоксичност срещу туморни клетки и благоприятен терапевтичен индекс, дори при дози до 500 mg/kg телесно тегло, бетулиновата киселина е много обещаващ нов химиотерапевтичен агент за лечение на HIV инфекция и рак.

Папирифенова киселина в Брезовите

Друг биологично активен тритерпен, изолиран от брезови дървета, е папирифенова киселина, която се секретира от жлези на клонки от ювенилната онтогенетична фаза на смолообразуващи дървесни брези. Метил папирифератът проявява мощен обратен ефект върху цитотоксичността на колхицин срещу човешки ракови клетки с множествена лекарствена резистентност.

Форми на употреба на Брезови

• листа от бреза за приготвяне на чай;
• сухи екстракти на таблетки и разтворими чайове;
• алкохолни екстракти в сокове;
• пресен сок от растения;
• кора от бреза - за приготвяне на отвара; включена е гел за лечение на рани и кожни проблеми

Начин на употреба на Брезови

• чай - 2-3 г ситно нарязани листа от бреза се заливат със 150 мл вряла вода и след 10-15 минути се прецежда и консумира.

При всяка една предложена форма на употреба на брезовите билки, консултирайте се с лекар или специалист по билколечение, за да избегнете нежелани последици!

Други употреби на семейство Брезови

Членовете на семейство Betulaceae са важни от екологична и икономическа гледна точка. Те играят изключително важна роля в горските екосистеми, като осигуряват храна и местообитание за различни видове диви животни. Елшите, например, могат да помогнат за увеличаване на плодородието на почвата чрез фиксиране на азот, което ги прави полезни в проекти за възстановяване на потоци. Брезовата кора също е традиционно използвана от местните народи за медицински цели, както и за направата на канута, кошници и други битови изделия. Много видове в това семейство имат търговска стойност като дървен материал, включително видовете бреза и габър, които са известни с висококачествената си дървесина и се използват в производството на мебели, подови настилки и фурнир. Няколко вида лешници се отглеждат заради ядливите им ядки, които се използват за готвене или се консумират сурови. Освен това елшата се използва в производството на хартиена маса и е важен източник на дърва за гориво и дървени въглища. Като цяло семейство Betulaceae играе важна роля както от екологична, така и от икономическа гледна точка и много от членовете му са ценени заради тяхното естетическо, културно и екологично значение.

Обикновената леска (Corylus avellana) и леската (Corylus maxima) са важни овощни растения, отглеждани заради ядливите си ядки.

Родове от семейството включват редица популярни декоративни дървета, широко засадени в паркове и големи градини; няколко от брезите са особено ценени заради гладката си, ярко оцветена кора.

Дървесината на брезовите представители обикновено е твърда, жилава и тежка, особено габърът; няколко вида са били от голямо значение в миналото, когато е била необходима много твърда дървесина, способна да издържи на тежко износване, като например за колела на превозни средства, водни колела, зъбни колела, дръжки на инструменти, дъски за рязане и дървени колчета. В повечето от тези приложения дървото вече е заменено от метал или други изкуствени материали.

Дървесината се използва и за направата на бобини за мелници за конци, дъги за херинга, дръжки за метли и различни модни артикули. В селските райони брезата има много приложения, като по-светлите клонки се използват за слама и плетове. Клонките се използват и при направата на метли и в производството на платове. Дървото също е било един от източниците, от които са били произвеждани задушливи газове, а въгленът му се използва много за барут.

Изображение: Marius Iordache, Public domain, via Wikimedia Commons

Белият епидермис на кората може да се раздели на тънки слоеве, които могат да се използват като заместител на намаслена хартия и да се прилагат с различни цели. От него се получава масло от брезов катран, а особената, добре позната миризма на руска кожа се дължи на използването на това масло в процеса на обработка на същата. Той също така придава издръжливост на кожата и благодарение на присъствието му книгите, подвързани с руска кожа, не са склонни да плесенясват. Производството на масло от брезов катран е руска индустрия от голямо значение. Също така се дестилира в Холандия и Германия, но тези масла се различават значително от руското. Руското масло е термопластично и водоустойчиво; използвано е като лепило, например за стрели, а също и за медицински цели. Има свойството да държи далеч от насекоми и предпазва от ухапвания от комари, когато се намаже по ръцете. Използва се и във фотографията. Това е гъста, битуминозна, кафеникаво-черна течност, с остра, балсамова миризма. Съдържа висок процент метилсалицилат, както и креозол и гваякол. Не е напълно разтворим в 95 процента оцетна киселина, нито в анилин, но терпентиновото масло го разтваря напълно.

Когато стъблото на дървото е наранено, изтича захарен сок, който е податлив, с дрожди, на винена ферментация. В някои части на Европа от него се приготвят бира, вино, алкохол и оцет. Брезово вино, приготвено от този фин, захарен сок от дървото, събран от разрези, направени в дърветата през март, добавени мед, карамфил и лимонова кора и след това всичко ферментирало с мая, представлява много приятно питие със сърдечно-съдова протекция. От едно голямо дърво могат да се изтеглят от 16 до 18 галона сок, като умереното "потупване" не му вреди.

Брезовата кора съдържа само около 3 процента танинова киселина, но се използва широко за дъбене навсякъде, където има големи брезови гори, в цяла Северна Европа. Тъй като придава блед цвят на кожата, се използва за предварителен и последен етап на тен. Съдържа бетулин и бетул камфор.

В древни времена брезовата кора често е била оголвана и навивана за направата на факли и използвана като заместител на хартията. От брезови клонки се правели и метли.

Брезовото дърво е фино зърнесто и бледо на цвят, често с привлекателен сатенен блясък. Може да възникнат вълнообразни фигури, което увеличава стойността на дървения материал за фурнир и производство на мебели. Силно декоративната масурска (или карелска) бреза Betula verrucosa var. carelica, има текстури на вълни, съчетани с атрактивни тъмни ивици и линии. Дървесината на всички видове е дребнозърнеста, със сатенена текстура и способна да поема фино полиране. Може да се обработва на ръка и с машини.

Брезовият шперплат е направен от ламинации от брезов фурнир. Той е лек, но здрав и има много други добри свойства. Той е сред най-здравите и стабилни като размери шперплатове, въпреки че е неподходящ за външна употреба. Брезовият шперплат се използва за направата на лонгборд (скейтборд), придавайки му здраво, но гъвкаво каране. Също така се използва (често в много тънки класове с много ламинации) за направата на модели на самолети.

Екстрактите от бреза се използват за ароматизиране или масло за кожа, както и в козметика като сапун или шампоан. В миналото търговското масло от зимно зелено (метил салицилат) се прави от сладката бреза (Betula lenta).

Ароматни клонки от брези се използват в сауни.

Брезата също се свързва с празника Петдесетница в Централна и Източна Европа и Сибир, където клоните й се използват като украса за църкви и домове на този ден.

Смляна брезова кора, ферментирала в морска вода, се използва за подправяне на вълнени, конопени или ленени платна и конопени въжета на традиционните норвежки лодки.

Брезата се използва като дърва за огрев поради високата си калоричност на единица тегло и единица обем. Гори добре, без да пука, дори когато е замразена и прясно сечена. Кората ще гори много добре дори когато е мокра заради маслата, които съдържа. Тя може да бъде разделена на много тънки листове, които ще се запалят дори от най-малките искри.

Дървесината от бреза може да се използва за опушване на храни.

Брезовите семена се използват като листна постеля в миниатюрни модели на терени.

Кулинарна употреба на Брезови

Вътрешната брезова кора се счита за годна за консумация, дори когато е сурова. Може да се изсуши и смила на брашно, както е правено от индианците и ранните заселници. Може също да се нареже на ивици и да се сготви като юфка.

Сокът може да се пие или да се използва за приготвяне на сироп и брезова бира. Може да се направи чай от червената вътрешна кора на черни брези.

Интересно за семейство Брезови

В Индия брезата има голямо историческо значение в културата, където тънката кора, отделяща се през зимата, се използва широко като хартия за писане. Брезовата хартия е изключително издръжлива и е била материалът, използван за много древни индийски текстове. Римляните и руснаците също са използвали брезата като материал за писане, и за декоративни цели и дори за изработка на обувки и кошници.

Брезовото дърво понякога се използва като мелодия за корпуси на полуакустични и акустични китари, а понякога и за корпуси на китари с масивно тяло. Също така е често срещан материал, използван в чукове за клавишни перкусии.

Изображение: This image is created by user B. Schoenmakers at Waarneming.nl, a source of nature observations in the Netherlands., CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Брезите имат духовно значение в няколко религии, както модерни, така и исторически. В келтските култури брезата символизира растеж, обновяване, стабилност, инициация и адаптивност, защото е силно адаптивна и способна да издържа на сурови условия с непринудено безразличие. Доказателство за тази адаптивност се вижда в неговата лесна и нетърпелива способност да заселва отново райони, увредени от горски пожари или сечища. Брезите също се свързват с T?r na n?g, земята на мъртвите и Sidhe, в галския фолклор и като такива често се появяват в шотландски, ирландски и английски народни песни и балади във връзка със смъртта, или феите, или завръщането от нея. Листата на сребристата бреза се използват във фестивала на Свети Георги, който се провежда в Новосей и други села в Албания.

Брезата е символ на Ню Хемпшир и на Финландия и Русия. Жълтата бреза е символ на провинция Квебек (Канада). Брезата е много важен елемент в руската култура и представлява изяществото, силата, нежността и естествената красота на руските жени, както и близостта с природата на руснаците. Свързва се с брака и любовта. Има много фолклорни руски песни, в които се среща бреза. Брезата е националното дърво на Швеция. Сребристата бреза е от особено значение за шведския град Умео. През 1888 г. пожарът в град Умео се разпространи из целия град и почти го изгорил до основи, но се предполага, че някои брези са спрели разпространението на огъня. За да предпазят града от бъдещи пожари, са създадени широки алеи със сребристи брезови дървета из целия град. По-късно Умео приема неофициалното име „Град на брезите (Bj?rkarnas stad)“. Освен това отборът по хокей на лед на Умео се нарича Bj?rkl?ven, преведено на английски „Листата на брезата“. Чешката дума за месец март означава бреза, тъй като брезите цъфтят през март при местни условия.

Внимание!

Лечебните свойства на екстрактите от брезова кора са известни на традиционната медицина отдавна. Всяка тяхна употреба трябва да бъде консултирана с лекар или специалист билколечител, въпреки неналичието на данни за токсичност.

Страдащите от алергия към брезов прашец не трябва да използват листа от бреза.

Брезовите листа не трябва да се използват при фебрилни инфекции на пикочните пътища и остър простатит, както и при задържане на вода в резултат на нарушена бъбречна или сърдечна дейност.

За употребата на листа от бреза по време на бременност и кърмене все още няма налични проучвания за безопасност; употребата при деца под 12 години не се препоръчва поради същата причина.

Странични ефекти от приема на брезови като лекарство са редки и се изразяват в леки стомашно-чревни неразположения.

Заглавно изображение: Hikerbiker, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons