Бяла бреза, Метлика, Чупла, Ясика

Бяла бреза (Betula pendula, Betula alba) е широколистно, листопадно, високо дърво, с тънка, бяла кора, която периодично пада на фини люспи. Синоними: Сребърна бреза, Пъпчива бреза, Метлика, Чупка, Ясика. Принадлежи към семейство (Betulaceae). На латиница е известна още като silver birch и warty birch. Растението е един от най-издържливите видове, което често първо се появява на места в природата поразени от пожари. Бялата бреза е национален символ на Финландия. Уханните й клонки се използват във финландската сауна.

Устройство на бяла бреза

Ясиката достига височина от 15 до 25 метра, с диаметър на ствола до 40 см. Бялата бреза развива рехава корона, която пропуща светлина, като по този начин осигурява живот на други растителни видове под дървото. Отначало кората на клоните и ствола има златисто-кафяв цвят, който по-късно се превръща в бял. Кората е гладка докато дървото е младо. При по-старите се удебелява и напуква, придобива по-тъмен цвят и по-голяма твърдост. По младите клони се установяват подобни на брадавици образувания, от които се отделя смола. Те са тънки, не са покрити с власинки и често увиснали.

Листата са фини, с дължина от 3 до 7 см, триъгълна форма, с форма на ромб или сърце и силно назъбен листен ръб, заострен връх и клиновидна основа. Като млади са покрити с лепкава смола, която по-късно изсъхва и оставя по старите листа само малки бели люспи. Младите листа са покрити с малко количество власинки. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено и е лъскава, а долната е в светло зелен цвят. Листната маса е оцветена в по-светлите нюанси на зеленото, пожълтява рано на есен и опадва.

Цветовете на брезата - по-дълги мъжки и по-къси женски, се наричат реси. Незрели мъжки реси могат да се установят по дървото и през зимата, докато женските се развиват само през пролетта след като то се разлисти. В ресистите съцветия, както стана ясно, са разделени мъжките и женските цветове. Съцветията имат цилиндрична форма. Мъжките цветчета се състоят от четириделен околоцветник и 2 тичинки, а женските имат двугнездов яйчник. В средата на лятото, зрелите мъжки и женски реси освобождават прашеца си, като тогава се извършва процеса на опрашване.

Плодовете представляват сплескани орехчета, снабдени с две фини крилатки. Малките, до 2 мм крилати семенца, узряват в края на лятото. Плодчетата са събрани в увиснали, цилиндрични реси, дълги от 2 до 4 см и широки до 7 мм. В една реса те са много на брой, като при узряване тя се разпада, а семенцата се разнасят свободно от вятъра.

Изображение: freepik.com

Разпространение на бяла бреза

Родният ареал  на разпространение на растението се намира в Европа и някои части от Азия. Вирее при висока надморска височина. Разпространена е в Сибир, Китай и Югозападна Азия в планините на Северна Турция, Кавказ и Северен Иран. Била е пренесена в Северна Америка, където е известна като европейската бяла бреза, и се счита за инвазивна в някои щати в САЩ и в някои части на Канада. Дървото може да се намери и в райони с по-умерен климат, например в Австралия.

В България се среща в горите на предпланинските райони. Вирее в смесени и иглолистни гори, по скалисти места. Среща се и в паркове и градини. На много места се култивира като декоративно растение.

Използваема част на бяла бреза

Изображение: Lucie Svorcova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използват се листата, листните пъпки и кората на дървото. Пъпките се събират преди разпукването им през месеците април и май, като се отрязва част от клончето на което са прорастнали. След сушене се стриват, издавайки приятен аромат. Вкусът им е тръпчив. Листната маса се бере през пролетта, преди и по време на цъфтене на дървото. След изсушаване, листата придобиват тъмно оцветяване отгоре и светло отдолу. Нямат миризма и имат леко горчив вкус.

Кората също се бере рано на пролет. След изсушаване придобива бял цвят по външната повърхност и червено-кафяв по вътрешната, няма миризма и е с горчив вкус.

Всички изсушени маси от бялата бреза (листа, пъпки, кора) се съхраняват в проветриви и сухи помещения.

Химичен състав на бяла бреза

Листата съдържат

• провитамин А, витамин С;
• горчиви вещества;
• гликозиди (спиракозид и хиперозид);
• дъбилни вещества от пирокатехиновата група;
• 9% захар;
• около 0,005% етерично масло.

Листата съдържат още около 3% сапонини, смоли, бетулаалбин, инозит. Сокът получен от листата на бялата бреза съдържа 1 % инвертна захар, лимонена, ябълчна, никотинова, аскорбинова киселина, аминокиселини, соли.

Листните пъпки съдържат

• сапонини;
• смолисти вещества;
• около 5 % етерично масло;
• горчиво вещество и др.

Основните компоненти в етеричното масло, добито от пъпките на бялата бреза, са α-копаен, гермакрен D и δ-кадинен.

В кората на сребърната бреза се откриват тритерпени. В нейната външна част се съдържат до 20% бетулин. Тритерпеновите вещества притежават противовъзпалителни, антивирусни и противоракови свойства. Други вещества, съдържащи се в нея са: фитостерин, бетулозид, гаултерин, горчиви вещества, гликозиди, сапонини, бетулоретинова киселина, худроксилактони, стероид, дъбилни вещества, багрилни вещества, етерично масло (състои се предимно от метилсалицилат) и др.

Лечебни свойства и приложение на бяла бреза

Свойства на метлика

• диуретично;
• общоукрепващо;
• стягащо;
• слабително;
• при кожни заболявания - успокояващо и противовъзпалително;
• подобрява метаболизма;
• отводнява организма;
• антиоксидантно;
• адстрингентно.

Изображение: W.carter, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката пречиства бъбреците от песъчинки и камъни. Използва се при простудни заболявания и за бързо заздравяване на рани. Има добро действие и при язва на стомаха и дванадесетопръстника.

При суха дестилация от кората на брезата се получава катран, който съдържа около 6% феноли (крезол, гваякол и др.). Той притежава бактерицидно действие, противогъбични и противомикробни свойства и се използва за направата на мехлеми, предназначени за лечението на кожни заболявания, ревматизъм, подагра, дори проказа.

Състояния и заболявания, при които се използва бяла бреза

• бъбречни камъни;
• кожни заболявания - екзема, брадавици, псориазис;
• отоци, причина за които са бъбречна и сърдечна недостатъчност;
• подагра;
• язва;
• ревматизъм;
• пясък в бъбреците и жлъчката.

При прием на отвара от бяла бреза при по-горе споменатите отоци, той трябва да се извършва под лекарски контрол, защото тя дразни бъбреците, но в същото време разтваря камъни в тях. Отварата премахва спазми на стомаха и червата. Локалното приложение на запарка от листа или смачкани пресни листа от растението, под формата на компрес, успокоява ревматичната болка и съпътстващите я симптоми на ревматизъм. Запарката от пъпки, брезовият сок и катранът извлечен от растението са популярни средства за лечение на остри и хронични форми на екземи, ерозии на кожата, лишеи, трудно заздравяващи рани, дерматити с гнойни огнища, косопад.

Брезата се използва в традиционната медицина като диуретик и е известна, с това че е полезна в лечението на високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, подагра, камъни в бъбреците, нефрит, цистит, храносмилателни смущения и заболявания на дихателните пътища.

Бетулиновата киселина изолирана от растението, се изследва като евентуално средство за лечение на раково заболяване. Някои изследователи смятат, че има способността да унищожава туморни клетки и забавя развитието на HIV и растежа на меланома. Водоразтворима форма на киселината инхибира растежа на близо 96% от ракови клетки на простатата - установено в проучване на изследователския екип на Weill Cornell.

Според народната медицина, запарка от млади листа на бреза се пие и при атеросклероза, нервни разстройства, бъбречни и жлъчни колики, като стимулиращо организма, противовъзпалително, антисептично и витаминозно средство.

Начин на употреба

• запарка - 2 супени лъжици наситнени брезови листа или 1 супена лъжица пъпки се запарват в половин литър вода, като престоява един час. След като се прецеди се пие по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно. Може да се добави лъжичка сода бикарбонат, за да се алкализира течността;
• запарка - една супена лъжица брезови листа или пъпки се заливат с 400 милилитра кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 20 минути. Чаят се изпива на 3 пъти по 100 милилитра преди ядене;
• отвара - 1 супена лъжица кори се варят десет минути в половин литър вода. След прецеждане, отварата се пие в доза по една винена чаша, четири пъти на ден преди хранене.

Повечето хора я използват по един от четирите начина: като запарка, отвара, екстракт или тинктура. Чаят помага при вътрешни заболявания. С отварата може да се прави баня, която помага в лечението на хронични кожни обриви, екзема и псориазис, измиване при косопад и пърхот, с цел облекчаване на болка. Понякога, листата и кората на дървото се прилагат директно върху кожата.

Бялата бреза в козметиката

В козметичните продукти се влага под формата на екстракт. Може да бъде съставна единица на продукти като масло за вана, овлажняващ лицето крем, шампоан / балсам, ексфолиант/ скраб, крем за бръснене и маски.

Изображение: freepik.com

Други употреби на бяла бреза

Дървесината на бялата бреза се използва като твърдо гориво, за строеж на препятствия на паркури, за направата на дървена дограма, дръжки на метли и други. Тя е светла на цвят, с плътна сърцевина. Използва се още за изработка на мебели, шперплат, фурнир, паркетни блокове, ски, кухненски прибори и в стругарство. При горене отдава много добра топлина, само че изгаря много бързо. Намира приложение и в производството на покривни конструкции.

Сребристата бреза често се засажда в паркове и градини като декоративно растение. Интересно нейно приложение във флоралната декорация е оформянето й като дърво бонзай.

В исторически план, кората на растението се е използвала за придобиване на тен. При загряване отделената от нея смола се събира и се използва като отлично водоустойчиво лепило, което в същото време е лесно запалимо. Напуканата и отлепена кора по ствола на дървото също е пропита от смола и лесно гори, дори когато е мокра. Пръчици от бреза лесно разпалват огъня.

В Швеция кората на бреза се смила и се използва за направата на хляб - една форма на храна по време на евентуален глад в големи размери сред народа. Премахването на кората в даден момент е било толкова масово, че Карл Линей е изразил загриженост за оцеляване на брезовите гори.

Кората от бяла бреза, освен своите лечебни свойства, притежава и уникални декориращи такива. Изключително много се използва за флорално оформяне на букети от рязан цвят и саксийни цветя. Уникални са изделията от нея и декорираните с кората предмети в дома. Подходяща е за изработката на множество неповторими арт-идеи.

През пролетта, големи количества сок се събират под кората на бялата бреза. Той може да бъде добит и използван подобно на кленовия сироп. Съдържа около 1% захари и може да бъде концентриран чрез процеси на изпаряване или ферментиране.

Ето един начин за събиране на брезов сок, посочен на снимката. Други начини за получаване на лечебната течност е чрез пробиване на кората на дървото с метални тръбички или улейчета.

Внимание!

Листата и кора на растението са играли важна роля в народната медицина от векове, но тяхната ефективност и безопасност се нуждаят от още изследвания и тестване. По настоящем, бялата бреза се изучава за притежание на антитуморни свойства.

При пациенти със суха кожа, външното приложение на растението, независимо под каква форма, може да предизвика дразнене. Пациенти с проявена алергия към аспирин, някои бъбречни и сърдечни заболявания трябва да избягват използването на бяла бреза, поради това че съдържа вещества подобни на споменатия медикамент.

Противопоказания за употреба на билката - не трябва да се използва от бременни, кърмещи жени и деца.

Заглавно изображение: freepik.com