Болдо

Болдо (Peumus boldus) е вечнозелен храст, ендемит за Чили, което принадлежи към семейство Monimiaceae, което е в близки родствени връзки със семейство Лаврови (Lauraceae), което от своя страна включва многобройни представители, от които се получават подправки като канела, касия и дафинов лист.

Устройство на болдо

Изображение: Yastay, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Болдо достига до 6-8 м височина, понякога макар и рядко - над 15 м. Характеризира се с изключително бавен растеж. Листата са ярко зелени с овална форма, от 3 до 7 см на дължина, и с къса дръжка. Съцветията се състоят от около 12 малки белезникави цветчета. Болдо е двудомно растение. Опрашването обикновено се извършва от насекоми. Плодовете са малки (около 2 см в диаметър), със зелен цвят и сладникав вкус. Цъфти от август до септември месец.

Въпреки че не са добре известни, плодовете болдо, които се появяват между декември и февруари, са много вкусни, питателни, малки, зелени, ядливи сфери. Специфичният аромат на болдо идва преди всичко от присъствието на аскаридол в растението.

Разпространение на болдо

Билката произхожда от тихоокеанското крайбрежие на Чили и южната част на планините на Перу. Заедно с litera, quillay, peumo и други местни растения, той е характерен компонент на склерофилната гора, ендемична за централната част на Чили. Болдо също е въведен в Европа и Северна Африка, въпреки че не се среща често извън ботаническите градини.

Използваема част на болдо

Използваема част: Pato Novoa from Valparaíso, Chile, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Употребяват се листата на болдо.

Химичен състав на болдо

Растението съдържа алкалоиди (изоболдин, лауротенин), етерично масло (със силен аромат, богат на евкалиптол и аскаридол).

Лечебни свойства и приложение на болдо

Свойства на болдо

• стимулира храносмилателните функции;
• причинява лек сън и анестезия;
• има диуретичен ефект;
• повлиява благоприятно състояния като диспепсия, метеоризъм, гастрит, язва на стомаха, колики, бъбречни и жлъчни камъни;
• при охлузвания и рани - счукани листа;
• при болка - пресен сок от листата.

Начин на употреба

• листа - в кулинарията, предимно в страните от Латинска Америка, поради силния си дървесен аромат, като заместител на дафиновите листа;
• за приготвяне на чай - предимно в Чили и Аржентина;
• като лечебна билка - за укрепване на жлъчката, а също и за повлияване на стомашни разстройства. За да смекчат вкуса му, често бива смесван с „йерба мате“ или други чайове.

Изображение: Pato Novoa from Valparaíso, Chile, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Листата на болдо, които имат силен, дървесен и леко горчив вкус и аромат, наподобяващ камфора, се използват за кулинарни цели, предимно в Латинска Америка. Те се прилагат по подобен начин на дафиновите листа, като от тях се прави и билков чай, предимно в Чили, Боливия, Аржентина, Парагвай, Перу, Уругвай, Бразилия и граничещите страни в Южна Америка.

Болдото се използва и като лечебна билка, най-вече за укрепване на жлъчката, а също и за успокояване на разстроен стомах. В Чили често го смесват с „йерба мате“ или други чайове, за да смекчат вкуса му. В Бразилия много семейства отглеждат вкъщи едно растение болдо за тази цел, въпреки че торбички с чай от болдо се продават в почти всички супермаркети.

Болдо и растения с подобни свойства се използват широко като лека народна медицина в различни южноамерикански страни, както в градските, така и в селските райони, дори сред хората, които обикновено не пият билкови чайове, различни от напитките мате. Болдо официално е изброен в бразилската фармакопея като фитотерапевтично растение, като жлъчегонно средство за лечение на лека диспепсия.

Листата на болдо имат леко горчив мек аромат и малко иглолистен груб вкус, когато се варят на чай. Използват се като кулинарна билка в много пикантни ястия с риба, гъби, зеленчуци и като компонент в сосове. В някои местни южноамерикански кухни листата на болдо също са популярни за увиване на риба и месо. Плодовете на болдо, сухи, се използват за приготвяне на пикантни подправки.

Токсичност на болдо

През 2009 г. Европейската агенция по лекарствата се произнася: "Листът Болдо съдържа алкалоида болдин. Листът Болдо също съдържа 2-4% летливи масла. Основни съставки, отчетени като: аскаридол (16-38%), 1,8-цинеол (11-39%) и р-цимен (9-29%). Аскаридолът е силно токсичен, и това повдига притесненията относно пригодността на болдо листа в традиционните растителни лекарствени продукти."

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Абортиращи и тератогенни ефекти при плъхове са наблюдавани при много високи дози (800 мг/кг) сух етанолов екстракт от болдин в първите дни на бременността, без наличие на по-ниски дози.

Повечето проучвания са проведени с помощта на болдин. Налице е ограничена информация за билкови препарати от болдо листа и където са докладвани проучвания, подробности за препаратите обикновено липсват. Няма съобщени проучвания за генотоксичност или канцерогенност с билкови препарати от листа на болдо.

Болдо маслото не трябва да се използва вътрешно или външно. Когато се използва лист болдо, общата експозиция на аскаридол трябва да се счита от гледна точка на безопасността. Нивата на аскаридол в растителните лекарствени продукти трябва да бъдат количествено определени. С оглед на ниската разтворимост на аскаридола във вода, може да се приеме използването на водни екстракти, включително билкови чайове. Използването на етанолови екстракти от листа болдо не се счита за приемливо за традиционните растителни лекарствени продукти с оглед на потенциално по-високи нива на токсичния компонент аскаридол в тях.

Заглавно изображение: Dick Culbert from Gibsons, B.C., Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons