Шафран, Шафранов минзухар

Шафран, Шафранов минзухар (Crocus sativus L.) е многогодишно растение, което не се среща в диво състояние. Принадлежи към семейство Iridaceae (Перуникови). Култивирането и използването на Crocus sativus датира от 3500 години и обхваща много култури, континенти и цивилизации. Използват се и изсушените близалца на цветовете като подправка, която е най-скъпата в световен мащаб. Билката притежава горчив вкус и аромат и се използва за ароматизиране, като боя и лекарство. Нарича се още „червено злато”.

Исторически данни за шафран

Една от първите исторически препратки идва от Древен Египет, където Crocus sativus е бил използван от Клеопатра и други фараони като ароматен и съблазнителен екстракт за пречистване на храмове и свещени места. Египетските лечители са използвали шафран за лечение на всички разновидности на стомашно-чревни заболявания. Използва ли са комбинация от шафран с минерали, кориандър, смирна, волска мазнина. Растението за пръв път е документирано 7-ми век преди Христа в Асирийската ботаническа справка (Асирия - древна държава, намираща се в районите на Месопотамия). Намерени са и други документи, в които е записано, че Crocus sativus лекува над 90 заболявания. Шафрановите багрила са открити в праисторическите бои, използвани за илюстриране на зверове в пещерното изкуство, открито в днешен Ирак. Билката е използвана от шумерите (най-древната цивилизация на Земята) като добавка за магически отвари. Те са вярвали, че има божествена намеса в лечебните свойства на шафрана. По времето на персийската ахеменидска империя, растението е било използвано за направа на конци, които са били вплитани в кралски килими и погребални обвивки. Ахеменидите са разтваряли Crocus sativus във вода и са го използвали за къпане след тежък работен ден.

Изображение: freepik.com

Шафранът играе важна роля в гръцко-римския класически период. Билката е изобразявана в гръцката култура. Един от тези стенописи е запазен и днес се намира на остров Санторини. Тези стенописи изобразяват гръцка богиня, използваща билката за лечение на кървене. Древногръцки легенди разказват, че моряци са рискували живота си, за да достигнат до отдалечена и опасна земя, където според тях се е намирал най-ценния Crocus sativus на света. Шафрановия минзухар е високо ценена билка в класическа Гърция поради оцветяването и ароматните му свойства. Използвал се е като лекарство за безсъние, за облекчаване на махмурлук и като афродизиак. Шафранът е въведен в Испания от арабите през 10-ти век. През Средновековието той се разпространява и във Великобритания. По време на Възраждането Венеция се очертава като най-важния търговски център за растението. По време на опустошаването на Европа от Черната смърт - чумата, билката е била силно търсене от заболелите, заради лечебните й свойства. Билката е станала причина за враждебност и е избухнала т.нар. „Шафранова война”. По време на войната са възпламенени голяма част от шафрановите култури. След този период култивирането и търговията с шафран се възстановява като най-големия производител става Нюрнберг и отглеждането се разпространява в Австралия, Франция, Гърция и Испания. Днес шафранът е част от кулинарната култура на различни региони в света. В Италия и Швейцария той е от изключително значение за подготовката на ризото.

Устройство на шафран

Шафрановият минзухар е цъфтящо през есента, многогодишно растение, непознато в див вид. Това е стерилна триплоидна форма, съдържаща общо 24 хромозоми. Расте на височина 20-30 сантиметра. Листата са от 5-11 брой, които не фотосинтезират. Листата се наричат катафили. Те са тесни, почти отвесни зелени на цвят.

Тъй като са стерилни, моравите цветове на Crocus sativus не произвеждат жизнеспособни семена. Поради това неговото възпроизводство изцяло зависи от човешката намеса. Луковиците са кафяви на цвят, до 4,5 см в диаметър и са покрити с рогозка от успоредни влакна. Цветовете са от светло виолетови до по-тъмно бледо-морави на ивици. Във всеки цвят се разполага тройно разклонен пестник, завършващ с три тъмночервени близалца. На дължина те могат да достигнат между 25 и 30 мм.

Засяването се извършва през месеците юни и юли. Луковиците се поставят в хребети на около 20 см дълбочина. Разстоянието между тях трябва да бъде 10 см. Засяването им е много трудоемко, защото се прави на ръка и ви принуждава да ходите в огънато положение. Събирането на цветовете се извършва между края на октомври и началото на ноември, винаги сутрин. Цветът разцъфва на разсъмване и трябва веднага да се събере, защото иначе губи своя цвят и аромат. След като се съберат близалцата се отделят от останала част на цветето. За получаването на един килограм шафран (подправка) са необходими над 85 000 цветя.

Използваема част на шафран

• близалца;
• част от плодника.

Разпространение на шафран

Шафрановият минзухар вероятно произхожда от остров Крит. Отглежда се в целия свят. Вирее и в България. Растението е толерантно към ниски температури. За отглеждането му са необходими вода и слънчева светлина.

Изображение: Юрий Данилевский, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на шафран

Crocus sativus съдържа повече от 150 летливи, нелетливи и ароматизиращи съединения.

• етерично масло;
• каротеноиди;
• глюкозиди;
• кроцин;
• пикрокроцин;
• сафранал;
• терпени;
• алкохоли и техните естери;
• витамини;
• мазнини;
• минерали;
• флавоноиди;
• пектини;
• танини;
• сапонини;
• магнезий;
• витамин С;
• желязо.

Лечебни свойства и приложение на шафран

Шафранът съдържа богат резерв от метаболити. Билката се нарича златна подправка. Притежава многобройни лечебни свойства, прилага се при много заболявания. Освен за медицински цели, се използва в кулинарията, в козметиката и за боядисване на различни тъкани. Употребява се и в хомеопатията. Несъмнено това е най-скъпата и най-ценната подправка в света.

Свойства на шафран

• понижава кръвното налягане. Изследвания с плъхове са установили, че екстракт от цъфтящите цветове на Crocus sativus понижава кръвното налягане в зависимост от дозата. Прилагането на 50 милиграма екстракт намалява кръвното налягане с 20 mmHg (милиметра живачен стълб).;
• антиконвулсна активност. Конвулсиите представляват внезапна серия от неконтролируеми мускулни съкращения, които могат да обхванат цялото тяло. Този ефект се дължи на съдържанието на сафранал и кроцин. Сафраналът намалява продължителността на пристъпите.;
• потиска кашлицата. Изследвания с екстракти от близалцата и венчелистчетата, съдържащи сафранал и кроцин, потискат кашличния рефлекс.;
• антимутагенен и цитотоксичен ефект. Сафаналът е активната съставка на шафрана, която обуславя тези му ефекти. При in vitro изследвания, растението показва дозозависим инхибиторен ефект срещу злокачествени клетки. Каротеноидните съставки също имат значение, защото притежават цитотоксична активност.;
• противотуморен ефект;
• афродизиак;
• релаксиращ ефект - оказва влияние на бета-аднергичните рецептори и Н1-хистаминовите рецептори.;
• подобрява паметта;
• подобрява кръвоснабдяването на ретината;
• антиоксидантно действие - значително намалява окислението на липопротеини;
• противовъзпалителен ефект;
• диуретичен ефект;
• болкоуспокоително действие;
• антибактериален ефект;
• антидиабетогенно.

Изображение: freepik.com

Заболявания, при които се използва шафран

• депресия,
• хистерия с пристъпи на смях;
• нервност;
• репродуктивни проблеми;
• рак;
• хипертония;
• когнитивни проблеми;
• дислипидемия;
• трепкане на очите и клепачите;
• световъртеж;

• заболявания на храносмилателната система;
• метеоризъм;
• кашлица и бронхит;
• кръвоизливи;
• липса на менструация;
• бъбречни проблеми;
• безсъние;
• атеросклероза;
• болест на Алцхаймер;
• предменструален синдром;
• настинки и грип;
• кожни заболявания.
• диабет.

Начин на приложение

• чай от шафран - 1/2 кафена лъжичка от шафрана се кисне в 300 мл вряла вода 1 час. Пие се по една кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.;
• 50 милиграма шафран, разтворени в 100 милилитра мляко, се прилагат при дислипидемия;
• тинктура от шафран;
• етерично масло от шафран;
• в кулинарията.

Изображение: freepik.com

Етерично масло от шафран

То има много полезни ефекти. Използва се в ароматерапията инхалация с дифузер и като добавка в козметиката. Прилага се за лечение на затлъстяване. То намалява апетита и насърчава продукцията на серотонин. Шафрановото масло е една незаменима съставка на магическите отвари за спиране на косопада. Антиоксидантите в маслото спомагат за активиране на космените фоликули и стимулират растежа на косъма. Инхалацията с дифузер с шафраново масло оказва благоприятно действие при респираторни проблеми като астма и кашлица. Подобрява сексуалното здраве, като се използва за лечение на преждевременна еякулация. Антибактериалните качества на шафрановото масло правят кожата идеална, като лекуват акнето. Маслото се бори и с диабета, като намалява нивата на кръвна захар.

Crocus sativus намира широко приложение в кулинарията. От него може да се приготви марината за риба с чесън и мащерка. Може да се използва за приготвяне на сладкиши, бисквити със златист цвят и богат аромат. Комбинацията с други подправки като канела, дафинов лист и индийско орехче, придава на ястията неповторим аромат и незабравимо преживяване. Шафранът може да се добави и към шампанско, вино и да превърне напитката в златен еликсир. Може да се комбинира с кардамон и да се добави към кафето или млякото.

Внимание!

Да не се употребява по време на бременност и кърмене! Шафранът е безопасен за повечето хора, когато се приема през устата като лекарство до 6 седмици. Някои възможни нежелани реакции включват сухота в устата, безпокойство, замайване, сънливост, гадене, промяна на апетита и главоболие. Алергични реакции също могат да настъпят. Високите дози могат да причинят отравяне, включително пожълтяване на кожата, очите и лигавиците, повръщане, виене на свят, кървава диария, кървене от носа, изтръпване на устните и клепачите.

Заглавно изображение: freepik.com