Водно великденче

Водно великденче (Veronica anagallis-aquatica) представлява цъфтящо растение от семейство Живовлякови (Plantaginaceae). Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство и храна. Понякога се култивира като пролетен зеленчук в Япония.

Устройство на водно великденче

Изображение: Qwert1234, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това е коренищно, многогодишно, тревисто растение със стъбла, нарастващи от 10 сантиметра до около метър в максимална дължина. Може да е легнало, стъблото да се простира по земята и да се вкоренява там, където докосва влажен субстрат, или да е изправено. Противоположно разположените листа са зелени, с гладки ръбове или назъбени, като понякога обхващат стъблото, където двойките листа се срещат в основите. Съцветието е съставено от много цветя, излизащи от пазвите на листата. Всяко цвете се носи на къса, извита дръжка. Цветното венче е широко до сантиметър с четири дяла, като горният дял е най-широк. То е синьо, лавандулово или виолетово с лилави линии близо до основата на всеки лоб. В центъра има две малки изпъкнали тичинки. Цветовете се заменят от 2-клетъчна семенна капсула. Всяка клетка на капсулата съдържа няколко малки семена, които се разпространяват от вятъра или водата. След като плодородните издънки умрат, те се заменят от стерилни издънки през есента. Растението се размножава вегетативно и полово. Цъфти от юни до август. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от мухи.

Разпространение на водно великденче

Родният ареал на разпространение на билката не е ясен, но тя присъства на повечето континенти като на много места вероятно е натурализирана. Среща се във влажни местообитания и е полуводно, често расте в плитки води по брегове на реки, в езера и в други влажни среди. Някъде Veronica anagallis-aquatica се счита за плевел и се смята, че представлява потенциална заплаха за една или повече растителни формации. Водното великденче е посочено като застрашен вид в Индиана, Масачузетс, Ню Джърси и Тенеси. Издържа на студ. Не може да расте на сянка.

Използваема част на водно великденче

Употребяват се листата и коренът на билката.

Химичен състав на водно великденче

Богати на витамин C са листата на растението.

Лечебни свойства и приложение на водно великденче

Свойства на водно великденче

• противоскорбутно;
• диуретично.

Изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Листата се използват за лечение на скорбут и кървави повлекла в секрети. Растението се смачква и се прилага външно като лапа при изгаряния, язви, белези и др. Отвара от него насърчава менструацията.

Екстракти, получени от билките на различни видове Veronica, се използват като народно лекарство по целия свят за лечение на различни възпалителни заболявания, включително ревматизъм. Изследвани са in vivo противовъзпалителните и антиноцицептивните действия на надземните части на Veronica anagallis-aquatica L. Доказано е, че метаноловият екстракт от растението притежава значителна инхибиторна активност срещу модел на оток на задната лапа, предизвикан от карагенан, и предизвикани от р-бензохинон гърчове при мишки. От билката са изолирани осем съединения, акватикозид А, акватикозид В, акватикозид С, вероникозид, каталпозид, верпрозид, верминозид и мартинозид. Установено е, че иридоидните глюкозиди, производни на катапол, верпрозид и каталпозид, притежават мощни антиноцицептивни (болкоуспокояващи) и противовъзпалителни действия, приети през устата, без да предизвикват видима остра токсичност, както и стомашно увреждане. Тези факти определят честата й употреба в турската народна медицина.

Кулинарна употреба на водно великденче

Листата на билката могат да се консумират сурови или варени. Заради своят изтънчен вкус подобен на кресон, те могат да се добавят към салати или да се използват като билка. Когато се влагат в салати, те се комбинират по-добре с лимонов дресинг, отколкото с оцет. Често са налични през зимата. Както при всички ядливи влажни растения, трябва да се внимава да се избягва използването им добити от замърсена вода.

Заглавно изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons