Вечерник обикновен

Вечерник обикновен (Hesperis matronalis) представлява тревисто, цъфтящо растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Наричано е още дамска рукола, дамска виолетка, дамска теменужка, дамска мъст, дамски кичур, нощно ухаещ кичур, кралица, скитник, сладка рукола и майка на вечерта. Тези растения са двугодишни или краткотрайни многогодишни, произхождащи от Евразия и култивирани в много други части на света заради техните атрактивни, цъфтящи през пролетта цветя. В някои райони са избягали от култивиране и са се превърнал в плевелен вид. Името на рода "Hesperis" вероятно е дадено, защото ароматът на цветята става по-забележим към вечерта (Hespera е гръцката дума за вечер). Може да бъде объркан с див син флокс (Phlox divaricata), есенен флокс (Phlox paniculata) и лунария (Lunaria annua).

Устройство на вечерник обикновен

Изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Hesperis matronalis расте до 100 см или повече височина. Има множество изправени, овласени стъбла. Обикновено първата година на растеж произвежда купчина листа, а цъфтежът настъпва през втората година; растенията обикновено са двугодишни, но могат да се проявят като краткотрайни насаждения. Имат ефектен цъфтеж от началото до средата на пролетта. Листата са последователно разположени на стъблата, с ланцетовидна, овално-ланцетовидна, заострена форма и много къси дръжки (или липсващи такива); имат назъбени ръбове, но понякога са цели и са най-широки в основата. Листата имат къси власинки по горната и долната повърхност, които им придават грубо усещане. По-големите листа са около 12 см дълги и над 4 см широки. В началото на пролетта се образува гъста могила от ниско растяща зеленина; по време на цъфтежа долните части на стъблата обикновено са неразклонени и лишени от листа, а горната част на цъфтящото растение може да има няколко разклонения, които завършват със съцветия.

Изобилните, ароматни цветя се произвеждат в големи, ефектни, крайни съцветия, които могат да бъдат 30 и повече сантиметра високи и да се удължават, когато цветята на съцветието цъфтят. Когато стъблата имат както цветя, така и плодове, тежестта понякога ги кара да се огъват. Всяко цвете е голямо 2 см в диаметър, с четири венчелистчета. Оцветяването на цветята варира, като най-често се срещат различни нюанси на лавандула и лилаво, но в култивираните форми съществуват бели, розови и дори някои цветя са със смесени цветове. Съществуват и няколко различни сорта с двойни цветя. Четирите венчелистчета са с нокти и без власинки. Цветовете имат шест тичинки в две групи, четирите най-близки до яйчника са по-дълги от двете срещуположно разположени. Стигмите са двуделни. Четирите чашелистчета са изправени и образуват фалшива тръба около венчелистчетата, като са оцветени подобно на тях.

Някои растения могат да цъфтят до август, но топлото време значително съкращава продължителността на цъфтежа на всяко цвете. Цветята са много привлекателни за пчелите и са добро хранително растение за пеперуди. Ароматът на цветните гроздове става по-силен с падането на нощта и е сладък, подобен на този на теменужка.

Семената се произвеждат в тънки плодове с дължина 5-14 см, съдържащи два реда от тях. Плодът е заоблен подобен на грахова шушулка. Семената са продълговати - 3-4 мм дълги и 1-1,5 мм широки.

Цъфти от май до юли, а семената узряват от юни до август. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, Lepidoptera (молци и пеперуди).

Разпространение на вечерник обикновен

Изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Hesperis matronalis е роден в Южна Европа и е въведен в много други части на света с умерен климат. Среща се в много райони на Ирландия, включително Белфаст, като избягало от цветната градина растение; във Великобритания; в Русия, включително в Сибир. Билката е пренесена в Северна Америка през 17-ти век и оттогава е натурализирана там, като сега расте в по-голямата част от САЩ и Канада. В някои райони се счита за инвазивен вид. Пет щата на САЩ са наложили законови ограничения върху нея:

• В Колорадо тя е класифицирана като вреден плевел, като плановете за изкореняване или управление варират в зависимост от района и годината.
• В Кънектикът растението е класифицирано като инвазивно и забранено, което прави незаконно преместването, продажбата, закупуването, трансплантацията, култивирането или разпространението му.
• В Масачузетс е забранено.
• В Ню Йорк е класифицирано като инвазивено и ликвидирането му се счита за неосъществимо.
• В Уисконсин е класифицирано като инвазивен вид, който вече е широко разпространен в щата и причинява или има потенциал да причини значителни екологични или икономически вреди.
• В Алберта, Канада, се счита за вреден плевел, което означава, че растежът или разпространението му трябва да бъдат предотвратени.

В Европа билката е домакин на гъсениците на няколко вида пеперуди, включително пеперуди Anthocharis cardamines, големи бели (Pieris brassicae), малки бели (Pieris rapae) и пеперуди, като Plutella porrectella.

Вирее много добре на слънце или частична сянка. Предпочита добре дренирана почва и може да расте в бедна на хранителни вещества такава. Може да понася суша. Отлично растение е за ливади, натурализирани площи и цветни градини. Прилага се широко и като декоративен вид. Местообитанията му включват открити гори, прерии, крайпътни линии, канавки и други нарушени зони.

Използваема част на вечерник обикновен

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Употребява се цялото растение. За консумация то трябва да се бере преди цъфтежа, но за медицинска употреба, когато цъфти. За лечебни цели в народната медицина се използват стръкове, листа, цветове и семена на билката. Суши се на сенчесто и проветриво място. Съхранява се в хартиени пликове, на сухо място за не повече от 2 години.

Химичен състав на вечерник обикновен

Химическият състав на дамската теменужка е малко проучен. Надземната част на растението съдържа етерично масло; листата съдържат голямо количество витамин C.

Лечебни свойства и приложение на обикновен вечерник

Растението е познато в народната медицина от дълбока древност, но не може да се каже, че е придобило особена популярност като лекарствен продукт за орално приложение. Използва се по-широко за козметични цели. Дори днес билката може да се намери в различни козметични продукти.

Свойства на вечерник обикновен

• потогонно;
• диуретично;
• антискорбутно - листа, берат се по време на цъфтеж на билката.

Препаратите от дамска теменужка се използват като средство за укрепване на организма, след различни тежки заболявания или операции, когато тялото се чувства „изгорено“. Растението е полезно и като диуретик, при различни отоци, камъни в бъбреците и подобни. Добър е и като потогонно средство при настинка, грип и катар на горните дихателни пътища.

През Средновековието семената са били потапяни в оцет и използвани като противоотрова при ужилвания от насекоми и ухапвания от змии, и за премахване на лунички.

Козметично значение на дамската виолетка

Голямото количество етерични масла в растението го прави едно от широко използваните в козметиката. Изпълнява функции за омекотяване и овлажняване на кожата. Често се добавя към различни кремове, насочени към овлажняване на същата. В допълнение, билката има приятен аромат. Предимно корените й се прилагат като източник на масла, а цветовете като източник на аромати.

Кулинарна употреба на вечерник обикновен

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Младите листа на дамската виолетка са с високо съдържание на витамин С, леко горчиви и могат да се консумират в салати или варени. Те се предлагат през зимните месеци в умерения климат, когато има малко други зеленчуци. Нежните издънки на растението през пролетта, сварени, се считат за отличен зеленчук. Цветните пъпки също се ядат, а цветята се използват заради техния пикантен вкус и ярък цвят. Освен това семената на растението могат да бъдат покълнати и консумирани в салати.

Други употреби на обикновен вечерник

Растението днес се отглежда предимно заради прекрасните си ароматни цветя. Има изявена декоративна стойност. Сладката рукола е красиво двугодишно растение, носещо бели или лилави цветя. Пакет със семена от сладка рукола вероятно ще произведе цветя, вариращи по цвят от наситено лилаво, през всички по-бледи люлякови нюанси до бяло - оставете ги да се засадят сами и те ще запазят това разнообразие за неопределено време, като постепенно се натурализират върху голяма площ. Ароматът на цветята е сладък като на теменужка и е най-изразен вечер.

Растението лесно се засажда и самозасажда от семена. Лесно се отглежда. Ако мине възраст от две години, стъблото му може да се вдървеси. Бързото премахване на изсъхналите цветя може да насърчи втори прилив на цъфтеж.

Внимание!

Както вече бе споменато по-горе, растението е проучено сравнително малко и употребата му трябва да бъде внимателна. Не се използва по време на бременност и кърмене и не се лекуват с него деца.

Приемът на концентрирана и висока доза от билката ще предизвика повръщане. Започнете с минимални дози и наблюдавайте реакцията на тялото Ви. Все пак си струва да се отбележи, че растението не е прието за отровно.

Заглавно изображение: Huw Williams (Huwmanbeing), Public domain, via Wikimedia Commons