Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Същински еудикоти (Core eudicots) Разред Caryophyllales Сем. Cactaceae Кактусова смокиня, Бодлива круша

Кактусова смокиня, Бодлива круша

Сем. Cactaceae

Кактусова смокиня, Бодлива круша - изображение

Кактусова смокиня, Бодлива круша (Opuntia ficus-indica) представлява вечнозелено, многогодишно растение, вид кактус с тъкан, богата на вода. Принадлежи съответно към семейство Кактусови (Cactaceae). Съществуват около 200 представители от рода Опунция. Известно е с имената опунция и индийска смокиня, Prickly Pear, Barbary fig.

Устройство на кактусова смокиня

 

Характеризира се с елипсовидни дебели стъбла, които имат форма на ракета или заешки ушенца. Достига на височина до 5 метра. При по-старите представители стъблата са вдървесени при основата, а по-нагоре дават сочни, месести, плоски разклонения. По тях се установяват ареоли, от които се развиват бодлите, цветовете, страничните издънки и плодовете на растението.

 

 

 

Цветовете се развиват от най-високо разположените ареоли. Имат жълто-оранжев цвят. Те са хермафродитни (имат и мъжки и женски органи) и се опрашват от насекоми. Цъфтежът е от юни до септември месец. При наличие на достатъчно светлина, опунцията цъфти обилно. Цъфтежът започва през пролетта.

 

Развитието и зреенето на плода се случва през периода август - октомври месец. Те имат овална форма, землист аромат, плътна консистенция и жълто-зелен цвят, понякога с червеникави отенъци. Вътрешността им е оцветена в ярко червен цвят, съдържа множество малки семена и има сладко-кисел вкус. Плодовете са до 10 см дълги и 9 см широки.

 

Разпространение на кактусова смокиня

Произлиза от Централна Америка и Мексико, като пониква спонтанно на сухи места. Разпространен и в средиземноморския басейн, кактусът се счита за вредна растителност, заради способността му да се развива и разпространява бързо, там където е бил първоначално култивиран.

Заради вкусните плодове и външния си вид опунцията е пренесена от човека далеч зад границите на естественото си разпространение. Днес можем да я видим натурализирана и подивяла в Гърция, Испания, Южна Италия, Франция, а също така и в Индия и Австралия, където се е разпространила много бързо и се е превърнала в заплаха за местната флора.

Не може да расте на сянка. Тя предпочита суха почва и понася засушаване. Кактусът може да толерира силни ветрове, но не и морска експозиция.

Използваема част на кактусова смокиня

Употребяемата част на растението са неговите стъбла и плодове. Годни за консумация се оказват и нейните цветя, зелена маса и семена.

Химичен състав на кактусова смокиня

Растението съдържа жизненоважни биовитални вещества, витамин C, беталаини, индикаксантин, флавоноиди, кверцетин, дихидрокверцетин (таксифолин), кверцетин 3-метил етер (изорамнетина), кемпферол, глюкоза и фруктоза, нишесте, протеини и фибри, пектин, калций, магнезий, пролин, даукостеролl, р-хидроксибензоена киселина, L - (-) - ябълчена киселина, (E) – ферулова киселина, опунтиол, 4-етокси-6-хидроксиметил-алфа-пирон, 3-О-метилизорамнеин, 1-хептанеканол, ванилова киселина, изорамнетина-3-О-бета-D-рутинозид.

Маслото от семена на Opuntia Ficus-indica е богатo на полиненаситени мастни киселини, линолова киселина и ненаситени мастни киселини. От цветовете са изолирани флавонозиди. Три съединения са открити в стъблото на бодливата круша и определени като опунтин Б, 4-хидроксипролин и тирозин.

Сокът от кактусовата смокиня съдържа много фенолни съединения, аскорбинова киселина, беталаини, бетацианини и флавоноидна фракция, която се състои основно от рутин и изорамнетин деривати.

Месестата част на плода се състои главно от глюкоза (35%) и фруктоза (29%), докато кожата съдържа основно глюкоза (21%). Съдържанието на протеини е 5,1% (месеста част), 8,3% (кожа на плода) и 11,8% (семена). Нишесте е намерено във всяка от трите части на плода.

Целулозните влакна са богати на пектин (14,4%), а кожата и семената на плода са богати на целулоза (29.1 и 45.1%, съответно). Кожата е забележителна със съдържанието си на калций (2.09%) и калий (3,4%). В нея е установен още полизахарид, съставен от галактоза и арабиноза остатъци, със следи от рамноза, ксилоза и глюкоза.

Приложение на кактусова смокиня

Тези кактуси са изключително ценна реколта за сухите райони, защото задържат вода в биомасата си. Лесно се култивират и развъждат. Продуцират се и хибридни видове. Учени от университет в Южна Флорида са установили, че слузесто вещество от бодлива круша действа като естествен, нетоксичен дисперсант при нефтени разливи. В изследвания е установено, че кактусовата смокиня понижава оксидативния стрес при здрави хора.

Свойства на бодливата круша:

  • отлични хидратиращи свойства
  • стимулира механизмите на кожата за защита и самовъзстановяване като стимулира образуването на HSP - протеини
  • придава здрав и свеж вид на кожата
  • антиоксидантни
  • спазмолитични
  • диуретични
  • успокояващи

Поради високото съдържание на витамин C в плода, той е едно от първите лечебни средства, които се използват при скорбут. Освен за храна плодовете се използват и с лечебно действие – като диуретик и антихеморагично средство.

Цветята и стъблата притежават спазмолитични, диуретични и успокояващи свойства. Цветовете се използват за намаляване на кървене и лечение на проблеми на стомашно-чревния тракт, особено диария, колит и синдром на раздразнените черва, както и за лечение на уголемена простатна жлеза. Почистени стъблата са били обвързани около увредените крайници като мярка за първа помощ. Когато плодът се консумира със семената, може да подейства запичащо, а без тях има изразено слабително действие.

Сок от бодлива круша предпазва от хепатотоксични агенти. Тя може да облекчи екзотоксично нервно разстройство, предизвикано от глобална исхемия. В изследвания с плъхове, е установено, че прах от семена на кактусовата смокиня може значително да понижи телесното тегло.

Кактусовата смокиня в кулинарията:

Плодовете на бодливата круша имат желеобразна консистенция. Преди консумация се отстраняват бодлите и кожата им. Могат да се приемат сурови, варени или сушени. От тях се правят ликьори, алкохолна напитка, включват се в салати, сладкиши, винегрети и други ястия. Сокът, който се плучава от опунцията се влага в състава на коктейли, желета, сиропи, като натурално багрило в сладкарството.

Зелената маса се вари и консумира като зелен боб. Тя е слузеста и много лепкава. Освен плодовете за храна се използват и други части на растението, като семената се препичат и се смилат на брашно, а младите листа се готвят. Консумацията на семената на растението трябва да се избягва, особено от хора с храносмилателни разстройства. От стъблото се получава хранителна смола. Цветовете са вид употребяема суровина. Получената смола от стъблото се използва за дъвчена или смесена с дървено масло, за направата на свещи. Сокът от варени стъбла е много лепкав. Той се добавя към мазилки за стени, като по-добре поддържа строителния материал.

Скоро в САЩ е започнато култивирането на този вид кактус, с цел производство на храна за животните.

Още по темата:

3.9, 12 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиХранене при...Алтернативна медицинаЛеченияЛюбопитноСпециалистиМедицински изследванияКлинични пътекиЛайфстайлИсторияНормативни актовеОрганизацииХрани и ястияРецептиДиетиЗаведенияСпортНовиниСнимкиЗдравни проблемиИнтервютаЕ-тата в хранитеПроизводители