Скална мащерка, Алпийски ацинос

Скална мащерка, Алпийски ацинос (Acinos alpinus, Calamintha alpina, Clinopodium alpinum) е многогодишно растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Понякога се използва заради своите потогонни и антипиретични свойства, а сварена може да бъде приета под формата на чай. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Устройство на скална мащерка

Изображение: wikimedia.org

Скалната мащерка е тревиста растителност средно между 40 и 50 сантиметра височина. Растението има дървесно, покрито с мъх стъбло. Листата му растат в симетрични двойки и са свързани със стъблото с тънка дръжка. Формите им варират от яйцевидна до ланцетна от 5 до 15 мм дължина.

Цветовете са хермафродитни. Те са събрани в подобни на класовидни съцветия, състоящи се от 3 до 8 цвята в пазвите на листата. Те варират от 15 до 20 мм дължина и обикновено са с виолетов цвят. В зависимост от надморската височина, този вид мащерка цъфти от май до август месец. Плодовете й са шизокарпни и се разделят на четири равни части при достигане на зрялост.

Разпространение на скална мащерка

Ацинос алпинос е установен и в България. За своето развитие предпочита скалисти и каменисти местности. На световната карта расте в Европа, Мала Азия и Северна Африка.

Вирее на сухи почви, но влагата не му пречи да се развива добре. Идеален растителен вид е за цветното оформяне на градините както през лятото, заради красивите си зеленина и розово-лилави цветчета, така и през зимата, когато пухкавата му зелена маса се запазва. Най-добре расте на слънце, в пясъчна, добре дренирана, средно до суха почва. Използвайте ги в алпинеуми, издигнати цветни легла или покриви.

Използваема част на скална мащерка

Употребяват се листата на билката с медицинска цел, а цялото растение като декоративна флорална единица.

Химичен състав на скална мащерка

Листата на скалната мащерка съдържат следните вещества: флавоноиди, гликозиди, флавони (апигенин, лутеолин), флавоноли (кемпферол, кверцетин), линоленова киселина, етерично масло. От своя страна етеричното масло съдържа пулегон, ментон, изоментон, а-пинен, лимонен.

Лечебни свойства и приложение на скална мащерка

Изображение: Serge Peyre, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Скалната мащерка действа потогонно и температуропонижаващо. Листата й се използват като ароматизатор в готвени ястия, а също и като заместител на чай.

В народната медицина на средиземноморските страни, особено в Испания, инфузията от листата се препоръчва като противовъзпалително, антисептично, диуретично и антиеметично средство при лечение на диария, лошо храносмилане, затлъстяване и респираторни заболявания. Няколко проучвания показват, че консумацията на екстракта на растението може значително да понижи нивата на холестерола в кръвта.

Начин на употреба

• билков чай - една лъжица сушени листа се прибавят към чаша вряла вода; приема се в доза 3 пъти на ден;
• инфузия - една лъжица сушени листа се варят в кипяща вода за 15 минути; приема се в доза 2-3 пъти на ден.

Внимание!

Не са съобщавани странични ефекти от употребата на скална мащерка.

Заглавно изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons