Полярен мак, Арктичен мак

Полярен мак, Арктичен мак (Papaver radicatum, Arctic poppy) представлява многогодишно растение от семейство Макови (Papaveraceae). Този вид се среща на герба на Нунавут, което показва изобилието му в Северна Канада. Макът е индикатор за изменението на климата в Арктика. Установено е, че ранният му цъфтеж възниква при по-високи температури. Като цяло арктическите растения реагират силно на промените в естествената среда. Проучване прогнозира, че около половината от арктическите територии с растителност ще се променят към различен физиономичен ред през този век. Арктическият мак е красотата на Арктика.

Устройство на полярен мак

Изображение: Arctic flora fun, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Полярният мак израства на височина от 10 до 30 см, обикновено на туфи. Има плитка коренова система. Листата му са с дължина 12 см, ланцетовидни, с тъп до остър връх. Цветовете са до 6,5 см в диаметър големи. Papaver radicatum има подобни на косми структури, покриващи стъблото и чашелистчетата, които се използват за запазване на топлината, действат като изолация. Растението също показва хелиотропизъм (следват пътя на слънцето) - цветето расте, за да се изправи пред слънчевата светлина, а венчелистчетата отразяват светлината към плодника. Венчелистчетата растат във форма на чаша, която се използва за улавяне на светлина и въздух, които се използват като топлина за яйчниците. Цветовете са твърди и се опрашват от мухи. Развиват се от май до септември месец. Плодовете са капсулки, светло до тъмнокафяви или черни. Растението образува много семена, за да може да запази популацията си. Те се развиват добре при температури между 19-22°C. Покълването може да отнеме само една или две седмици. Цветята са невероятно бързи в своето развитие - цъфтят в рамките на само 110-115 дни от засаждането на семената.

Разпространение на полярен мак

Този вид мак е разпространен в арктически и алпийски зони в Европа, Северна Америка и Азия, което го прави едно от най-северните растения в света. Според флората на Северна Америка има четири подвида, признати в северноамериканската флора.

Изображение: Andrey Zharkikh from Salt Lake City, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Тези макове са издръжливи, устойчиви на стрес растения, които могат да оцелеят в суровите условия в тези среди - донякъде изненадващо, като се има предвид тяхната външна форма, характеризираща се с деликатен цъфтеж. Те растат в редица местообитания, включително сухи чакълести почви и ливади.

Растението е известно с това, че цветовете му се появява в бяло и жълто оцветяване. Жълтият вариант е много по-широко разпространен, срещайки се на открити места, в сравнение с белите цветя, които обикновено са по-редки и скрити.

По принцип арктическият мак е най-северното цвете. Той е застрашен вид, поради глобалното затопляне. Поради изменението на климата цялата екосистема на Арктика е застрашена. Емисиите на метан се увеличават и влошават състоянието на вечната замръзналост. Лишеите се разрушават и по този начин източникът на храна се намалява. От друга страна, минното дело и сондажите също пречат на вечната замръзналост. Следователно всички растителни и животински видове, включително арктичният мак, са на ръба на изчезване.

Използваема част на арктичен мак

Употребяват се семената и листата на билката с лечебна и кулинарна цел. Надземните й части, включително цветовете се консумират от тревопасните животни на тундрата.

Химичен състав на арктичен мак

Арктическите макове обикновено са популярни заради богатото си съдържание на калций, фибри, протеини и антиоксиданти. Те имат и значително количество витамин C.

Лечебни свойства и приложение на арктичен мак

Свойства на арктичен мак

• противоскорбутно;
• болкоуспокояващо;
• цветовете и семенните капсули са леко потогонни.

Изображение: Ansgar Walk, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Индианците използват прашеца като козметика. Освен това нарязаното растение се приема като чай при зъбобол, главоболие и безсъние.

Хората използват екстракти от мак за отпускане на мускулите при мускулни крампи и лечение на диария. Полезен е за зъбите и здравето на кожата. При бременни жени маковият чай подобрява лактацията. Маслата от маково семе се използват за химиотерапия и лечение на фистули.

Вид арктически мак (Papaver nudicaule) има противовъзпалително действие. Екстракта от него намалява възпалителната реакция.

Кулинарна употреба на арктичен мак

Полярният мак е годен за консумация. Могат да се консумират както листата, така и семената му. Листата се консумират варени и са добър източник на витамин С. Освен това имат добър вкус, подобен на спанака. Семената също се варят или се ядат сурови. Те съдържат опиум и са доста приятни на вкус, оприличаван на ядков.

Семената са полезни за Вашето здраве - съдържат калций, магнезий и фибри. Може да ги комбинирате с мляко или с любимото си ястие.

Други употреби на полярен мак

Изображение: Slaunger, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Арктичните макове осигуряват прашец за насекоми, включително за земната пчела. Въздействието им върху опрашителите е голямо в началото на пролетта. По това време други видове цветя все още са в латентно състояние, а това е много важно за опрашителите.

От цветята може да се получат бежови и червени багрила. Жълти и кафяви багрила се получават от цветните шушулки (това означава незрялата цветна пъпка или развиващата се семенна глава).

Арктичният мак има важен ефект върху тундрата. Това е добър източник на храна за различни арктически насекоми и тревопасни животни. Освен това играе важна роля в поддържането на арктическата екология. Тундрата е дом на много видове тревопасни бозайници, включително северни елени, катерици, лосове, арктически зайци, леминги и овце. За храна те употребяват най-вече цветовете на арктичния мак.

Внимание!

Арктичният мак е токсичен, но нивото му на токсичност е ниско. Цветята му са отровни за определени арктически бозайници. Някои от тях, приемайки ги сурови, могат да проявят признаци на хранително отравяне. Това не е толкова сериозно за хората, тъй като те консумират билката, като я подлагат на топлинна обработка, която понижава токсичността.

Заглавно изображение: RM4Y, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons