Жълт минзухар, Пролетен минзухар, Качутка

Жълт минзухар (Crocus flavus, Crocus aureus) е тревисто, многогодишно растение отнасящо се до семейство Перуникови (Iridaceae). Името на вида произлиза от думата "kroke", което означава "конци", позовавайки се на дългата стигма на шафрановия минзухар, който дава името на рода и латинската дума "flavus" - жълт.

Жълтият минзухар е известен като един от предвестниците на пролетта. Възпят е в много стихове, песни и поеми. В края на февруари цветчетата на минзухара огряват като малки пламъчета зимните поляни и заедно с нежното кокиче символизират събуждането на природата.

Растението е известно още с имената пролетен минзухар и качутка.

Устройство на жълт минзухар

Жълтият минзухар е кратко цъфтящо растение, което достига до 10-15 см височина, като най-високи са екземплярите на 2-5 годишна възраст. Развива се от луковица, с нишковидни корени. При този вид минзухар луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна, за разлика от златистоцветният, при който се разпада на пръстеновидни дялове.

Изображение: freepik.com

Стъблото е обло, право и късо - достига до 6 см височина. Често стъблото е по-късо от височината на чашката. Понякога от една луковица излизат две или повече стъбълца. Характерно за жълтия минзухар е, че част от стъблото и листата са покрити с бледо- до тъмнокафява люспа, която прораства от луковицата.

Листата са срещуположни, прави, много дълги и тесни. Обикновено са от 4 до 8, но в редки случаи може да бъдат само 2 на брой. На цвят са тъмнозелени, с ясно изразена бяла лента по средата. Листата на жълтия минзухар са леко космати. На дължина достигат 10-23 см, а в широчина едва 2,5-4 мм. Част от листата на всеки минзухар порастват по-високи от цветовете и сякаш ги обграждат като стражи.

Цветчетата са оформени като бокал (винена чаша) и се състоят от 6 венчелистчета, обикновено с 3 тичинки. При наличие на много светлина, чашката се отваря напълно. Размерът на чашката е от 2-3 до 5-6 см, като при някои хибридни видове може да достигне 8-12 см. Цветът варира от яркожълто до наситено оранжево. Плодникът е жълт или оранжев, като стълбчето му е по-късо от тичинките. Цветът е хермафродитен - има мъжки и женски полови органи. Опрашва се най-често от пчели, но и от други насекоми, привлечени от ярките цветове и нежния аромат. Цъфтежът се наблюдава през пролетта - от февруари до април, като най-обилен е през март. След като цъфнат, цветчетата издържат само около 1 седмица.

Плодовете са капсули, достигащи 1,2-3 см. Семената са червеникави, елипсовидни и крилати. Жълтият минзухар е едносемеделно растение.

Разсажда се чрез семена и луковици. Семената се засаждат в края на лятото, а луковичките - през септември, след което започват да трупат ценни хранителни вещества, за да преодолеят суровата зима.

Разпространение на жълт минзухар

Изображение: Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Култивирането и добиването на минзухари е регистрирано за първи път на остров Крит в Средиземно море. Дивите представители на рода са се появили по гористи местности, шубраци и пасища от морското равнище до алпийски тундра в централната и южната част на Европа, Северна Африка и Близкия изток, на островите на Егейско море, в Южна и Централна Азия, в Западен Китай.

Преди повече от 400 години минзухарите са пренесени успешно и в северозападна Европа, по-специално в Холандия, както и във Великобритания.

Жълтият минзухар расте свободно по склонове и пасища на Балканския полуостров, особено в Гърция, България, Македония, Сърбия, Румъния, включително и в Северозападна Турция. Най-често се среща до 1200-1500 м надморска височина. Той предпочита влажни, добре дренирани почви, но не понася преполиване. Толерира разнообразно рН на почвата. Развива се успешно в песъчливи, глинести, варовикови, бедни на минерали почви, при южно, западно или източно изложение.

Жълтият минзухар обича да расте на слънце или умерена сянка, при липса на силни ветрове. Устойчив е на застудяване - от -15 до -20° С.

Използваема част на жълт минзухар

От жълтият минзухар се използва само цветът и то в минимална степен.

Химичен състав на жълт минзухар

Всички представители на род Crocus съдържат в по-голяма или по-малка степен веществото кроцин - каротеноидното багрило, което оцветява храната в жълт цвят. Най-богат на кроцин е шафрановият минзухар, който е ценен заради дългите си близалца, които се изсушават и използват като подправка.

Съдържанието на кроцин в жълтия минзухар е незначително, поради което той не намира приложение в кулинарията.

Лечебни свойства и приложение на жълт минзухар

Свойства и действие на растението

Въпреки, че реално няма приложение в тази насока, установено е, че жълтият минзухар има следните свойства и действия:

• болкоуспокояващо;
• наркотично;
• афродизиак;
• засилва кървенето при менструация.

Кулинарно приложение

Няма данни за приложение на растението с кулинарни цели. С тази цел се използва шафрановият минзухар.

Медицинско приложение

Има минимални, непотвърдени данни за приложение на растението с медицинска цел в билкови смеси (виж "Начин на употреба").

Декоративно приложение

Жълтият минзухар е предпочитано от мнозина декоративно растение, заради красивите му, слънчеви светове. Той е идеален за засаждане на тревни площи, тъй като яркият му цвят контрастира изключително красиво на зеления фон. Красивите чашковидни цветчета се отварят само когато слънцето грее силно или има обилно количество светлина. През нощта, както и при дъждовно време те са затворени, но дори и тогава са изключително красиви.

Изображение: freepik.com

Жълтият минзухар се използва за разграничаване на различни градински кътове, покриване на скалисти градини, тревни площи, за запълване на мястото под храсти и дървета. Луковиците се засаждат през есента, като се внимава да бъдат поставени поне на 8 см дълбочина в земята.

Няколко седмици (около 5) след като растението прецъфти напълно и опадат всичките му листа, луковичките може да се извадят и да се съхраняват на сухо и хладно, след което на есен отново да се засеят. Това се прави в случаите, когато на същото място се засаждат летни цветя. Но ако луковичките се оставят в земята, на другата година минзухарите ще цъфнат по-рано.

Около главната луковица се образуват малки луковички, които могат да бъдат отделени и разсадени отделно. Това трябва да стане след като цветето прецъфти. Новите луковички се развиват и цъфват следващата пролет. Но дори и без човешка намеса, минзухарът се размножава много бързо и само за няколко години ще направи цяла колония.

Хибридните минзухари обикновено цъфтят по-късно от нехибридните, благодарение на което може да се насладите по-дълго на прекрасното цвете, ако засадите и от двата вида.

Има и още нещо, което трябва да се вземе предвид, когато се отглеждат минзухари - понякога твърде горещото и сухо лято може да бъде неблагоприятно за оставените в земята луковици.

• Вредители

Луковиците са уязвими за зайци, мишки, полевки и катерици, които ги изравят от земята много скоро, след като са засадени.

Също така цветчетата на жълтия минзухар са сред любимата пролетна гощавка на катеричките.

Както беше споменато по-горе, извадените от земята луковици трябва да се съхраняват в сухи помещения, за да се избегне опасността от гниене и плесенясване.

Начин на употреба

Има данни за приложение на цветовете на жълтия минзухар в минимални количества в спиртни извлеци заедно с много други билки, за общо укрепване на организма и пречистване. Полезните свойства на растението не са потвърдени. В определени количества всички части на жълтия минзухар могат да бъдат токсични.

Интересно за жълт минзухар

Символика

Жълтият минзухар символизира радост и бодрост. Това е напълно логично предвид факта, че красивото цвете предвещава събуждането на пролетта и природата.

Предвид това много двойки избират за украса на сватбеното си тържество именно жълти минзухари, в очакване бракът им да разцъфти и да е така плодороден, както и самата Земя.

Легенда за Св. Валентин и жълтият минзухар

Историята за Деня на влюбените започва през трети век с потисничеството на римски император и смирен християнски мъченик. Императорът бил Клавдий II Готски (Марк Аврелий Клавдий), а християнинът се казвал Валентин. Валентин бил лечител с изключително добро сърце. За да осигури комфорт на своите болни, той смесвал билките с мляко, мед и вино, за да намали горчивият им вкус.

Изображение: freepik.com

Император Клавдий заповядал на всички римляни да се покланят на идолите на държавната религия, а всеки, който се уповавал на християнството бил осъждан на смърт.

Валентин обаче бил посветен в идеалите на Христос. Дори смъртната заплаха не можела да промени убежденията му и той станал свещеник. Поел властта в смутни времена, Клавдий II водел ожесточени войни. За да укрепи и увеличи войската си, той забранил сключването на бракове под определена възраст. Нарушавайки императорския указ, Валентин тайно венчавал влюбените младежи, с което по-късно спечелил омразата на Клавдий.

В последните седмици от живота на Валентин, на вратата му почукал императорски тъмничар, водейки за ръце сляпата си дъщеричка. Научил за лечителските способности на Валентин, той го помолил да изцери дъщеря му, която била сляпа по рождение. Валентин знаел, че това е почти невъзможно, но въпреки това обещал да направи всичко по силите си. Той приготвил специален мехлем за очи и последвали редица посещения.

Виждайки начетеността на Валентин, тъмничарят го помолил да дава уроци на дъщеря му, Юлия. Младото момиче се отличавало с бърз ум и жажда за знания. Валентин й четял истории за Рим, описвал природата, обучавал я на аритметика, разказвал й за Бог. Тя видяла света през неговите очи, вярвайки в неговата мъдрост и намирайки покой в тихата му сила.

Така изминали седмици, но зрението на момичето не било възстановено. Въпреки това тъмничарят и неговата дъщеря не се поколебали нито за миг - посещавали го отново и отново.

Eдин ден Валентин бил посетен от римски войници, които го арестували, унищожили лекарствата му и го увещавали да загърби религиозните си убеждения. Когато бащата на момичето научил за неговото задържане и лишаване от свобода поискал да се намеси, но за съжаление не можел да направи нищо.

В навечерието на смъртта си Валентин написал прощално писмо до Юлия, в което загърнал един жълт минзухар и помолил тъмничарят да й го предаде. В него я призовавал да остане близо до Бог, а накрая написал "От твоя Валентин" ("From your Valentine"). Присъдата му е била извършена на следващия ден, 14 февруари.

Когато момичето отворило писмото, минзухарът паднал в дланта й. Тогава станало чудо! Момичето прогледнало, а първото нещо, което видяло били огнените цветове на нежния минзухар.

Години по-късно 14-ти февруари бил провъзгласен за ден на Свети Валентин, символизиращ обич, любов и преданост. И така, както Валентин е написал писмо на Юлия, на празника е прието да се разменят писма и картички, които днес наричаме валентинки.

Смята се също така, че първите минзухари цъфват именно в навечерието на 14-ти февруари.

Внимание!

Не се препоръчва вътрешен прием на чайове, отвари или запарки от жълт минзухар. Растението може да бъде отровно в големи количества и е особено опасно за бременни жени.

При домашни животни, хранени с жълт минзухар в големи количества, могат да се проявят стомашно-чревни проблеми.

Заглавно изображение: George Chernilevsky, Public domain, via Wikimedia Commons