Горска млечка

Горска млечка (Euphorbia amygdaloides) представлява цъфтящо растение от семейство Млечкови (Euphorbiaceae).

Устройство на горска млечка

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Това е храстовидно вечнозелено многогодишно растение, което израства на височина до 80 см. Има лопатковидни до обратнояйцевидни матовозелени до тъмнозелени листа с лилав оттенък отдолу. Те са леко овласени и с дължина около 6 см. Долните листа се редуват по стъблата, а горните са в спирали. Листата запазват добър зелен цвят през лятото, но придобиват привлекателен червеникав с настъпването на по-хладното есенно време, който остава и през зимата.

Има червеникавозелени стъбла. Счупените стъбла отделят бял млечен сок - дразнещ и отровен. Стъблата се покриват през пролетта от сложно съцветие, характерно за род Euphorbia, съдържащо жълто-зелени цветя. Истинските цветя нямат чашелистчета и венчелистчета и са незабележими (един плодник е ограден от няколко тичинки). Тези цветя обаче са обградени от дълготрайни, жълто-зелени, подобни на листа цветни прицветници, които са изключително ефектни и контрастират добре със зеленината на растението.

Разпространение на горска млечка

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката води произходът си от гористи места в Европа, Западна Азия и Средиземноморието. Вирее под сянката на дърветата, където се използва като почвено покритие. Разпространява се бързо чрез подземни коренища и може да стане инвазивна, макар и относително лесна за отстраняване.

Най-добре се отглежда в сухи до средни, добре дренирани почви на пълно слънце. Оценява малко следобедна сянка в горещ летен климат. Мокрите почви, особено през зимата, могат да бъдат фатални за горската млечка. Растенията са толерантни към някои бедни почви, включително каменисто-песъчливи. Обикновено предпочитат средиземноморски тип климат и могат да покажат известен стрес през горещите и влажни лета.

Подвидът E. amygdaloides subsp. robbiae се отглежда като градинско растение и е спечелило наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество.

Използваема част на горска млечка

С медицински цели, включително научни такива, се употребяват екстракти от растението.

Химичен състав на горска млечка

Изолирани съединения от билката са идентифицирани като Zagrosin I, II и III, а именно: (9)-8a-((бензоилокси)метил)-2-метокси-4,9-диметилтетрахидро-4Н,5Н-2,4а-метанобензо[d] диоксин-4-карбоксилат (Загросин I), ((9)-4-хидрокси-2-метокси-4,9-диметилтетрахидро-4Н,8аН-2,4а-метанобензо[d] диоксин-8а-ил) метил бензоат (Загрозин II) и (9)-2-метокси-4,9-диметил-8а-(фенокси метил) тетрахидро-4Н,5Н-2,4а-метанобензо[d] диоксин-4-ил 4-метилпентаноат (Загрозин III).

Лечебни свойства и приложение на горска млечка

Изображение: Euphorbia amygdaloides by Bob Harvey, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

От растението са изолирани три нови спироциклични терпеноидни съединения наречени Zagrosin I-III. Цитотоксичността им е оценена срещу човешки рак на гърдата (MCF-7), човешки фибросарком (HT1080) и нормални човешки фибробластни клетки на препуциума. Zagrosin I-III проявява значителна цитотоксичност срещу клетъчната линия човешки рак на гърдата MCF-7 и човешкия фибросарком (HT1080) чрез ранна и късна апоптоза. Цитотоксичността върху нормалните човешки фибробласти на препуциума е ниска. Zagrosin I-III може да се счита за ефективна химическа основа за разработване на противоракови лекарства.

Други употреби на горска млечка

Растението има склонност към самозасаждане чрез семената си. Много добре се включва във флоралната декорация на лехи, бордюри и алпинеуми.

Внимание!

Млечният сок на растението е токсичен и може да предизвика дразнене при контакт с кожата. Използвайте ръкавици, когато работите с горска млечка.

Заглавно изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons