Дервишка гъба, Обикновен вонящ рог

Дервишка гъба, Обикновен вонящ рог (Phallus impudicus) представлява широко разпространена гъба от семейство Phallaceae. Тя е разпознаваема заради своята неприятна миризма и фалическата си форма, когато е зряла. Mоже да прорастне от "яйцето" само за няколко часа. Плодната структура е висока и бяла със слизеста, тъмно маслинено оцветена конична глава. Известен като глеба, този материал съдържа спорите и се транспортира от насекоми, които са привлечени от миризмата - описана като наподобяваща мърша. Въпреки неприятната си миризма, тя обикновено не е отровна, като незрели гъби се консумират в части от Франция и Германия.

Някои викторианци, включително внучката на Чарлз Дарвин Ети Дарвин, са толкова отвратени и засрамени от формата на гъбите, че ги изкореняват с тояги на разсъмване, след което ги изгаряли тайно. Основната цел на тази практика е те да не направят „лошо впечатление“ на млади дами, които биха решили да направят сутрешна разходка в гората!

Устройство на дервишка гъба

Всяка дервишка гъба се развива в два етапа. В първия етап тя е кръгла, покрита с бяла еластична обвивка. В кръглата формация има зародиш от следващия етап. "Яйцето" е с големина от 4 до 6 см в диаметър. Развитието на "яйцето" става в горния почвен слой. Ако се вгледате по-отблизо в този карпофор, ще видите гъбени струни в долната част на формацията. Когато кръглото плодно тяло достигне определен стадий на развитие, черупката му се напуква - и започва вторият етап от развитието на гъбата. Порест, кух, цилиндричен, жълто-бял или бял "фалус" расте през зоната на пукнатината. Във втория стадий на развитие, ако микроклиматът е благоприятен, дервишката гъба расте изключително бързо, затова е включена в Книгата на рекордите на Гинес. Размерът на тази нова формация обикновено корелира с размера на предишното "яйце", преди да се счупи: колкото по-голям е бил плодът, толкова по-голямо се развива в стадия на носител. Някои екземпляри могат дори да надхвърлят 30 см дължина и 4 см диаметър. В горната част на гъбата, която е леко стеснена, се развива камбановидна шапка, покрита със слузеста маслиненозелена глеба, с неправилна клетъчна мрежа. Под глебата започва да се развива базидий със спори.

Разпръскването на спори става с помощта на насекомите, които са привлечени от миризмата на гъбата и се хранят с нея. Те много бързо изяждат спороносната глеба, като в същото време залепват част от нея по краката си, така спорите се пренасят на доста големи разстояния. Те са елипсоидни до продълговати, гладки, 3,5 x 1,5-2,5 микрометра, жълти на цвят. Гъбата има силна, неприятна миризма, без отличителен вкус.

Разпространение на дервишка гъба

Това е често срещана гъба в Европа и Северна Америка. В Северна Америка е най-разпространен на запад от река Мисисипи. Установена е и в Азия и Югоизточна Австралия. Гъбата се свързва с гниещата дървесина и като такава най-често се среща в широколистни гори, където дава плодове от лятото до късна есен, въпреки че може да се намери и в иглолистни гори или дори тревисти площи като паркове и мулчирани градини. „Яйцата“ на неузрялата гъба могат да се видят по всяко време на годината, но са склонни да лежат в латентност до лятото, след това да плододават до късна есен.

Използваема част на дервишка гъба

Употребява се цялата гъба, когато е в първи етап на растеж - "яйце".

Химичен състав на дервишка гъба

Миризмата, излъчвана от глеба и привлекателна за мухите, се дължи на наличието на богат коктейл от съдържащи сяра съединения като метилсулфид и метанетиол. В дервишката гъба са установени още полизахариди, пептиди, фосфолипиди, глюкани, полифеноли, витамини, ненаситени мастни киселини и хитин.

Лечебни свойства и приложение на дервишка гъба

Дервишката гъба е използвана през средновековието като лек за подагра и като любовна отвара. Присъствието на активни съединения в нея определят следните нейни свойства:

• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• противораково;
• антибактериално.

Полизахаридите, изолирани от този мицел, притежават имуномодулиращи свойства in vitro, както и in vivo при опитни плъхове със стрептозотоцин-индуциран диабет. Мехлем, съдържащ 10% полизахариди от P. impudicus засилват заздравяването на кожни рани при опитни плъхове, ускорявайки епителизацията, свиването и растежа на гранулационна тъкан. Оказва се че, полизахаридите на P. impudicus мицел са обещаваща суровина за разработването на функционална храна, както и на нови терапевтични и профилактични лекарства.

Многофункционалните характеристики на екстракта от Phallus impudicus насърчават провеждането на изследвания за потенциалната му употреба в медицината. Науката постоянно търси нови доказателства за биологичната активност на екстракти от естествен произход. Лекарствата от естествен произход не трябва да предизвикват странични ефекти върху физиологичните функции на човешкото тяло; това обаче не винаги е успешно. В проучване е използван in vitro подход за оценка на токсичността на екстракта от алкохол Phallus impudicus върху сперматогенни клетки. Резултатите показват неблагоприятни резултати, свързани с лечението с Phallus impudicus за здравето на сперматозоидите и намаляването на плодовитостта при мъжете.

В народната медицина днес се използва широко в целия свят. Лабораториите получават обикновена тинктура от гъбата, произвеждат гелове и кремове. Най-често се използва за лечение на тумори. Известно е, че втечнява кръвта, повишава имунитета и предпазва от определени инфекции; в състояние е да замести женските хормони и затова се използва при лечение на миома, кисти на яйчниците и мастопатия. Препаратите от тази гъба се прилагат и за лечение на бъбречни заболявания и заболявания на други вътрешни органи.

Венозната тромбоза, образуването на кръвен съсирек във вена, е честа причина за смърт при пациенти с рак на гърдата; пациентите с рецидивиращо заболяване обикновено се поддържат на антикоагуланти през целия си живот. Изследователско проучване предполага, че екстрактите от P. impudicus могат да намалят риска от това състояние чрез намаляване на честотата на тромбоцитната агрегация и могат да имат потенциал като поддържащо превантивно хранене.

Екстрактите от обикновен смърдящ рог също са подобрили заздравяването на рани при експериментално ранени плъхове и са показали имуномодулираща активност при плъхове, с експериментално причинен диабет.

В Европа има дълга история на традиционна употреба най-вече като афродизиак или за лечение на еректилна дисфункция, но също и за редица други оплаквания. Съвременните изследвания все още не са подкрепили традиционните употреби, но видът е обещаващ при лечението на някои видове рак; известно е, че има противотуморни свойства, намалява метастазите при някои карциноми и намалява риска от тромбоза, свързана с рак.

Интересно за дервишката гъба

Факти за лечебните свойства на дервишката гъба могат да се намерят дори в Древен Китай, където се е смятало, че тази гъба е в състояние да лекува тумори. В Римската империя от обикновения вонящ рог се приготвяла „любовна напитка“ за подобряване на потентността. По-късно тази чудотворна гъба е била използвана в Европа за лечение на заболявания на кожата и вътрешните органи. В Латвия берат гъбата, преди всичко, за да я използват за лечение и профилактика на заболявания, включително тумори.

Съществува възможна екологична връзка между групите P. impudicus и язовеца (Meles meles). Плодните тела обикновено са скупчени в зона от 24 до 39 метра от входовете на хралупите на животното. Миризмата на гъбите привлича насекоми, което гарантира бързото елиминиране на труповете на язовец (смъртността при малките е голяма), премахвайки потенциалния източник на болести в колонията на язовците. Слабителният ефект на глеба намалява разстоянието от плодното тяло до мястото, където се отлагат спорите чрез мухите, осигурявайки непрекъснатото производство на висока плътност от дервишка гъба.

Кулинарна употреба на дервишка гъба

Брането на тази гъба за консумация все още остава второстепенна цел. Суровите бели ядра на „яйцето“ са без мирис, хрупкави като воден кестен и имат земен мек вкус на репички, който прилича повече на зеленчук, отколкото на гъба. Можете да ги ядете сурови и в салати или да ги нарежете и да ги включите в супи и яхнии. В някои части на Франция и Германия младите гъби се ядат пресни, мариновани, а също и в колбаси, а гъбата на прах се използва като афродизиак за едър рогат добитък. В някои страни „яйцата“ от смърдящ рог се консумират като деликатеси.

Внимание!

Обикновените вонящи рогове се считат за нетоксични. Нито един друг вонящ рог също не е известен като отровен, въпреки че може да има видове, които не са оценени и чийто статус следователно не е известен. Винаги е възможно да бъде проявена индивидуална чувствителност към дервишката гъба, използвана като храна или лекарство.

Досега обикновеният смърдящ рог не е превърнат в одобрено, масово лекарство. Използва се от някои билкари и хомеопати. Ако желаете да го използвате с медицински цели, консултирайте се с опитен практикуващ билкар.

Заглавна снимка: Jörg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons; Kettelring, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons