Тученица

Тученица (Portulaca oleraceae) представлява тревисто, пълзящо растение, което в повечето случаи е смятано за плевел, давано за храна на тревопасните животни, а рядко известно с лечебните си свойства. Принадлежи към семейство Портулакови (Portulacaceae). Известни са около 40 вида тученица. На латиница е популярно още с имената verdolaga, little hogweed, pigweed, red root, moss rose, pursley, purslane, garden (common) purslane, ma chi xian, munyeroo, portulaca, pusley, pussly. Наречена е "супер храна", поради високото си съдържане на витамини и минерали. Изключително подходяща храна е за вегетарианци и вегани, заради изолираните в голямо количество от нея омега-3 мастни киселини.

Повече от 4000 години видът се отглежда като растителна храна и лечебно растение. Често се използва като фураж за домашните птици, с цел намаляване количеството на холестерола в произведените от тях яйца. В народната и традиционната медицина билката се употребява като средство за лечение на много заболявания, включително висока температура, диария и инфекции на пикочните пътища. Също така е прилагана като хемостатичен агент и е смятана за добро лечебно средство при очни заболявания и болезнени венци.

Ползите от тученицата за здравето на човека включват още способността й да помага в отслабването, да подобрява здравето на сърцето, да осигурява здравословен растеж и развитие на децата, да лекува определени стомашно-чревни заболявания, да предотвратява развитието на определени ракови заболявания, да защитава кожата, да засилва зрението, да укрепва имунната система, да повиши качеството на циркулационните процеси в организма.

Благодарение на огромната си жизненост, тази билка често се смята за "билка на дълголетието". Дори след като се изкорени и остави да изсъхне на слънцето, тя бързо добива жизненост при ново засаждане и поливане. Медицински се счита за "естествен антибиотик", тъй като впечатляващо инхибира Escherichia coli, Shigella, Salmonella typhi, Staphylococcus aureus, Microsporum и други микроорганизми, според резултати от съвременни изследвания. Така, в Китай обикновено се използва за лечение на диария. Според традиционната китайска медицина е много добро билково лекарство и срещу нощно изпотяване и горещи вълни. Причина за това, според китайските учени е, че активно отговаря на топлинния патоген.

Устройство на тученица

Тученицата достига височина от 15 - 20 до 40 см и дължина до 1 метър. Разполага с коренище, което може да се развие и от пречупено стъбло. Стъблата й са гладки, с кръгло напречно сечение, сочни. Разклоняват се от основата на растението, полегнали по земята и разпространяващи се настрани, а не толкова във височина. Младите са оцветени в светлозелено, а по-старите от тях са червеникави.

Листата й са месести, малки, с овално-продълговата форма, по-тесни в основата и по-широки към заобления връх. Тези, които са прорастли в основата на растението са разположени последователно, а стоящите към върха на стъблата са срещуположни. Имат гладка блестяща повърхност, гладък листен ръб и нямат дръжки. Оцветени са обикновено в светло зелено, а при силна слънчева светлина придобиват червеникави багри.

Цъфти от юни до септември месец. Цъфтежът може да продължи и по-дълго в зависимост от валежите през топлите сезони. Цветовете са с големина около 6 мм в диаметър, хермафродитни и се опрашват от насекоми. Те са копринено гладки, със жълт цвят, пет венчелистчета и множество тичинки. Развиват се самостоятелно или са събрани в терминални съцветия от по 2-3 на брой в него. Разтварят се сутрин рано под въздействието на слънчевите лъчи. Бързо увяхват.

Плодовете на тученицата имат обратно яйцевидна форма и представляват капсула с големина 4-8 мм, която се отваря по средата при узряване. Семенцата в нея са малки, сплескани, черни или кафеви, приличащи на бобчета, големи около 1 мм в диаметър, с бяло петънце в областта на покълването им. Те узряват до август месец. След посяването им, най-късият период, в който може да се развие растение е около 6-8 седмици. Има данни, че семената на тученицата могат да останат жизнеспособни в почвата 40 години.

Култивираните форми на вида, известни като калдъръмче, цъфтят в оранжев, цикламен или наситено червен цвят. Тяхната стойност е основно декоративна, включени като такива в саксийни конфигурации или наземни флорални решения. В облачни и дъждовни дни цветчетата не се разтварят.

Изображение: Júlio Reis (User:Tintazul), CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons; Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на тученица

Произхожда от Северна Африка, Близкия Изток и Индийския субконтинент до Малайзия и Австралия. Разпространена е в Аржентина, Бразилия, Уругвай. В Индия и Пакистан растението се консумира от хиляди години и все още се установяват диви негови представители. Среща се в по-голямата част на Европа, в Средна Азия, в Северна Америка. На европейският континент се отглежда от стотици години, а консумацията й започва от 1500-та година. В Америка е досенено от европейските заселници. Някъде е считана за плевел, поради инвазивният й начин на растеж, а другаде се натурализира. Може да прорастне на най-необичайни места - тротоарни или скални пукнатини, на малки парченца земя и други подобни.

Тученицата в България обикновено се смята за бурен, докато в цял свят е ценен зеленчук. Вирее до 1000 метра надморска височина, на добре дренирана и влажна почва, при добре огрети от слънцето райони. От шест до осем седмици след засяване на семенцата й, може от растението да се бере листна маса.

Използваема част на тученица

За консумация и с медицински цели се употребяват листата и младите стръкове на билката. Обикновено се събира през лятото и есента. Надземните части на растението се отрязват по време на неговия цъфтеж, почистват се и се сушат на сянка. За предпочитане е листата да се използват сурови. За по-нататъшна употреба те се сушат или от тях се приготвят тинктури и отвари. От 7 килограма зелена маса се получава 1 килограм суха.

Химичен състав на тученица

Тученицата съдържа 7-8 пъти повече витамин С от цитрусовите плодове. В нея е установено по-голямо съдържание на омега-3 мастни киселини, отколкото в рибеното масло и отколкото във всеки друг листен зеленчук (по-специално алфа-линоленова киселина). Изследвания са установили, че съдържа и по 0,01 мг / г растителна маса ейкозапентаенова киселина. Омега-3 мастните киселини предотвратяват сърдечно-съдови заболявания, укрепват имунната система и благоприятстват менталното и физическо развитие на децата. Богата е на ненаситени мастни киселини, каротин, захари и белтъчини. Има количества от витамини А, В и Е, никотинамид, както и следните минерални вещества:

• магнезий;
• калций;
• калий;
• желязо;
• цинк;
• литий.

Растението съдържа още

• алкалоиди;
• флавоноиди;
• кумарин;
• сапонин;
• глутаминова киселина;
• оксална киселина;
• гелова субстанция;
• пигментни вещества;

Химичните съставки включват още: фолиева киселина, мелатонин, стероли, кумарини, норадреналин, допамин, L-норепинефрин; янтарна, фумарова и оцетна киселини; ябълчна киселина, лимонена киселина, аспарагинова киселина, никотинова киселина, аланин, глюкоза, фруктоза, захароза, тритерпеноиди, фенолни компоненти (скополетин, бергаптен, изопимпинелин, лонхокарпова киселина, робустин, генистеин, и др), фенилаланин, тирозин и аспартат; кофеинова, ферулова и синапинова киселина, калциев оксалат и оксалова киселина, калиеви соли и железен захарат; два червеновиолетови бетацианини (олерацин I и II); много калиеви соли (калиев хлорид, калиев нитрат, калиев сулфат и други сулвити).

От тученицата са изолирани още: бетанидин, изобутанидин, изобутанин, бетанин, алкалоиди, сърдечни гликозиди, кумарини, флавоноиди, антрахинонови гликозиди.

Установените пигменти в нея представляват два вида беталаинови алкалоида -  червеникавите бетацианини (видими в оцветяването на стъблата) и жълтите бетаксантини (забележими в цветята и в леко жълтеникавото оцветяване на листата). И двата вида пигменти са мощни антиоксиданти, с установена антимутагенна активност. Бетацианините изолирани от тученицата, подобряват когнитивните дефицити при проведени изследвания върху възрастни мишки.

Изолиран от растението подклас на хомоизифлавоноидите, показва ин витро цитотоксични ефекти при четири човешки ракови клетъчни линии.

Етеричното масло получено от P. oleracea, съдържа главно линалол и тетраметил-2-хексадецен-1-оил.

Семената съдържат: нишесте, 21 грама протеин, 18,9 грама мазнини, 3,4 грама пепел, мастни киселини в съотношение 10,9% палмитинова, 3,7% стеаринова, 1,3% бехенова, 28.7% олеинова, 38,9% линолова и 9,9% линоленова.

100 грама пресни листа от тученица (около половин чаша) съдържат от 300 до 400 мг алфа-линоленова киселина. Една чаша (250 мл) варени листа съдържат 90 мг калций, 561 мг калий и повече от 2000 IU (международни единици) витамин А. Половин чаша сурови листа от билката съдържат около 910 мг оксалати, съединения причина за образуването на камъни в бъбреците. Готвенето на тученицата намалява общото съдържание на разтворим оксалат в нея с 27%.

През нощта уловеният въглероден диоксид от листната маса на тученицата се превръща в ябълчена киселина, която през деня метаболизира в глюкоза. Прибраните в ранните сутрешни часове листа са десет пъти по-съдържателни на ябълчена киселина, отколкото браните в късния следобед, поради което имат значително по-остър вкус.

Лечебни свойства и приложение на тученица

При изследване на екстракт от растението върху животински модели, са установени следните свойства на билката:

• подобрява перисталтиката на червата и може да осигури дозо-зависима релаксация на дебелото черво и дванадесетопръстника;
• орално или интраперитонеално инжектиран, водният екстракт може да облекчи напрежение в скелетната мускулатура;
• парентералното му приложение има очевидно възбуждащ ефект върху гладката мускулатура на матката;
• може да повиши нивото на калий;
• показва дозо-зависима двупосочна регулация на миокардната контрактилност;
• засилва диурезата и понижава холестерола.

Тученицата притежава следните свойства

• пикочогонно;
• силно антиоксидантно;
• антибактериално;
• противовъзпалитено;
• антимикробно;
• слабително;
• слабо спазмолитично;
• противоскорбутно;
• диуретично;
• детоксикиращо;
• антипиретично;
• противоглистно;
• тонизиращо;
• предпазващо и възстановяващо кожата;
• поддържа дейността на ендокринната система;
• поддържа нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система и предпазва от сърдечни заболявания;
• хепатопротективно;
• укрепва имунната система - изразено имуностимулиращо;
• предпазва от развитието на раково заболяване;
• успокоява физическо напрежение;
• облекчава симптомите на мигрена.

Тученицата помага за подобряване на зрението, регулира кръвната захар, предпазва от инфаркт и образуването на кръвни съсиреци. Високото съдържание на магнезий в нея, определя нейните предпазващи организма от развитието на сърдечно-съдови заболявания свойства. Учени от САЩ доказват благотворното влияние на билката върху организъм, страдащ от диабет, инфаркт, повърхностни изгаряния и рак. Други вещества, изолирани от растението като литий, калций и фолиева киселина, могат положително да повлияят различна степен на депресия - от умерена до тежка. Много от механизмите на това нейно действие все още не са изяснени.

Други състояния и заболявания, при които се прилага билката

• очни заболявания;
• коронарна болест на сърцето;
• синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при деца;
  
• възпаление на пикочния мехур;
• възпаление на простатата;
• кисти;
• затлъстяване;
• възпаления на кожата, целулит;
• рани;
• остеопороза;
• микози;
• орален лихен планус;
• скорбут;
• заболявания на черния дроб, далака, бъбреците, пикочния мехур;
• астма;
• диабет тип 2;
• анормално кървене от матката;
• улцерозен дерматит, циреи, фурункули, карбункули.

Напоследък листата на тученицата се използват широко за лечение на псориазис, хроничен атрофичен гастрит, свързан с чревна метаплазия и атипична хиперплазия, жлъчна аскаридоза, анкилостомоза, инфекции на пикочните пътища, херпес зостер, акне.

Гелеподобната субстанция помага в лечениети на гастрит, киселини и запек. На съдържащите се органични киселини, включително допамин, лимонена киселина, аланин, ябълчена киселина, глюкоза и много други, се дължи оздравителното й действие при чревни заболявания (също кървене от хемороиди, дизентерия, диария, други видове чревни хеморагии). Сок от растението задържан в устната кухина укрепва клатещите се зъби. Тученица ефективно участва в лечението и на орален лихен планус. Провеждат се изследвания за установяване на лечебният й ефект при кървене на матката, астма и диабет тип 2.

Локално, лапа от листа тученица се прилагат с цел лечение на кожни зачервявания, възпаления, отоци, рани, изгаряния.

Минералното и витаминно съдържание в растението осигуряват правилното развитие на костната тъкан в организма и предпазват от остеопороза. На желязото и медта в нея се дължат бързото и качествено производтсво на червени кръвни клетки в организма, качественото кръвообращение и доставяне на кислород до всички клетъчни единици, както и повишаване скоростта на лечение на същите. Тези два минерала активно участват и в метаболитните процеси в организма. Не на последно място оказват положителен ефект върху растежа на косата и я предпазват от капене.

В традиционната китайска медицина листата на растението се използват за лечение на ухапвания от насекоми и змии, при циреи, язви, болки от пчелни ужилвания, дизентерия, диария, треска, инфекция на пикочните пътища, понякога при апендицит, хемороиди, следродилно кървене и чревни кръвоизливи.

Пресен сок от листата на тученицата се използва и при лечението на странгурия, кашлица, възпаления, редица кожни заболявания, болки в ушите. Директно нанесен върху поразени кожни участъци, облекчава кожни възпаления, ухапвания от насекоми, изгаряния и рани, циреи и екзема. Чай, направен от тях, се приема при стомашни болки, храносмилателни проблеми и главоболие. В допълнение, прясно смачкани листа могат да се използват под формата на лапа при главоболие, болки в очите и подагра. Цялото растение се препоръчва за консумация при алергии и недостиг на желязо в организма. Проявява значителна чернодробна регенеративна активност, при което може да се включва в лечението на чернодробна дисфункция, вирусен хепатит и алкохолни чернодробни нарушения.

Семената на билката са тонично и противоглистно средство. Освен това са показани при диспепсия и помътняване на роговицата.

Ниското съдържание на калории в нея я осигурява като подходяща храна в диетата Ви - прием на обем храна, засищат стомаха, а в същото време, предоставящ му малко енергия. Консумирана от децата, поради восокото си съдържание на омега-3 мастни киселини, ги предпазва от развитието на аутистични заболявания и други подобни свързани с менталната им чистота и когнитивно качествено състояние.

Значителните количества от витамин А и витамин Е в тученицата, я определят като антиканцерогенна храна. Особено повлиява белодробни и орални ракови заболявания. Противораковият й ефект се дължи и на беталаиновите пигментни вещества, съдържащи се в нея. Те пречат на свободните радикали да причинят мутация на здрави клетки в организма. Голямото количество витамин А и бета-каротин в билката определят грижата, която тя показва относно зрението на пациентите. Предпазва от развитие на макулна дегенерация и катаракта, отново елиминирайки свободните радикали в тялото.

Билката се е използвала и за лечение на мастит. С нея може да утолите жаждата си, поставяйки няколко листенца под езика.

Аюрведа използва тученицата под формата на прах за лечение на хемороиди, кашлица с храчки, кожни заболявания, храносмилателни проблеми, диабет, висока температура. В сварен вид се предлага при запек.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба

• чай - една супена лъжица тученица се залива с 250 милилитра вряла вода. Оставя се да кисне докато изстине. След това се прецежда и се изпива на веднъж за деня;
• подмладяваща лицето маска с тученица - 2 супени лъжици каша от прясна билка се смесват с 1 чаена лъжица овесено брашно. Получената смес се нанася на лицето и престоява няколко минути. След нея кожата бива тонизирана, подхранена, а забележимостта на бръчките се понижава;
• лосион против пърхот - една супена лъжица суха билка се прибавя към една чаена чаша вряла вода. След като течността изстине, тя се втрива в чистият след баня скалп;
• при паронихия - прилага се локално, сварена със сол;
• дизентерия - према се вътрешно, сварена с ориз;
• в прясно състояние - консумира се при висока температура, интоксикация, с лечебна цел;
• пресен сок от листа, подсладен със захар или мед - пие се с цел да облекчи суха кашлица, състояние на недостиг на въздух, прекалена жажда. Външно, с него може да се промиват рани или да се правят компреси при кожни възпаления;
• пресен сок от листа, без подслаждане - приема се при болка в главата от различен произход, вътрешни кръвоизливи, висока температура, чернодробни заболявания и др;
• наситнена прясна билка - под формата на лапа се поставя на челото при восока температура или близо до очите, с цел премахване на тяхно възпаление, както и при подагра върху втвърдените сухожилия и стави;
• тученичев сок с масло от роза - с него изплакваяйте устната кухина при болки в нея, подуване на венците, както и с цел закрепване на клатещи се зъби.

Билколечителите препоръчват вътрешен прием на от 9 до 15 грама суха билка или от 30 до 60 грама сурова на ден. Семената й, под формата на прах, да се приемат в количество от 5 до 30 грама на разделени приеми. В същото количество да се пият водни и етанолови екстракти от тученица. 100 грама пресни листа осигуряват на организма алфа линоленова киселина в количество от 300 до 400 грама. Вътрешно може да се приема до 20 милилитра пресен сок от билката на ден. За локално приложение тя може да се включи в състава на подходяща паста.

Клинично проучване дава следните примери за прием на тученицата с лечебна цел

• 0,25 милилитра на килограм телесно тегло 5% воден екстракт като бронходилататор;
• при диабет тип 2 - 5 грама семена на прах, два пъти дневно в продължение на 8 седмици;
• 235 милиграма етанолов екстракт на ден за лечение на перорален лихен планус;
• анормално кървене от матката - семена на прах се в доза от 5 грама на всеки 4 часа в продължение на 3 дни.

Тученицата като козметичен продукт

Поради съдържанието на антиоксиданти, включително каротеноиди, тученицата може да се използва и като лицева маска за почистване, опресняване и стягане на кожата. Подобрява здравето и външният й вид, намалявайки бръчките и стимулирайки заздравяването на кожните клетки, като по този начин премахва и белези и дефекти по кожната повърхност. Съответно притежава анти-стареещи ефекти. За третиране на кожата, билката е на разположение под формата на чай, таблетки, екстракти, масло и други, в аптечната мрежа.

Тученица в кулинарията

След бране растението трябва да се измие и внимателно подсуши. В продължение на 3-4 дни може да се съхранява в хладилник. Консумира се докато е прясно, а не завехнало. На консумация подлежат листата, стъблата и пъпките на билката. При влагане в гозби, добре е листенцата да се прибавят към края на готвенето, за да се запази ароматът им и съдържанието на витамини в тях. Прясно приготвена тученицата може да я консумирате като най-обикновена салата, овкусена по Ваше предпочитание.

Тученицата има подобен на кресон и спанак вкус. Термичната обработка на зеленчука променя съставът му, а оттам и антиоксидантните свойства на билката. Най-добре качествата й се запазват при приготвяне на пара. При варене тученицата и сокът стават лепкави и по-гъсти, което може да се изпозлва като сгъстител на супи и яхнии. Млади нарязани мариновани листа или смесени с майонеза, могат да се сервират в комбинация с месни и рибни ястия. По-старите и по-твърди листенца могат да бъдат използвани като подправка на супи и ястия.

Пресните листа на растението имат кисел вкус за разлика от по-старите, които започват да горчат. Те се влагат успешно в салати, супи, яхнии, като гарнитура и декорация на различни основни ястия. Преди да се нареже за салата трябва да се накисне за кратко в подсолена вода. Много добре листата и стъблата й се комбинират със сирене, домати, лук, чесън, риган и зехтин. Тученицата се влага и в тестени изделия (баници, питки, макарони, спагети), сосове, както и за направата на сокове. Интересно е приложението й в таратор в комбинация с орехи, вместо краставица. Може да се пюрира или цяла да се добавя към сандвичи.

В Турция и Албания често се използва като заместител на спанака. В Португалия се влага в много супи, а в Пакистан се готви с варива. В Гърция листата се пържат в зехтин, след това се смесва със сирене фета, домати, лук чесън и риган. В Близкия изток нарязаната тученица се смесва с кисело мляко и чесън и служи като сос за месо на скара. Тя също е стандартна съставка в ливанската салата "fattoush". В Южна Индия често се влага в сладкиши и торти.

Изображение: freepik.com

Семената на билката също са годни за консумация. Приготвят се варени или служат за храна и сурови. Смлени на прах се смесват с житни култури за използване в каши, за месене на хляб, палачинки. Интересно приложение на праха е направата на чай от него или гранулирането му и влагането му в различни видове напитки, включително билкови такива. Семената са доста малки, което затруднява събирането и обработването им. В сухите райони на Австралия растенията се развиват доста големи и могат да произведат 10 000 семена от едно. Във Великобритания обаче, добивите са доста по-ниски, особено през хладни или влажни лета.

Прах от тученичеви семена може да се смесва с различни водове брашна и цели зърнени култури. Сместа може да се използва при направата на тестени изделия и панировки. Семената често се употребяват за направата на различни видове напитки.

Хранителна стойност на 100 грама тученица: енергия - 84 kJ (20 kcal), въглехидрати - 3,39 грама, мазнини - 0,36 грама, протеини - 2,03 грама, общо количество мазнини0,1 грама; холестерол - 0 милиграма; витамини - A - 1320 IU, B1 - 0,047 мг, B2 - 0,112 мг, B3 - 0,48 мг, B6 - 0,073 мг, B9 - 12 мкг, C - 21 мг, E - 12,2 мг; фолати - 12 микрограма; минерални вещества - калций - 65 мг, желязо - 1,99 мг, магнезий - 68 мг, манган - 0,303 мг, фосфор - 44 мг, калий - 494 мг, цинк - 0,17 мг, натрий - 45 мг, мед - 0,113 мг, селен - 0,9 микрограма; вода - 92,86 грама.

Интересно за тученицата

• през 8-ми век преди новата ера за пръв път растението е описано като билка във вавилонски писания;
• известно е в Древен Египет и се споменава в гръцки ръкописи още през 600 г. пр. Хр. В Древен Рим се използва като средство за лечение на възпаление на очите, дерматит, общи възпалителни процеси в организма, главоболие, коремна болка, дизентерия и чревни паразити.
• през 16-ти век информация за билката се открива в "Книга за билки", където е показана като средство против киселини в стомаха и разклатени зъби (за тази цел дъвчене на стрък от растението);
• древните араби наричат тученицата "благословен зеленчук";
• символиката на растението в миналото се е изразявала в любов и късмет;
• билката се е считала за противодействаща на магии, предпазваща от сънуването на кошмари и носеща успехи на войниците в битка;
• в миналото се е използвала за прочистване на духа след боледуване;
• в Гана е приета за символ на мира;
• китайците са смятали, че съдържа живак;
• в миналото народите са лекували с тученица главоболие, вътрешни опаразитявания, артрит, кашлица, също изгаряния, гинекологични заболявания, мигрена;
• в древността, в периода на Римската империя, Плиний препоръчва носенето на растението като амулет, за да гони всяко зло и болести;
• Педаний Диоскорид препоръчва прием на билката, с цел лечение на главоболие, зъбобол, възпаление и лошо храносмилане, вътрешни кръвоизливи, заболявания на пикочните пътища. Също той твърди, че сок от тученица поноижава висока температура и може да се приема като разхладителна напитка през топлите месеци;
• пепелта от изгорелите растения, в някои крайща на света, се използва като заместител на солта;
• в Калифорния Министерството на земеделието и храните е наложило контрол върху разпространението на тученицата в този щат;
• древните римляни, използвали тученица за лечение на дизентерия, глисти, главоболие и болки в корема;
• китайците, французите, италианците и англичаните основно в миналото използвали тученица като храна.

Изображение: wikimedia.org; Lemur12, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Тученицата се счита за безопасна за употреба билка - сготвена, в прясно състояние, като подправка и др. Но прекалената й консумация, както на всяка храна, може да доведе до появата на странични ефекти. В тази връзка не трябва да се консумира при простуда и разстройство. При развитието на дискомфорт от различно естество, потърсете помощ от Вашия личен лекар.

Нещо, което важи за любителите на различни видове чай - не консумирайте тученица в комбинация с чай, който съдържа мека черупка на костенурка - двете взаимно се неутрализират до определена степен и намаляват ефикасността си.

Тя е противопоказана за консумация по време на бременност, кърмене и от пациенти с нарушено храносмилане. Липсата на достъчно проучвания е причина за неустановени нежелани странични ефекти от нейната употреба. Спорен е и въпросът за влиянието й върху контракциите на матката.

Тученицата съдържа оксалова киселина, естествено срещащо се вещество, открито в някои зеленчуци, което може да кристализира като оксалатни камъни в пикочните пътища при някои хора. 100 г пресни листа съдържат 1,31 грама оксалова киселина, повече от спанака и маниоката. Затова на пациенти, страдащи от уролитиаза, с камъни с известен оксалатен състав, се препоръчва да избягват консумацията на тученица.

Заглавно изображение: freepik.com