Горчив пъпеш, Горчива тиква

Горчив пъпеш, Горчива тиква (Momordica charantia) принадлежи към субтропическите лози от разред Cucurbitales, семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Среща се и под името карела (Karela). Плодът на растението се консумира докато е със зелен цвят, защото тогава „месото” му е хрупкаво и наподобява това на краставица, само че е с горчив вкус. Когато презрее, тоест стане оранжев, не може да се яде, защото започва да горчи прекалено много, освен това месестата част на плода се размеква и семената трудно могат да бъдат отделени от нея.

Устройство на горчив пъпеш

Изображение: Challiyan at Malayalam Wikipedia, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Стъблото на горчивата тиква може да достигне до 5 метра. В приземната част на растението са разположени листата, които имат диаметър 5-14 см. Всяко растение има мъжки или женски цветове, които са с жълт цвят. В Северното полукълбо цъфтежът настъпва през юни и юли, а плододава от септември до ноември месец. Плодът има ясно изразена брадавична външност и продълговата форма. Той е кух в напречно сечение, със сравнително тънък слой плът, заобикалящ централна семенна кухина, изпълнен с големи плоски семена. Когато плодът е напълно узрял, той става оранжев и мек и се разделя на сегменти, които се извиват назад, за да освободи семена, покрити с яркочервена каша.

Горчивият пъпеш се предлага в най-различни форми и размери. Най-често срещаният в Китай сорт е дълъг 20-30 см, с тънко заострени краища и бледозелен цвят, с нежно вълнообразна, брадавична повърхност. Горчивият пъпеш, по-характерен за Индия, има по-тясна форма със заострени краища и повърхност, покрита с триъгълни „зъби“ и хребети. Той е зелен до бял на цвят. Между тези две крайности има произволен брой междинни форми. Някои носят миниатюрни плодове с дължина само 6-10 см, които могат да се сервират поотделно като пълнени зеленчуци. Тези миниатюрни плодове са популярни в Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал и други страни в Южна Азия.

Разпространение на горчив пъпеш

Горчивият пъпеш произхожда от Индия и е въведен в Китай през 14 век. Широко разпространен е в Африка, Азия, Карибите и Китай. Широко се отглеждана заради ядливите си плодове. Многото му разновидности се различават съществено по форма и горчивина на плодовете.

Използваема част на горчив пъпеш

Употребяват се плода и листата на билката.

Химичен състав на горчив пъпеш

Витамини:

• Витамин А, Тиамин B1, Рибофлавин B2, Ниацин (витамин B3), пантотенова киселина (витамин B5), Витамин В6, Фолиевата киселина, Витамин E, Витамин К - от 1 до 5 % на 100 грама горчив пъпеш.
• Витамин С - 40 % на 100 грама горчив пъпеш.

Минерали:

• калций, желязо, магнезий, манган, фосфор, натрий - от 1 до 5% на 100 грама.
• цинк, калий са в по-висока концентрация в горчивия пъпеш около 8% на 100 грама.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Химични вещества с растителен произход: алкалоиди, стероиди, танини, етил-4,5-диметил-фенол, олеинова киселина, линолова киселина, дихидроксибензоена киселина, флавоноиди, сапонини, сърдечни гликозиди, кукурбицин B дихидро (Cucurbitacin B Dihydro). Дихидроксибензоената киселина е с най-висока концентрация. Тази активна съставка на горчивия пъпеш е силен антиоксидант.

Лечебни свойства и приложение на горчив пъпеш

Горчивият пъпеш се използва в различни азиатски и африкански билкови медицински системи от дълго време. В Турция той се прилага като народно лекарство при различни заболявания, по-специално стомашни оплаквания. В традиционната медицина на Индия различни части от растението се използват като вариант за лечение на диабет и като стомашно тонизиращо средство, слабително, еметично, антихелминтно средство; за лечение на кашлица, респираторни заболявания, кожни заболявания, рани, язви, подагра и ревматизъм.

Momordica charantia има редица предполагаеми употреби, включително профилактика на рак, лечение на диабет, треска, ХИВ и СПИН и инфекции. Въпреки че е показала потенциална клинична активност при лабораторни експерименти, са необходими допълнителни изследвания, за да се препоръча употребата й при различни заболявания. За намаляване на треската и облекчаване на менструалните проблеми няма научни изследвания, които да подкрепят употребата на билката. За профилактика на рака, ХИВ и СПИН и лечение на инфекции има предварителни лабораторни изследвания, но няма клинични проучвания при хора, които да покажат полза.

Изображение: Tulsi Bhagat, Public domain, via Wikimedia Commons

По отношение на използването на Momordica charantia при диабет, няколко проучвания върху животни и хора са показали хипогликемичен ефект на концентрирани екстракти от горчив пъпеш. Освен това, преглед от 2014 г. показва доказателства, че Momordica charantia, когато се консумира в сурова или сокова форма, може да бъде ефикасна за понижаване на нивата на кръвната глюкоза. Многократни прегледи обаче са установили, че билката не намалява значително нивата на кръвната захар на гладно. Момордика харантия може да бъде от полза при диабет, обаче ефектите изглежда зависят от това как се консумира. За да се провери този ефект, трябва да бъдат извършени още изследвания. Раковият център Sloan Kettering заключава, че горчивият пъпеш „не може да бъде препоръчан като заместителна терапия за инсулин или хипогликемични лекарства“.

Свойства на горчив пъпеш

• участва в превенцията на раковите заболявания, понеже съдържа кукурбицин B дихидро. Предполага се, че тази активна съставка има антипролиферативна активност срещу рак на гърдата, глиобластома мултиформе и миелоидна левкемия.
• антиоксидантното и антиатерогенно (предпазва от отлагането на атероматозни плаки в съдовете) действие. Това благоприятно въздействие на горчивата тиква се определя от флавоноидите, налични в лозовото растение. Флавоноидите имат протектиращо кръвоносните съдове действие, с което намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.
• антидиабетни свойства - дължат се на активното съединение карантин (charantin). Предполага се, че карантина увеличава чувствителността към инсулина в клетките и по този начин поддържа нивата на кръвната захар ниски. Затова горчивия пъпеш може да се използва като хранителна добавка за лечение на захарен диабет. Алтернативно лечение на диабета.
• антимикробни, противогъбични, антибактериални и противовъзпалителни свойства;

• хепатопротективно;
• антиартритно;
• ограничава разрастването на екземите;
• намалява лошия холестерол.

Изображение: Sanu N, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Форми на употреба на горчив пъпеш

• екстракт в течна форма;
• екстракт под формата на таблетки.

Кулинарна употреба на горчив пъпеш

Този вид пъпеш се консумира зелен, преди пожълтяване. На този етап плътта на плода е хрупкава и водниста по текстура, подобна на краставица, хайот или зелен пипер, но горчива. Кожата е нежна и годна за консумация. Семената и плътта са бели при неузрели плодове. Семената се отстраняват преди готвене. Младите издънки и листата на горчивия пъпеш също могат да се консумират. Плодът суров е много горчив - за да се премахне част от горчивината се кисне в студена вода.

Горчивият пъпеш се използва широко в кухнята на Източна Азия, Южна Азия и Югоизточна Азия.

Изображение: Plague, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Някои източници твърдят, че плътта става някак по-твърда и горчива с възрастта, но други източници твърдят, че поне за обикновения китайски сорт пъпеш не се променят и горчивината намалява с узряването му. Китайският сорт е най-добре да се използва когато бива светло зелен, възможно с лек жълт оттенък или малко преди това. Кората става сладка и интензивно зачервена. Той може да се яде неварен в това състояние и е популярна съставка в някои салати от Югоизточна Азия. Цени се заради горчивия си вкус и се съчетава с пържени картофи, със свинско месо, супи, билкови чайове. Често се прилага вместо хмел като съставка в някои бири в Китай и Окинава.

В Ямайка чаят, приготвен от листата на билката, е популярно средство за лечение на стомашни и коремни заболявания. Растението расте диво в много области, а чаят се прави с прясно събрани листа. Изсушените листа в чаени торбички също се продават на пазара и са лесно достъпни в магазините.

Изображение: Fred Hsu (Wikipedia:User:Fred Hsu on en.wikipedia), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Горчивата тиква е на почит в цяла Индия. В северноиндийската кухня често се сервира с кисело мляко, за да компенсира горчивината; използва се в къри или се пълни с подправки и след това се готви в олио. В южноиндийската кухня се използва в многобройни ястия като торан / туваран (смесена с настърган кокосов орех), павайка меджукупуратти (пържена с подправки), тейял (приготвена с печен кокосов орех) и пахади (счита се за лекарствена храна за диабетици), което я прави жизненоважна в диетата. Други популярни рецепти включват приготвянето й с къри, пържене с фъстъци или други смлени ядки, супа с пържен лук и подправки. Също така често се включва в kattu pagarkkai, къри, в което горчивите пъпеши се пълнят с лук, варена леща и настърган кокосов микс, след което се връзват с конец и се запържват в олио. В района на Конкан към ситно нарязана горчива тиква се добавя сол, и след това тя се прецежда, като до известна степен се отстранява горчивият й сок. След като запържите това с различни подправки, по-малко горчивият и хрупкав зеленчук се сервира с настърган кокос. Горчивият пъпеш е известен като карате в Гоа. Той е ценен заради своите ползи за здравето и се използва широко в гоанската кухня.

В Северна Индия и Непал горчивият пъпеш, се приготвя и като прясна туршия. За целта зеленчукът се нарязва на кубчета или филийки и се запича с олио и вода. Когато омекне и намали обема си, се разбива в хаванче с няколко скилидки чесън, сол и червен или зелен пипер. Освен това се яде сотиран до златисто-кафяво, пълнен или като къри самостоятелно, или с картофи.

В бирманската кухня горчивият пъпеш се сотира с чесън, домати, подправки и сушени скариди и се сервира като придружител към други ястия. Такова ястие се предлага на улични сергии за храна в цялата страна.

В Шри Ланка той е известен като сингала и е съставка в много различни ястия от къри, които се сервират главно с ориз. Понякога се добавят големи настъргани кокосови парчета към тях.

В Пакистан и Бангладеш горчивият пъпеш често се готви с лук, червено чили на прах, куркума на прах, сол, кориандър на прах и щипка семена от кимион. Друго ястие в Пакистан изисква да се свари цял, необелен и след това да се напълни с варено мляно говеждо месо, поднесено или с горещ хляб тандури, наан, чапати или с кихри (смес от леща и ориз).

Горчивият пъпеш е важна съставка в кухнята на Окинаван и все по-често се използва в японската извън този остров.

В индонезийската кухня растението се приготвя в различни ястия - бъркани, варени в кокосово мляко или на пара. В християнските райони в Източна Индонезия се готви със свинско и чили, сладостта на свинското се балансира с горчивината на зеленчука.

Изображение: User:Jpatokal, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Във виетнамската кухня често срещаните ястия са суровите фини горчиви пъпеши, консумирани със сушени месни нишки и горчива пъпешка супа със скариди. Горчивите пъпеши, пълнени със смляно свинско месо, обикновено се сервират като лятна супа на юг.

В тайландската кухня китайският сорт зелен горчив пъпеш, мара на тайландски, се приготвя пълнен с мляно свинско и чесън, в бистър бульон. Освен това се сервира нарязани на парчета, разбъркани с чесън и рибен сос до съвсем омекване.

В кухнята на Филипините горчивият пъпеш, може да се разбърква с пържено говеждо и сос от стриди или с яйца и нарязани на кубчета домати. Ястието пинакбет, популярен в района на Илокос в Лузон, се състои главно от горчиви пъпеши, патладжан, бамя, стрит боб, домати, лимонови зърна и други различни регионални зеленчуци задушени заедно.

В Тринидад и Тобаго горчивите пъпеши, известни като караили или карили, обикновено се сотират с черен пипер, лук, чесън и шкембе до почти хрупкавост.

Внимание!

Съобщаваните странични ефекти от употребата на горчив пъпеш включват диария, коремна болка, висока температура, хипогликемия, задържане на урината и гръдна болка. Симптомите обикновено са леки, не изискват лечение и отзвучават с почивка.

Горчивият пъпеш е противопоказан при бременни жени.

Заглавно изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons