Хутиния

Хутиния (Houttuynia cordata) представлява цъфтящо, коренищно, тревисто и многогодишно растение от семейство Saururaceae. Тя е единственият вид в род Houttuynia и традиционно лечебно растение, което е широко разпространено в Източна Азия. Освен консумацията му като деликатес в много страни, то има богата история на медицинска употреба и множество проучвания съобщават за неговата фармакологична активност срещу възпаления, рак, вируси, бактерии, хипергликемия, затлъстяване, пневмония, белодробен абсцес и т.н. При терапия обикновено може да се комбинира с други лекарства за лечение на дизентерия, настинка, треска, заушка. Ефективната му антивирусна активност е докладвана в много проучвания, като H. cordata има значителен инхибиращ ефект върху вирусната инфекция и репликация.

Хутиния се яде и използва като лекарство от азиатците през последните няколко хиляди години. Днес приложението й е осезаемо в Китай, Корея, Япония, Индия. В момента се добива и за ежедневна храна и лекарства в долината Yarlung Zangbo, Асам, Индия.

Проучване in vitro от 2021 г. установява, че няколко биоактивни съединения в хутиния са в състояние да се борят със SARS-CoV-2 (вирусът, отговорен за COVID-19), като се свързват с ензим, участващ в репликацията и транскрипцията на вируса.

Устройство на хутиния

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката е тревисто многогодишно растение, което може да нарасне до 0,6-1 м, разпространявайки се до 1 м в диаметър. Проксималната част на стъблото е влачеща се и произвежда допълнителни корени, докато дисталната част расте вертикално. Листата са ароматни, редуващи се по клонките, широко сърцевидни, дълги 4-9 см и широки 3-8 см. Сърцевидните листа на Houttuynia са мраморирани с вариации от зелено до бяло, жълто, розово и червено. Цветовете й са зеленикаво-жълти и се носят в съцветие краен шип с дължина 2-3 см с четири до шест големи бели базални прицветника. Обикновено цъфти през лятото. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи).

Разпространение на хутиния

Билката произхожда от Китай, Япония, Корея и цяла Югоизточна Азия. В Китай това растение е широко разпространено, на изток до Тайван, на югозапад до Юнан и Тибет и на север до Шанси и Гансу. Вирее оптимално на влажни, сенчести склонове, крайпътни зони, по хребети, на полето, при надморска височина от 300 до 2600 м. Houttuynia cordata е натурализирана в Северна Америка.

Смята се за инвазивно растение поради способността му да възстановява коренища от всеки сегмент от листата си - разпространява се неограничено и често енергично чрез коренища. Когато го използвате с декоративна цел, ограничавайте растежа му, за да избегнете инвазивният му такъв. Отглежда се предимно като почвено покритие във влажни до мокри зони, включително водни ръбове. Предпочита да расте във влажна почва и топла среда; може и леко потопена във вода, стига да е изложена частично или изцяло на слънце. Не понася суша. Устойчив вид е на сянка.

Среща се в една от култивираните си форми в градините с умерен климат. Сортът „Chameleon“ е малко по-малко енергичен от родителския вид, с по-твърди листа, изпъстрени в жълто и червено. Друг често срещан сорт, „Flore Pleno“, има масиви от бели прицветници и запазва жизнеността на родителския вид.

Използваема част на хутиния

Употребяват се плодовете, листата, корените, младите издънки като храна и билково лекарство.

Химичен състав на хутиния

Химическите съединения, които допринасят за аромата на H. cordata включват β-мирцен и 2-ундеканон. Хутиния съдържа алкалоиди, етерични масла, фенолни киселини (линоленова киселина, линолова киселина, олеинова киселина, палмитинова киселина, стеаринова киселина, производни на хининова киселина, производни на кафеена киселина, неохлорогенна киселина, хлорогенна киселина, криптохлорогенна киселина и други); стероли, аминокиселини; микроелементи; флавоноиди (кверцитрин, рутин, хиперин, афзелин, кверцитрин, изокверцитрин, кемпферол, кверцетин хексозид, авикуларин, апигенин, изорамнетин, флоридин, кверцетин-3-O-β-D-галактозид-7-O-β-D-глюкозид); полифеноли (хлорогенова киселина, ванилова киселина, протокатехинова киселина, катехин, метилов естер на р-хидрокси-бензоена киселина, метилов естер на хлорогенна киселина, криптохлорогенна киселина, неохлорогенна киселина, процианидин В, хининова киселина, кафеена киселина, цис-метил ферулат, транс-метил ферулат, метил ванилат, ванилин, хутуинамид А, и хутуинозид А). Основните компоненти на етеричното масло са хутуинин, деканал, транс-кариофилен, деканова киселина, камфен, β-пинен, лауралдехид, α-пинен, лимонен, нонанол и линалол борнил ацетат, метил n-нонил кетони, бета мирцен, монотерпен, 4-терпинеол, кариофилен оксид, фенилпропенови производни, сесквитерпени и окислени дитерпени.

Изображение: Qwert1234, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Известно е, че етеричното масло и флавоноидите са основни компоненти, които упражняват фармакологична активност. Към днешна дата по-голямата част от фитохимичните изследвания върху H. cordata са фокусирани върху три вида вещества в нея, а именно: компоненти на етерично масло, флавоноиди и алкалоиди. Последните фармакологични проучвания показват, че компонентите на етеричните масла в H. cordata притежават противовъзпалителни, антибактериални и антивирусни действия. Флавоноидните компоненти разкриват антинеопластичен, антиоксидантен, антимутагенен и свободен радикален капацитет. По подобен начин алкалоидните компоненти демонстрират значителна мощна антитромбоцитна и цитотоксична активност.

N-фенетил-бензамид, глицерил линолеат и n-бутил-α-D-фруктопиранозид се изолират и пречистват от изсушено коренище на H. cordata. Вомифолиол, сезамин и 1,3,5-тридеканоилбензен са изолирани от надземните й части. Изолирани са също 1,3,5-тридеканоилбензен, N-(1-хидроксиметил-2-фенилетил) бензамид, N-(4-хидроксифенилтил) бензамид, 4-хидроксибензамид, 4-хидрокси-3-метоксибензамид, 6,7-диметил-1-рибитол-1-ил-1,4-дихидрохиноксалин-2,3-дион, (1Н)-хинолинон, индол-3-карбоксилова киселина, дихидровомифолиол, резеозид, 7-(3,5,6-трихидрокси-2,6,6-триметилциклохексил)бут-3-ен-2-он, 6-(9-хидрокси-бут-7-енил)-1,1,5-триметилциклохексан-3,5,6-триол, 4-хидроксибензоена киселина, метилпара-бен, фидроксибензалдехид, бензил-b-D-глюкопиранозид и циклоарт-25-ен-3b,24-диол.

Каротеноиди също присъстват в билката. Съдържанието на b-каротин и виолаксантин е сравнително високо в стадия на растеж и намалява при плододаване, докато съдържанието на лутеин е ниско в етапа на растеж и прогресивно се увеличава с узряване на растението.

Лечебни свойства и приложение на хутиния

При фармакологични проучвания билката показва органозащитна активност, като например намаляване на освобождаването на възпалителни фактори за облекчаване на белодробно увреждане. Освен това регулира имунитета, повишава имунните бариери на лигавиците в комбинация с антибактериалната и антивирусна активност, ефективно намалява инфекцията. Освен това, експерименти in vivo и in vitro показват значителна противовъзпалителна активност и потенциална терапевтична такава срещу ревматоиден артрит. Антитуморното действие на билката също е важно фармакологично нейно свойство, като проучванията показват, че H. cordata има забележим ефект върху белодробен тумор, тумор на черния дроб, тумор на дебелото черво и тумор на гърдата.

Свойства на хутиния

• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• антитуморно;
• противовирусно;
• имуномодулиращо;
• антибактериално;
• антидиабетно;
• антиалергично;
• антимутагенно;
• антимикробно;
• депуративно;
• диуретично;
• стимулиращо менструалния поток;
• хипогликемично;
• слабително и др.

Изображение: youngki son, CC0, via Wikimedia Commons

Има функциите за облекчаване на треска, елиминиране на токсини, намаляване на отока, елиминиране на гной, насърчаване на уринирането. По време на епидемията от тежък остър респираторен синдром (SARS) е една от съставките във формулите за превенция на SARS, признати от Министерството на здравеопазването на Китай.

Състояния и заболявания, при които се прилага хутиния

• белодробна инфекция - има забележителна противовъзпалителна активност в белите дробове;
• терапевтичен ефект върху стомашно-чревната система - поддържа секреторната функция на червата, предпазва ги от инфекции, поддържа функционалността на чревната бариера;
• полезен при различни бъбречни заболявания;
• намалява окислителните фактори в черния дроб;
• предпазва в различна степен от бъбречен гломерулонефрит и бъбречен оксидативен стрес, за което действие има малко проучвания;
• грижи се за сърдечното здраве след инфаркт на миокарда;
• настинка, кашлица, треска, пневмония, паротит и тумори.

Екстрактите от това растение са основна съставка в корейските продукти за грижа за кожата. Там се използва за лечение на кашлица, пневмония, бронхит, дизентерия, водянка, левкорея, утерит, екзема, херпес симплекс, акне, хроничен синузит и назални полипи.

В Китай надземните части на хутиния се използват при респираторни заболявания, включително пневмония, за здравето на пикочните пътища, различни инфекции, понижаване на температурата, за лечение на рани от анизолобис. В традиционната китайска медицина се комбинира с форзиция и магнолия при пневмония, причинена от вирусна инфекция.

В Тайланд се ползва за имунна стимулация и като противораково средство.

В Япония се прилага главно като диуретик и също така за лечение на стомашни язви, контрол на инфекцията и като антимикробно, противотуморно, насърчаващо агенти за производството на антибиотично вещество от щам на грам-положителни бацили, носещи спори.

В Индия издънките са били използвани за свежест, добър сън, сърдечни заболявания; като храна и в козметични формулировки.

Хутиния в защита и лечение на кожата

Изображение: ?????, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В Корея и Япония H. cordata често се използва в комбинация с други билкови лекарства като козметика. Екстрактът й се влага в козметичен състав за предотвратяване или лечение на бръчки, предотвратяване напукването на кожата, против стареене, подобряване на състоянието на кожата, премахване на лунички и избелване на кожата. Ферментиралият екстракт с други билкови лекарства се използва за облекчаване на атопичен дерматит и други кожни проблеми, поради противовъзпалителния и успокояващ кожата ефект, облекчаващия сърбеж и овлажняващия ефект на този състав. Екстрактът се използва и за защита или подхранване на косата и предотвратяване на пърхот. В допълнение, H. cordata се използва за приготвяне на крем, който е в състояние да лекува акне, хлоазма, атопия и лунички, без да оставя белези.

Ефекти от употребата на хутиния

Въпреки че това растение е по-известно в азиатските страни, то набира популярност на Запад заради впечатляващите си имунобалансиращи, балансиращи микробиоми и противовъзпалителни ефекти. Това означава, че може да успокои прекомерното възпаление и имунния отговор, свързани със състояния като алергии и автоимунитет, като същевременно стимулира имунната система в присъствието на патогени и инфекции. Проучване показва, че ферментирал продукт от хутиния е в състояние да подобри активността на имунните клетки и производството на антитела.

Освен това хутиния може да понижи алергичните реакции и да намали освобождаването на хистамин. Проучване върху животни от 2005 г. прилага екстракт от нея на мишки, което спомага за инхибиране на активността на мастните клетки, освобождаването на хистамин и развитието на анафилаксия.

Houttuynia има противовъзпалителни и антимикробни ефекти, които благоприятстват храносмилателната система. Поддържа здравата чревна флора и може да намали възпалението в червата. Тези действия помагат за укрепване на чревната бариера и поддържат оптимално храносмилане и усвояване на хранителните вещества.

Интересното е, че благоприятните ефекти на билката върху микробиома на червата също могат да имат положителни последици за баланса на кръвната захар.

Проучване от 2017 г., публикувано в Genes, рецензирано списание за генетика и геномика, наблюдава антидиабетния ефект на комбинацията от екстракт от хутиния и метформин (лекарство за диабет с рецепта) in vitro и in vivo. Проучването установява, че комбинацията е по-ефективна от метформин самостоятелно за подобряване на глюкозния метаболизъм и инсулиновата чувствителност. Авторите вярват, че способността на хутиния да регулира чревния микробиом е основният механизъм на действие.

In vitro и in vivo проучвания показват, че растението има противовъзпалителни ефекти чрез механизми като намаляване на възпалителните маркери и модулиране на възпалителните пътища.

Доказано е, че упражнява своята противовъзпалителна активност върху различни органи и системи на тялото, включително пикочните пътища, мозъка и черния дроб.

Проучване от 2020 г. показва, че екстрактът от хутиния може да успокои прекомерната активност на мастоцитите и възпалението, наблюдавани при интерстициален цистит.

Начин на употреба на хутиния

Отварата от билката се използва вътрешно при лечението на много заболявания, включително рак, кашлица, дизентерия, ентерит и треска. Укрепва имунната система. Външно се използва при лечение на ухапвания от змии и кожни заболявания. Листата и стъблата се берат по време на вегетационния период и се използват пресни в отвари. Сокът от листата е противоотрова и стягащо. Екстрактът от корен е диуретик.

Предлага се под формата на тинктура и капсули.

Кулинарна употреба на хутиния

Обикновено се отглежда като листен зеленчук и се използва като прясна билкова гарнитура. Листът има необичаен вкус, който често се описва като „рибен“ (спечелва му прякора „рибена мента“), така че не се ползва толкова универсално като босилек, мента или други по-често употребявани билки.

Изображение: Cardioceras, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се яде в Китай и Виетнам. Като храна, обикновено се приготвя като гарнитура и се харесва в страни като Китай, Корея, Япония и Тайланд. В Североизточна Индия се смята за деликатес.

В Тайланд е известно като plu-khao, което означава миришещ на риба зеленчук поради неговия рибен аромат.

В североизточна Индия обикновено се влага в салати, салса или се готви с други зеленчуци и като гарнитура към различни блюда. Нежните корени също могат да се смилат в лютеници заедно със сухо месо или риба, чили и тамаринд. Приема се суров като салата и се готви заедно с риба като рибено къри. В Япония и Корея сушените му листа могат да се използват като чай.

Във виетнамската кухня растението се прилага с ястия от месо на скара и салата с юфка. Рибната мента може да се използва като гарнитура и към други подобни ястия.

Годните за консумация коренища на Houttuynia cordata със свеж, пикантен, пиперлив аромат, се използват в югозападната китайска кухня.

Хутинията е подправка към юфка, ориз, сосове, салати; най-често се комбинира с кориандър, оцет, пресен чили и соев сос.

Внимание!

H. cordata е ядливо растение. Следователно нивото на токсичност на това растение най-често се пренебрегва. Въпреки това, в някои проучвания се съобщава, че аристолактамите и аристолохиновата киселина, присъстващи в нея, могат да причинят рак, увреждане на черния дроб, бъбреците.

Не може да бъде пренебрегната чернодробната токсичност и нефротоксичността на билката, които изглежда се проявяват при прием на високи дози от нея. Производните на аристолохия в хутинията изглежда показват нефротоксичност, което не е в съответствие с неговата защитна активност - различните дозировки може да са една от причините. Също така се предполага, че изследванията върху нейните нефротоксични компоненти и механизми са недостатъчни. По същия начин, в проучванията за облекчаване на увреждане на черния дроб и античернодробна туморна активност, активните компоненти на билката не са ясни.

Като цяло, според наличната литература, H. cordata изглежда демонстрира селективност към белодробната тъкан, облекчавайки процесите на пневмония, белодробно увреждане, белодробна фиброза и белодробен тумор. За сравнение показва недостиг при лечението на храносмилателни и сърдечно-съдови заболявания.

В антитуморни изследвания индуцирането на апоптоза и спирането на клетъчния цикъл са важни характеристики на билката срещу белодробен тумор, чернодробен тумор, стомашен карцином, тумор на дебелото черво и тумор на гърдата. Научен екип установява, че компонентите на екстрактите, използвани в проучванията, не са ясни и също така не са напълно характеризирани, което е обща липса на антитуморната активност и дори на всички фармакологични изследвания на H. cordata. Експериментите на фармакологичните изследвания трябва да бъдат внимателно проектирани, стриктно провеждани, подробно записани.

Билката показва лечебен потенциал в комбинация с други лекарства. Изследването на H. cordata капки за очи, комбинирани с олопатадин хидрохлорид при лечението на пролетен кератоконюнктивит, разкрива синергичния ефект на тази комбинация. В допълнение, клинично изпитване, включващо екстракти от мангостин, Lithospermum officinale, Tribulus terrestris и H. cordata при лечението на леко до умерено акне, показва, че броят на възпаленията и невъзпалителните кожни лезии е значително намален. По-важното е, че синергичното използване на H. cordata показва ефективна активност при облекчаване на инсулиновата резистентност при диабет и противоракова болка, антибактериална и спомагателна клетъчна трансплантация, което може да бъде важен аспект от изследването на терапевтичната активност на H. cordata в бъдеще.

Съчетание на билката с пеницилини, цефалоспорини и макролиди повишава риска от алергични реакции.

Консултирайте се с Вашия лекар, преди да използвате houttuynia, ако сте бременна или кърмите.

Houttuynia съдържа значителни количества оксалати, така че трябва да се избягва, ако следвате диета с ниско съдържание на оксалати.

Когато се прилага чрез инжектиране, H. cordata може да причини тежки алергични реакции.

Заглавно изображение: Dinkum, CC0, via Wikimedia Commons