Бял трън, Мариански трън, Петнист бял трън

Бял трън (Silybum marianum) представлява едногодишно до двугодишно тревисто растение. Принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae).

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението може да бъде срещнато още с названията: Мариански трън и Петнист бял трън. Известен е и с името млечен трън. Негов синоним на латиница е Carduus marianus.

На различни места по света билката носи различни имена. Ето едни от тях: milk thistle, blessed milk thistle, Marian Thistle, Mary Thistle, Saint Marys Thistle, Mediterranean milk thistle, variegated thistle, Scotch thistle.

Устройство на бял трън

Марианският трън има неразклонено и високо стъбло, оребрено и пухкаво. При големите екземпляри то е кухо. Достига на височина до 150-200 см., като най-ниските представители на вида са около 30 см. високи. В основата си растението може да достигне диаметър на растеж и разпространение от порядъка на 160 см. Листата са лъскави, бледо зелени, с бели жилки, без власинки по тях. Имат продълговата или копиевидна форма. Те са разделени на дялове или са перести, с бодливи ръбове. Листната маса в основата на растението е дълга от 25 до 50 см. и широка от 12 до 25 см., притежаваща дълги дръжки. По протежението на стъблото листата са разположени последователно. Техните върхове обикновено завършват със жълто оцветени бодли дълги до 8 милиметра.

Цветните кошнички са едри, с размери от 2,5 до 4 см. в диаметър и дължина от 4 до 12 см. Разположени са по върховете на стъблото и неговите разклонения. Цветовете в нея са с тръбеста форма, оцветени в пурпурно и много по-рядко в бяло. Всяка кошничка е обвита от няколко реда листенца, чиито ръбове са бодливи, а върхът им завършва с един по-дълъг бодил. Белият трън цъфти от май - юни до август месец на Север и от декември до февруари месец на Юг. Плодовете (плодосемките) са обратно овални, дълги от 6 до 8 милиметра, с хвърчилка на върха. Тя се състои от дълги бели власинки заобиколени от жълт базален пръстен. Семената са оцветени в тъмно кафяво до черно и лесно се разнасят от вятъра.

Изображение: freepik.com

Разпространение на бял трън

Родното място на разпространение на белия трън е Средиземноморска Европа, включително и у нас, на надморска височина от около 1000 метра. Днес се среща навсякъде по света. Вирее по запустели места и буренаци.

Химичен състав на бял трън

• силимарин - извличащ се от семената на растението, като екстрактът от тях се състои основно от 65-80% силимарин и 20-35% мастни киселини, включително и линолова киселина;
• силибинин - получиста фракция силимарин;
  
• смоли;
• слузни вещества;
• флавоноиди (кварцетин, катехин);
• флаволигнани (силибин, силикристин, силидианин);
• калиев нитрат;
• сапонини;
• алкалоиди;
• растителни масла;
• белтъци;

Използваема част на бял трън

Употребяват се плодосемките на растението.

Изображение: W. Bulach, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; freepik.com

Лечебни свойства и приложение на бял трън

Петнистият бял трън се използва главно при увреждания на черния дроб и за стимулиране секрецията на жлъчен сок.

Главното свойство на белия трън е хепатопротективно. Изразява се в стабилизиране на биомембраните на хепатоцитите, значително повишаване антиоксидантната и детоксикиращата активност на черния дроб, стимулира синтеза на глутатион и белтъци, стимулира регенеративните процеси на органа. Защитава здравите хепатоцити, повишава устойчивостта им при инфекции и отравяния.

Относно жлъчната стимулация, билката повишава образуването и ускорява отделянето на жлъчен сок. Последица от тези процеси е подобряване на храносмилането и обмяната на веществата.

Комбинацията от млечен трън, глухарче и други екстракти, се прилага при махмурлук, с цел изчистване на организма от токсините.

Тази билка се използва при надбъбречни разстройства, синдром на възпалените черва и при лечение на псориазис (увеличава жлъчния поток).

Белият трън има естроген-подобни ефекти, които могат да стимулират потока на кърмата. Той също може да се използва в края на менструалния цикъл и да бъде полезен при мъже с рак на простатата.

При проучвания върху животни и едно малко проучване при хора, се оказва, че билката слабо понижава общия холестерол. Тези резултати не са били демонстрирани в по-големи изследвания при хора. 

Белият трън в традиционната китайска медицина се прилага с цел

• прочистване от токсини
• при нарушен топлинен обмен
• успокояване на черния дроб
• насърчаване на жлъчния поток
• лечение на чернодробни заболявания - жълтеница, хепатит, цироза

Изображение: Luis Fernández García, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Едно пилотно проучване показа, че млякото от бял трън може да бъде толкова ефективно, колкото флуоксетин при лечение на обсесивно-компулсивно разстройство. Други изследвания показват, че то помага при възстановяването на черния дроб, от токсичното въздействие на толуен и ксилен. Работниците, излагани на двете вещества и приемащи екстракт от бял трън, показват значително подобрение в показателите на чернодробната функция (ALАT и АSАT) и тромбоцитните фактори в сравнение с плацебо групата (третираните с обичайни медикаменти).

Показана е и информация, която гласи, че растението може да намали вредните ефекти върху черния дроб, които оказва химиотерапията при деца. При отравяне с гъбата Amanita phalloides, приемът на екстракт от бял трън трябва да започне до 48-ят час след интоксикацията, за да се очаква намаляване на смъртността от нея.

Активност на главният компонент в химичния състав на белия трън - силимарин

Силимаринът представлява биофлавоноиден комплексен екстракт, получен от сухи семена от петнист бял трън, чийто хепатопротективен ефект е клинично доказан. Ниска токсичност, благоприятна фармакокинетика, мощен антиоксидант, детоксикиращо действие, превантивни, защитни и регенеративни ефекти и нежелани реакции, подобни на плацебо правят силимарина изключително атрактивен и безопасен за терапевтична употреба.

Лечебните свойства на силимарина и основната му съставка силибинин, са проучени при лечение на болестта на Алцхаймер, болест на Паркинсон, сепсис, изгаряния, остеопороза, диабет, холестаза и хиперхолестеролемия. Те са изразени антиоксиданти, улавящи свободните радикали и подтискащи липидната пероксидация. Изследванията също показват, че те защитават от геномни увреждания, повишават синтеза на хепатоцитен протеин, намаляват активността на туморните промотори, стабилизират мастните клетки, оказват влияние върху метаболизма на калций и желязото.

Благодарение на апоптотичният си ефект, без цитотоксичен такъв, силимаринът има потенциални приложения при лечението на различни видове рак. Той се разглежда като нервно-, нефро- и сърдечно-протективно средство, при увреждания на организма от различно естество, поради своите силни антиоксидантни свойства. Освен това има фетопротектовно действие срещу влиянието на алкохола и пролактинови ефекти, което го прави безопасен за употреба по време на бременност и кърмене.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Козметичната индустрия разглежда и използва антиоксидантните и UV-защитни ефекти на силимарина.

В научни изследвания се използва силимарин в доза 420-480 милиграма на ден. При лечение на диабет тип 2, веществото е включено в доза 600 милиграма на ден, а при хроничен вирусен хепатит 600 или 1200 милиграма на ден. Оптималната доза на приложение на белия трън не е установена.

Ефикасността на силимарина в предотвратяването на лекарствено-индуцирано чернодробно увреждане при пациенти, приемащи психотропни лекарства дългосрочно, е изследвана и е установено намаляване увреждането на черния дроб, причинено от липидната пероксидация при пациенти, приемащи бутирофенони или фенотиазини.

Клинично проучване при пациенти е показало, че силимаринът ( в доза 140 милиграма, приет орално, три пъти дневно) не е ефективен, когато се използва в продължение на 1 година, в комбинация с урсодеоксихолева киселина (UDCA) за лечение на първична билиарна цироза.

Установено е, че при постоянна стомашна инфузия на силимарин при песоглавци (вид маймуни), забавя развитието на алкохол-индуцираната чернодробна фиброза в продължение на 3 години.

Заболявания и състояния, при които се прилага бял трън

• холецистопатии;
• жълтеница;
• запек;
• хемороиди;
• цироза;
• различни видове отравяния;
• остри и хронични хепатити;
• холангит;
• токсично увреждане на черния дроб (от химикали, алкохол, отровни гъби, медикаменти);
• диабет;
• хронични заболявания на стомашно-чревния тракт;
• разширени вени.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Jebulon, Public domain, via Wikimedia Commons

Евентуални ползи от употребата на бял трън

• понижаване на нивата на холестерол
• предпазва клетките от увреждане, причинено от радиация и химиотерапия
• намаляване на инсулиновата резистентност при хора с диабет тип 2, които страдат и от цироза на черния дроб
• забавяне растежа на раковите клетки в гърдите, шийката на матката и простатата
• профилактика и лечение на болестта на Алцхаймер

Известно е, че марианският трън може да се използва за храна. Консумират се младите стъбла, които предварително се накисват във вода за една нощ, за да изчезне горчивината им, след което се задушават или варят. Почистени листата могат да се добавят сурови към салати или да се консумират отново варени.

Начин на употреба

• запарка - една чаена лъжичка плодосемки се запарват в 400 мл. вода. Оставят се да киснат около час. Получената течност се пие три пъти на ден преди ядене по 1 кафена чаша.
• отвара - една супена лъжица счукани семена се варят в 500 милилитра вода. Процеса продължава докато течността остане на половина. Получената отвара се приема в доза 1 супена лъжица на всеки час.

Внимание!

Коренът на белия трън е отровен.

Поради съдържанието на калиев нитрат, растението е токсично за едри преживни и овце.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons