Звездан, Обикновен звездан

Звездан, Обикновен звездан (Lotus corniculatus) представлява тревисто, многогодишно цъфтящо растение, незащитено от Закона за биологичното разнообразие у нас. Класифицира се към семейство Бобови (Leguminosae, Fabaceae).

Устройство на обикновен звездан

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката расте с полегнало или изправено стъбло, високо до 80 см, голо или овласено. Листата са сложни, нечифтоперести (текоперести), с 5 листчета, дълги 4-18 мм, широки 1-10 мм, целокрайни, ланцетовидни, обратно-ланцетовидни до яйцевидни, в основата стеснени, с или без власинки. Цветовете са събрани по 3-7 в кълбести съцветия на дълга дръжка (5-10 см) или са по единично. Чашката им е дълга 5-6 мм, с триъгълни, шиловидно заострени зъбци, равни или по-дълги от тръбицата й. Венчето е дълго 10-12 мм, жълто, рядко червеникаво; ладийката стеснена в носче. Плодът е бобовиден, цилиндричен, дълъг 1,5-3 см. Цъфти май - септември месец, а семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от пчели. Растението е самоплодно.

Разпространение на обикновен звездан

Билката произхожда от Европа и Средиземноморието. Пренесена е в Австралия и Северна Америка. Расте по пасища и слънчеви брегове на потоци, особено на варовити почви; по тревисти места, ливади, храсталаци, край пътища, влажни ливади, алпийски ливади, сухи хълмисти пасища, скалисти склонове, дерета, изоставени ниви, култивирана земя. Вирее на надморска височина до 2300 метра. Не може да расте на сянка, а понася морска експозиция.

Изображение: Carlton Cemetery Flowers – Birds-foot Trefoil (Lotus corniculatus) by Alan Murray-Rust, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Звезданът се приема като инвазивен вид в много части на Северна Америка и Австралия. Обикновено се засажда край пътища за контрол на ерозията или пасища за фураж и след това се разпространява в природни зони. След като се установи в даден район, той може да изпревари местните видове. Използването на огън не е ефективен инструмент за управление на L. corniculatus, вместо това се препоръчва хербицид за контрола му.

Използваема част на обикновен звездан

Употребява се цялото растение с медицинска цел, в бита или като фуражно.

Химичен състав на обикновен звездан

Изображение: Bj.schoenmakers, CC0, via Wikimedia Commons

От билката са извлечени следните вещества: флавоноиди, сапонини, фенолни киселини, кумарини и стероли, кемпферол, кверцетин, изорамнетин, фисетин, гералдол, сексангуларетин, корникулатусин, лимоцитрин, госипетин, формононетин, сативан, медикарпин, катехин, епикатехин, галокатехин, епигалокатехин, тритерпени, кумарини, феноли и фенолни киселини, стероли, захари, цианогенни глюкозиди.

Лечебни свойства и приложение на обикновен звездан

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство, багрило и евентуално храна. Често се отглежда като зелена тор и подобрител на почвата. Lotus corniculatus традиционно се е използвал в персийската народна медицина за лечение на перитонеално възпаление и болки в гърба. Има история на фолклорни медицински употреби като контрацептив, за профилактика и лечение на полово предавани заболявания и пептични язви.

Свойства на обиновен звездан

• газогонно;
• противовъзпалително;
• хипогликемично;
• спазмолитично;
• кардиотонично и успокоително;
• възстановяващо и тонизиращо;
• възпрепятстват тромбоцитната агрегация;
• антибактериално;
• противогъбично;
• повишава естрогенната активност;
• противораково;
• хепатопротективно;
• антиоксидантно;
• проявява аналгетична активност срещу състояния на остра и хронична болка.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Растението се използва външно като локален противовъзпалителен компрес при всички възпаления на кожата. В традиционната медицина в Италия, разредени инфузии от звездан се препоръчват при безпокойство, безсъние и изтощение. В обстойни научни изследвания е установено изразеното хепатопротективно действие на билката. Екстрактът от надземните части на растението показва забележителен in vivo антидепресивен ефект.

Семената, шушулките и цветята са били използвани в малки количества, под формата на инфузия, главно като успокоително средство и за нервната и сърдечна системи. Те имат спазмолитичен ефект върху храносмилателния тракт. Инфузията също е била използвана като средство за измиване на очите и за намаляне на тежко кървене при порязвания и рани.

Интересно за звездан

В езически времена се е смятало, че растението има магическа защитна сила и е било вплитано във венци за главата заедно с други цветя, носени по време на летни празници. Това продължава и в християнството.

В Ирландия растението е наречено „без вина“, тъй като децата събират парчета от него с вярата, че ще ги предпази от наказание.

Други употреби на звездан

Това е първостепенно фуражно растение за зелена тор, фиксиращо атмосферния азот. Младите растения се пасат с охота от всички животни. Подходящо е за изкуствено отглеждане и тревни смески, за пасища, сено и силаж. Това е висококачествен фураж, който не причинява подуване на корема при преживните животни. За тази цел са разработени по-високо растящи сортове. Може да се използва като алтернатива на люцерната в бедни почви.

Изображение: wikimedia.org

Лесно се отглежда в почти всеки тип почва на пълно слънце. Понася понякога засушаване. Може да се коси, стриже и/или разделя, за да се контролира разпространението и формата му. Използва се за възстановяване на почви. Растението може да се употребява като биоремедиатор за намаляване на нивата на бор и селен в замърсени почви. Може също така да предотврати ерозията на почвата и да осигури добро местообитание за дивите животни.

Двуцветен сорт се отглежда като декоративно растение. Редовно се включва като компонент на смеси от диви цветя. Добре се справя в алпинеуми, контейнери и като цветен бордюр. Ще се разпространи бързо и агресивно чрез издънки и семена.

От цветовете на билката се получава оранжево-жълта боя.

Растението е важен източник на нектар за много насекоми и също така се използва като храна за ларви от много видове Lepidoptera. Това е растение гостоприемник за дървесната бяла пеперуда Leptidea sinapis.

Внимание!

Всички части на растението са отровни, съдържат цианогенни гликозиди (циановодород). Доказано е, че в малки количества циановодородът стимулира дишането и подобрява храносмилането, също така се твърди, че е от полза при лечението на рак. В излишък обаче може да причини дихателна недостатъчност и дори смърт. Този вид е полиморфен за цианогенни гликозиди. Цветовете му съдържат следи от синилна киселина - растенията могат да станат леко токсични, когато цъфтят. В изсушено състояние са напълно безвредни.

Заглавно изобжражение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons