Анато, Ачиоте

Анато, Ачиоте (Bixa orellana) представлява храст или малко дърво. Принадлежи към семейство Бискови (Bixaceae). Наричано е още аннато и „дърво червило”, заради полученият от семената на растението червен пигмент. Други нейни имена са Aploppas, Bixa tinctaria, Orellana orellana, Bixa orleana, Bixa americana, Bixa purpurea, Bixa odorata, Bixa acuminata, Orellana americana, Bixa upatensis, Bixa katangensis.

Устройство на анато

Изображение: Md. Siddiq Hasan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Аннато е малко дърво или храст със светло кафеви стъбла. Кората е почти гладка с брадавицоподобни, лентовидни образувания. При по-старите дървета тя е напукана. Короната на дървото е гъста, разклонена и висяща към земята. Кореновата система е здрава с централен дебел корен и финни разклонения. Може да достигне височина от 6 до 20 метра и възраст около 50 години. Листата са големи, лъскави, разположени редуващо се на клоните. Имат дълги дръжки, овална форма и заострен връх.

Цветовете са малки, цъфтят само за един ден и се състоят от пет венчелистчета и много тичинки, оцветени в бяло и розово. Имат слаб, приятен аромат. Плодовете на ачиоте представляват ярко червени, сухи кутийки с бодли, съдържащи семена с големина около 3 мм. Семенцата са обвити в червено-оранжева пулпа. Броят им в една кутийка може да достигне до 50. 

Разпространение на анато

Родният ареал на разпространение на ачиоте са тропическите райони на Северна и Южна Америка. Разпространен е в Югоизточна Азия от испанците през 17-ти век. Култивиран е в Хаваи, а като натурализирана находка се установява в горите, гъсталаците и места за отпадъци.

Използваема част на анато

Семената, коренът и листата са частите на растението, които намират приложение в медицината и бита. Някои народи използват цялото растение.

Химичен състав на анато

В растението се установяват следните вещества: до 45%, захароза, нелетливо масло, етерично масло, пигменти - биксин, норбиксин; каротеноиди, протеини, алфа и бета каротеноиди, витамин Е (токотриенол), биксаганене, биксеин, биксол, кроцетин, апокаротиноиди, елагова киселина, ишваран, изобиксин, фенилаланин, салицилова киселина, треонин, трициклични въглеводороди сесквитерпенум и ишварином, томентозична киселина, триптофан.

Анализ на семена на анато установява, че те съдържат 40% до 45% целулоза, 3,5% до 5,5% захароза, 0.3% до 0.9% етерично масло, 3% нелетливо масло, 4,5% до 5,5% пигменти, и 13% до 16% протеин, алфа и бета-каротеноиди и други съставки.

Изображение: Leonardo Ré-Jorge, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на анато

Анато става известно заради споменатият червен пигмент, получен от семената му. Той намира широко приложение като оцветител на храни и синтетични продукти. Използва се под формата на прах или паста. Пигмента от семената се извлича като се натрошат и накиснат във вода. След това се оставят тя да се изпари. В зависимост от начина на обработка на семената ачиоте, полученият цвят на продукта варира от оранжево-жълт, наситено оранжев, оранжево-червен, червен, рядко червено-кафяв.

Антиоксидантните свойства на анато се дължат на пигментите в него биксин и норбиксин. Тези негови качества осигуряват чернодробна и силна ултравиолетова защита на организма.

Действие на анато

• антибактериално;
• антиоксидантно;
• диуретично;
• стимулира храносмилането;
• хепатопротективно (предпазва черно дробен);
• хипохолестеролемично(понижава холестерола);
• слабително;
• адстрингентно;
• успокояващо.

В зависимост от дозировката анато има отхрачващо и спиращо кашлицата действие.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• маларийна треска;
• изгаряния;
• болести на простатата;
• артериална хипертония;
• висок холестерол;
• цистит;
• затлъстяване;
• бъбречна недостатъчност;
• подагра;
• повишено ниво на пикочната киселина.

Изображение: Judgefloro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Отвари от анато се прилагат за лечение на кожни инфекции и наранявания, вагинални промивки (след консултация с лекар). Облекчаване състояние на епилепсия се постига чрез прием на сок от плодовете на ачиоте в доза 2 пъти на ден, в продължение на 1 седмица. Успешно намира място в лечението на ендокринни нарушения и диабет.

Ачиоте е богат на антиоксиданти. Те свързват свободни радикали, които увреждат клетките и тъканите. Съдържанието на витамин Е и антиоксидантната му активност определят включването му в леченията на ракови заболявания в профилирани американски болници. Подпомага функцията на имунната система, простатата и бъбреците. Повлиява благоприятно структурата на черния дроб и бъбреците. Помага за понижаване количествата на холестерола и създава неблагоприятни условия в организма за развитие на общи и локални инфекции, намалява риска от развитие на ракови заболявания. Подходящо е за включване в диетичен режим на хранене. Различните части на растението се използват за лечение на диария, дизентерия, слънчев удар, изгаряния и главоболие.

През 1995 година „ин витро” е установена антибактериална и противогонорейна активност на анато срещу няколко бактерии, включително стафилококи и E. coli. Прието вътрешно анато подтиска развитието на E. coli и Staphylococcus aureus.

Изображение: Ramon FVelasquez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

На Карибите настойка от листата и корените на анато се използва за лечение на треска, епилепсия и дизентерия. Листата се използват самостоятелно за гаргара. Карибските жители го използват и във вани, приемат го под формата на чай при глисти, за лечение на диабет, поради свойството му да понижава кръвната захар. В Перу се приготвя чай от изсушени листа, който е популярно средство за пиене при простатит, високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, бъбречна недостатъчност, високо ниво на пикочна киселина в организма. Семената се използват при отравяния и изгаряния. Локално анато се прилага още при рани, ухапвания, обриви. В Мексико се използва като репелент.

Масло от анато се използва за мазане на кожата с цел получаване на хубав загар. То действа успокояващо и хидратиращо. Индианците използват боята от анато за оцветяване на тялото, особено на устните и косата, в стенописи и като мастило. За амазонските племена ачиоте е афродизиак.

Анато в кулинарията

От ачиоте се получават освен багрило и мазнини и брашно. Те се влагат в супи, яхнии, шоколади, зеленчукови ястия, паста за зъби „Achiote" в Мексико, маринати, сосове. В мазнините на анато могат да се пържат подходящи хранителни продукти.

Извлечената боя от семената се употребява широко в Латинска Америка и филипинската кухня за оцветяване на риба, месо, сланина, ориз, сирена и салати, също се добавя към растителни масла.

В кулинарията често се използва като заместител на шафрана. Като боя присъства в състава на много козметични и текстилни продукти.

Начин на употреба

• 3 пъти на ден по 1 капсула ачиоте в интервалите между храненията
• отвара от ачиоте - по половин чаша 2-3 пъти на ден, при простатит, висок холестерол, високо кръвно налягане и затруднено уриниране
• прах от анато - 1-20 милиграма на ден, приети при висок холестерол и високо кръвно налягане
• сок от пресни листа - за локално лечение на очни възпаления
• сок от плодове анато - приет 2 пъти дневно, в продължение на 5 дни, за лечение на епилепсия
• паста от ачиоте - семена, смачкани с чесън, черен пипер, оцет и риган. Добавя се към яхнии, супи и други ястия.

Анато в миналото

Изображение: wikimedia.org

Още древните маи са използвали растението с различни цели - като оцветител, в занаяти, в стенописи. Индианците прилагали цялото растение с лечебна цел. Чай от ачиоте за племето пиура е афродизиак и запичащо средство. Множество са заболяванията и състоянията, при които се е използвало - кожни проблеми, дизентерия, треска, хепатит, стомашно-чревни неразположения и възпалителни процеси. Народни лечители от Колумбия го използвали като противоотрова при ухапване от змии. В Бразилия то се е прилагало като медикамент против стрес и стомашни киселини. От някои племена ачиоте се е използвало като предпазващо средство от ухапвания от насекоми.

Внимание!

Употребата на ачиоте не се препоръчва при бременни и кърмещи жени, както и при деца до 3-годишна възраст. При хора чувствителни на анато, само изядена една торбичка оцветени пуканки с него могат да ускорят диурезата. Предписаната дневна доза не трябва да се повишава.

Заглавно изображение: Gilmergng, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons