Идиопатична подагра МКБ M10.0

Нарушение в обмяната на пурините, повишено количество на пикочна киселина, водещо до хиперуркемия и остри епизоди на възпаление на ставите е характерно за идиопатичната подагра.

Теоретично, тя е резултат от голяма консумация на алкохол и изобилно хранене. Когато няма друга причина за развитие на заболяването, тя е известна като идиопатична подагра. Около 20 % от заболелите имат роднини, които са с подагра и хиперурикемия. Резултат от свръхпроизводство и понижено елиминиране от бъбреците на пикочна киселина.

Според засягането бива: подагрозен бурсит, първична подагра, подагрозни възли в сърцето.

Бурсите представляват тънки торбички с малко количество течност, които служат като "възглавнички" между меките тъкани и костите. Те спомагат за премахване на триенето на ставите. Наблюдава се най-често при хора на средна възраст, вероятно поради износване и разкъсване на ставите.

Рискова група за развитие на идиопатична подагра с бурсит са хора със заболяване на щитовидната жлеза, диабет, бъбречни заболявания, високо кръвно налягане и холестерол. Най-често засегнати при подагрозния бурсит са лакътя (olecranon) и предната част на коляното (prepatellar). Засягат се и бедрата, раменете, петите, атакува ставите на пръстите.

Симптомите, които се наблюдават са: болка, която увеличава интензитета си при движение, същевременно ограничаване на движенията, подуване и зачервяване на засегнатото място. Важно е да се направи диференциална диагноза с бурсит от възпалителен тип, причинен от инфекциозни агенти, чрез откриване на мононатриево уратните кристали.

Първичната подагра, представлява първично нарушаване в обмяната на веществата с произтичащите от това кристален синовит, хиперурикемия и остро възпаление на ставите. При хронифициране на заболяването се образуват подагрозни възли (уратни тофи) в сърцето. Формираните тофи атакуват още ставите, хрущялите, костите, ушната висулка, раменете, около гръбначния стълб.

Диагнозата на идиопатичната подагра се основава на изолиране на мононатриево уратни кристали от синовиалната течност. От кръвни тестове - повишено ниво на пикочна киселина (над 420 mcmol/l) и налична хиперурикемия, левкоцитоза.

Лечението е комплексно, включва промяна в начина на живот, прилагането на стриктна диета и медикаментозно лечение, особено за предотвратяване на подагрозните кризи. Лекарства за лечение на заболяването са НСПВС, кортикостероиди (при нужда), урикозурични медикаменти, колхицин. При спазване на изискванията, прогнозата е добра.