Мехунка, Вълча ябълка

Мехунка, Вълча ябълка (Physalis alkekengi) представлява тревисто растение от семейство Картофови (Solanaceae). Лесно се разпознава по големия, ярко оранжев до червен мехур (ботаническа чашка), покриващ плодовете му, който наподобява хартиен или китайски фенер. Този декоративен, тревист, многогодишен растителен вид се развива добре на сянка и произвежда вкусни плодове, много богати на витамин С. Растенията са агресивни разпространители и бързо образуват гъста почвена покривка в сенчеста зона.

Това растение може да ускори отделянето на пикочна киселина, поради което се използва при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, подагра и ревматизъм. Освен това съвременните медицински изследвания показват, че P. alkekengi е ефективен за стимулиране на имунитета, при рак, повлиява щитовидни хормони, чернодробни ензими и сексуални и репродуктивни хормони. Фитохимичните изследвания показват, че това растение съдържа алкалоиди, глюкокортикоиди, ликопен, етанолови съединения и витамин С. Така неговите терапевтични ефекти могат да се дължат на тези антиоксидантни съединения.

Устройство на мехунка

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката израства на височина до 60 см. Листата й са подредени спираловидно по стъблата. Имат дължина от 6 до 12 см и широчина от 4 до 9 см. Цъфти в бели цветове през юли месец. Плодовете, които образува, се развиват в подобна на мехур торбичка. Има големина около 4-5 см и оранжево, оранжево-червен цвят. След като тази обвивка изсъхне, тя заприличва на мрежичка, в която се вижда червеното плодче. То има големина около 17 мм, а чашката, от която е обвито е отровна и не трябва да се консумира. Функцията й е да предпазва червеният плод от вредители (насекоми, гризачи).

Разпространение на мехунка

Растението вирее в района, обхващащ Южна Европа, Южна и Североизточна Азия. Това е популярно декоративно растение, широко култивирано в умерените райони на света и много издръжливо на под -20°C. Тя може да бъде инвазивна с широко разпространената си коренова система, изпращаща нови издънки на известно разстояние от мястото, където е била първоначално засадена. В Обединеното кралство е заслужила наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество.

Използваема част на мехунка

Употребяват се плодовете на растението. Те се консумират сурови или варени. Богати са на витамини, с два пъти повече витамин С от лимоните. Яжте ги само когато узреят. Имат по-добър вкус след слана. Плодовете се събират, когато са напълно узрели и могат да се използват пресни или сушени.

Много рядко, с лечебна цел се използват и листата и стъблата на билката.

Химичен състав на мехунка

Подобно на редица други видове от рода Physalis, мехунката съдържа голямо разнообразие от физиалини. Те имат антибактериално и лейшманицидно действие, изследвани in vitro. Съдържа също етилов естер на кафеената киселина, 25,27-дехидро-физилин L, физизалин D и кунеатазид Е.

Изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на мехунка

Растението има дълга история на употреба като билка и интересна химия, но рядко се използва в съвременната билкова практика. Изсушените плодове на P. alkekengi се наричат златното цвете в системата на Унани медицината и се използват като диуретик, антисептик, коригиращ черния дроб елемент и успокоително средство.

Свойства на мехунка

• противовъзпалително;
• противотемпературно;
• отхрачващо;
• противокашлично;
• антибактериално;
• обезболяващо;
• слабително;
• диуретично;
• антимитотично.

Плодовете са диуретични, литотрипсични, лаксативни агенти. От тях се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечението на заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• заболявания на пикочните пътища;
• кожни болести;
• с цел стимулиране на уринирането;
• пясък в пикочните пътища;
• треска;
• подагра.

Няма достатъчно научни доказателства за употребата и ефективността на мехунката при следните състояния, но са отразени положителните й ефекти спрямо тях:

• увеличена простата (доброкачествена простатна хиперплазия или ДПХ). Приемането на смес от екстракти от мехунка, сладка виолетка и Echium amoenum, в продължение на 2 седмици, изглежда намалява размера на простатата и някои симптоми на ДПХ;
• артрит;
• увеличаване потока на урина (като диуретик) при състояния на бъбреците и пикочния мехур;
• запек;
• подуване.

Листата и стъблата на мехунката са температуропонижаващи и леко тонизиращи. Те се използват за лечение на неразположението, което следва маларията, и при слаби или анемични хора. Пресните листа се използват външно за приготвяне на успокояващи лапи при лечението на кожни възпаления.

Мехунка в китайската традиционна медицина

Изображение: böhringer friedrich, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Корените, стъблото, листата, плодовете и семената на Physalis alkekengi действат като антипиретично, детоксикантно, диуретично, антихипертензивно и кардиотонично в традиционната китайска медицина (CTM), използвано при лечение на заболявания, включително болки в гърлото, апластична анемия и хемороиди.

1. Намалява възпалението и облекчава болката. Прахообразни листа от Physalis alkekengi се приемат перорално за лечение на болки в гърлото.
2. Отвара от корен на Physalis alkekengi се приема за лечение на жълтеница. Натрошени листа се прилагат външно за лечение на хемороиди. Смачкани плодове могат да се нанесат върху засегнатата част при лечение на злокачествени циреи.
3. Апластична анемия - Physalis alkekengi е вкусен плод, богат е на витамин С и бета-каротин. Той съдържа над 20 вида минерални елементи и 18 вида аминокиселини, необходими на човешкото тяло. Може да се консумира при апластична анемия, като по този начин е част от лечението й.
4. Храносмилателната система - Хапчета, приготвени от плодове Physalis alkekengi, семена на Amaranthus tricolor, семена от Iris ensata, кора от сибирски бряст, радикс буплеври, радикуси трихосантис и мед се приемат с коренова супа от костус за лечение на скрито възпалително огнище в органите на съответната система.

В Китай, отново хората приемат билката с цел лечение на артрит, подагра, уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия, ДПХ), треска, подуване и запек. Те го използват и за увеличаване на потока на урина (като диуретик) при различни състояния на бъбреците и пикочния мехур.

Интересно за мехунка

В Япония семената й се използват като част от фестивала на Бон като принос за насочване на душите на починалите. Пазар, който се провежда в Асакуса всяка година на 9 и 10 юли, е посветен на него.

Изкопаеми семена на Physalis alkekengi са известни от миоцена в Сибир, плиоцена в Европа и плейстоцена в Германия. Полен от Physalis alkekengi е открит в ранните плейстоценови седименти в Лудъм източно от Вроксъм, Източна Англия.

Като декоративно растение, може да се използва като основна покривна растителност в сенчести зони. Расте и като саксийно цвете.

За някои плодовете имат свеж, приятен вкус, а за други са неприятни за консумация. Прибавят се към салати.

Внимание!

Мехунката не трябва да се използва по време на бременност. Необходими са повече доказателства, за да се оцени ефективността на билката при нейните употреби. Няма достатъчно информация, за да се знае дали тя е безопасна или какви са възможните странични ефекти от приемът й.

Пациентите с недостатъчност на далака трябва да избягват приема на лекарства, които съдържат Physalis alkekengi.

Заглавно изображение: Hüseyin Cahid Do?an, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons