Харитаки

Харитаки (Terminalia chebula, Yellow Myrobalan, Chebulic Myrobalan) представлява листопадно, широколистно дърво. Принадлежи към семейство Combretaceae. Името "Харитаки" е със санскритски произход, като с него се нарича плода на дървото. Други популярни имена на дървото са: Abhaya, Pathya, Harad, Harada, Inknut, Hareer, Aralu, Hirada, Alalekaayi, Kadukkai, Kadukka, Horitoky, Silikha, Karakkaya, Harde Whole, Hardh, Ink Tree, Indian Gall Nut, Black Myrobalan, Harar, Hardad, Xilikha, He zi.

Устройство на харитаки

Изображение: Delonix, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Харитаки достига до 30 метра височина, с дебелина на ствола до 1 метър в диаметър. Клоните са правилно разпределени, като короната на дървото е добре оформена, с диаметър от 1,5 до 2,5 м. Листата са срещуположно разположени, елипсовидно-продълговати до овални - заострен връх със сърцевидна основа, дълги 7-8 см и широки 4,5-10 см. Целият лист е с множество изразени листни вени, гладък към върха, покрит с жълтеникав мъх към основата. Листните дръжки са с дължина 1-3 см.

Дървото е еднодомно. Цветовете са с матово бяло до жълто оцветяване и със силна неприятна миризма. Имат терминални шипове и са събрани в къси съцветия, разположени на края на клоните. Плодът е костилкоподобен, с елипсовидна до яйцевидна форма, дълъг 2-4,5 см, широк 1,2-2,5 см. Плодовете са голи, твърди, оцветени от жълто до жълто-зелено. Впоследствие придобиват оранжево-кафяв до черен цвят. Те са единични, приличат на камъчета и имат пет надлъжни ръба. Семената са с елипсовидна форма, абразивни, обгърнати от твърдата месеста плодова част. Оцветени са в светло жълто.

Разпространение на харитаки

Дървото е открито в широколистните гори на Индийския субконтинент, растящо до 900 метра надморска височина по сухи склонове. Ареалът му на разпространение в Южна Азия започва от Индия и Непал на изток към югозападната част на Китай (Юнан), и на юг до Шри Ланка, Малайзия и Виетнам.

Харитаки се установява и в подхималайските области, от Рави в Западна Бенгалия и в широколистните гори на Мадхя Прадеш, Бихар, Асам и Махаращра. Расте на височина от 1800 метра.

Използваема част на харитаки

Част от дървото, която се използва са плодовете му.

Химичен състав на харитаки

Вещества изолирани от харитаки са гликозиди, тритерпени (арюнгликозид I, арюнгенин, чебулозиди (chebulosides) I и II), кумарин конюгиран с галова киселина наричан чебулин (chebulin), фенолни съединения, елагова киселина, 2,4-чебулил-бета-D-глюкопираноза, чебулинова киселина, корилагин, ферулова киселина, смоли, антрахинон, сеносид, палмитинова киселина, стеаринова киселина, олеинова киселина, линоленова киселина, арахидонова киселина, бехенова киселина, клей, ванилова киселина, p-кумарова и кафеена киселини, антоиксиданти, галова киселина, етил галат, пуникалагин, терфлавин А, терчебин, лутеолин, флороглуцинол и пирогалол, танинова киселина. Чебулиновата киселина е вид фенолна киселина, която се изолира от зрелите плодове на дървото. Те съдържат и терфлавин B и танин. Лутейчната киселина може да бъде изолирана и от кората на растението.

Лечебни свойства и приложение на харитаки

Изображение: Zhangzhugang, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Вкусът на плода харитаки е смесица от сладко, кисело, стипчиво, горчиво. Билката се отличава с изключително балансиращо действие. Зрелите плодове се берат по време на есенния сезон, когато имат най-силни лечебни свойства.

Сушенето на плода е правилно да се извършва на слънце. При смилането му на прах слабо се намаляват слабителните му свойства, а при приготвяне на пара и варене, те се понижават по-осезаемо. Готвенето на билката е с друга цел - отстраняване именно на слабителните й качества и използването й за други медицински цели. Аюрведа-лекари я приготвят с топла вода, за да се засилят слабителното й действие, и с ледено студена, за да насърчат стягащото такова. Неузрелите плодове на харитаки се използват като слабително средство, а узрелите имат обратният ефект.

Свойства на плодовете харитаки

• противовъзпалителни;
• кардиотонично;
• афродизиак;
• възстановяващо;
• подмладяващо;
• слабително на неузрелите плодове;
• противодиарично на узрелите плодове;
• противоглистно;
• антибактериално;
• противогъбично;

• успокояващо;
• отхрачващо;
• тонизиращо;
• газогонно;
• апетитостимулиращо;
• адстрингентно;
• адаптогенно;
• хепатопротективно;
• антипиретично;
• спазмолитично;
• антивирусно;
• хипогликемично;
• антиастматично;
• гастрокинетичен;
• съдосвиващо;
• антианафилактично;
• противоартритно;
• противоревматично;
• имуномодулаторно;
• противоалергично.

Изображение: Piyush Kothari, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Заболявания и състояния, при които се прилага харитаки

• кожни (проказа);
• анемия;
• състояния на наркоза;
• хемороиди;
• хронична, интермитентна треска;
• сърдечно-съдови заболявания;
• диария;
• дизентерия;
• анорексия;

• кашлица;
• простуда;
• други респираторни заболявания;
• метеоризъм;
• запек;
• прекомерна секреция на слуз от дихателните пътища;
• полиурия;
• уролитиаза;
• дизурия;
• нервна слабост;
• нервна възбуда;
• астма;
• сперматорея;
• левкорея;
• офталмологични заболявания;
• кариеси;
• кървящи венци;
• язви в устната кухина;
• отоци;
• локални възпалителни процеси;
• алергии;
• уртикарии;
• еритематозни състояния;
• ревматоидни заболявания, бъбречни заболявания;
• повръщане;
• метеоризъм.

Харитаки се използва при тежки интоксикации, демонстриращи се със запек, гъст сивкав налеп на езика, коремна болка и подуване на корема, вонящи изпражнения и дъх, метеоризъм, слабост и забавен пулс.

Изображение: Rumi Borah~aswiki, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пресни или сушени плодове на прах (включени в паста), се консумират с цел премахване на токсините от тялото. Пастата от плода е ефективна при намаляване на отоци, ускоряване процесите на оздравяване и почистване на рани и язви, кожни лезии. Тя облекчава състоянието на клепачите, в случай на конюнктивит.

Редовната консумация на прах от плода харитаки, пържен в топено масло, насърчава дълголетието и повишава енергийните запаси на организма. Оказва благотворно влияние при стомашно-чревни заболявания, неоплазии, асцит, хемороиди, разширение на черния дроб и далака, глисти и колит. При подагра се приема прах смесен с Jaggery. Прах смесен с мед и гхи е ефективно средство при анемия, а прибавени към него sunthi-прах и гореща вода - помагат при хепатит и затлъстяване.

Плодът е ефективно очистително, приет отново под формата на прах, но отвара от сушени плодове действа запичащо. Гаргара с отвара от харитаки помага при стоматит, язви в устата и болки в гърлото. Има добро стягащо действие върху венците, при кървене или образуване на язви по тях. Билката се използва при изготвянето на "Triphala", която се използва за измиване на косата, четката за зъби при пиорея и лечение на кървящи венци.

Консумацията на пресни плодове преди хранене стимулира храносмилането, докато приети по време на самото хранене засилват умствените способности на човека, подхранват сетивата и пречистват храносмилателната и пикочо-половата система. Приети след хранене лекуват състояния, причинени от приема на нездравословна храна и напитки. Харитаки оказва тонизиращ ефект върху централната нервна система и регулира функцията на дебелото черво.

Плодовете харитаки могат да се мариноват, варят като към сиропа им може да се прибави малко захар, а също така могат и да се включват в състава на консерви. Варени или приготвени на пара, помагат при синдром на малабсорбция. Консумират се още пържени, със сол, с топено масло. Съчетават се с джинджифил.

При проблеми с храносмилателната система, плодовете на харитаки трябва да са добре узрели и смачкани на каша преди приемане.

Използване на отвара от харитаки при страдащи от анемия, хемороиди, сърдечни заболявания, диария, анорексия и други подобни състояния. Тя се приготвя по следния начин: сушени плодове се сваряват за 10 минути в 1 л вода. След изстиване се приема по една чаша дневно.

Семената на плода са панацея в аюрведа и в традиционната тибетска медицина. Смята се, че лекуват слепота и че инхибират растежа на злокачествени тумори. Обелени сухи ядки (семена) се използват при лечение на кашлица, която е резултат от настинка. Те се поставят в бузата, не се разтварят от слюнката, имат горчив вкус.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Харитаки може да се използва след операции и като адювант с други лекарства, които влияят на стомашния мотилитет. Прилага се и при атонична матка. Взаимодейства с антибиотици, противоракови, противогъбични, противовъзпалителни средства, средства за понижаване на холестерола, антивирусни средства, сърдечно-съдови лекарства, стомашно-чревни медикаменти, увреждащи черния дроб агенти и сертралин. Съчетава се с билки и хранителни добавки.

Изследва се способността на харитаки да влияе върху херпес симплекс вируса и HIV - вируса.

Харитаки се включва в диетите на хора склонни към преяждане. А за здрави хора с прекомерно образуване на газове в стомаха, това е билка, която облекчава подобно състояние.

Внимание!

Харитаки не трябва да се приема по време на бременност, поради слабителното му действие, което може да доведе до дехидратация, тежко изтощение, измършавяване. Подобна клиника се наблюдава при приемането му в излишък от слаби хора и такива с алергии.

Приемът му трябва да се избягва при тежка слабост, депресия, по време на пости. Поради това, че билката понижава кръвната захар, трябва да се приема с повишено внимание и от пациенти с диабет и хипогликемия.

Не е доказана безопасна и ефективна доза на харитаки при възрастни и деца под 18 години.

Изображение: MGB CEE, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons