Сорго, Метла, Мътлар, Татар, Метлина, Цирък

Сорго, Метла, Мътлар, Татар, Метлина, Цирък (Sorghum) представлява тропическо растение, което се отнася към семейство Житни (Gramineae, Poaceae). Някои видове сорго се използват за храна, а останалите - за фураж. В световен мащаб сорго се отглежда на площ от около 400 млн. дка. (по 100-110 кг/дка зърно), в България - около 35 хиляди дка. То е основна култура в страни с тропически климат, тъй като е сухоустойчив. Въпреки че соргото е по-малко известно в западния свят, това е петата най-произвеждана зърнена култура в света с годишно производство от около 57,6 милиона тона. Земеделските производители предпочитат тази култура поради нейната поносимост към суша, топлина и различни почвени условия.

Много видове сорго се използват за храна (като зърно или соргов сироп), за фураж и за производство на алкохолни напитки или биогорива. Повечето видове са устойчиви на суша и горещина и играят важна роля в земеделието в засушливите райони - Африка, Централна Америка, Южна Азия. Соргото е петата по важност зърнено-житна култура в света.

Устройство на сорго

Изображение: ????? ????, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Соргото се отличава с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта му. Стеблото и листата са покрити с восъчен налеп. Стъблото е сегментирано на възли и междувъзлия; срещат се два типа сорго: с височина до 2-5 м. стъбла и ниски стъбла - до 1,50 м. Листата са тънки, с по-малка дължина на устицата, които се затварят при засушаване и се отварят отново, едва когато растението възстанови тургора си. Съцветието е метлица, която е сбита - по-къса при соргото за зърно, доста по-рехава при захарната метла и суданката, а при техническата метла - силно издължена. Характерна особеност на културата е силната склонност към братене. Сорговото зърно е малко, кръгло и обикновено бяло или жълто, въпреки че някои сортове са червени, кафяви, черни или лилави.

Разпространение на сорго

Изображение: Sahaquiel9102, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Има много видове сорго, като най-популярният е сорго биколор, който е родом от Африка. Други популярни видове са местни в Австралия, Индия и други страни от Югоизточна Азия. Растението произхожда от Африка, а по-късно се разпространява в страните от Южна Европа. Често е наричано - „царевица, устойчива на суша”. Соргото е с по-малка листна маса, в сравнение с царевицата, което го прави подходяща култура за отглеждане в много сухи райони.

То се смята за невзискателна култура към условията на външната среда. Въпреки това то предявява някои специфични особености:

• изисквания към топлината - топлолюбива култура с биологичен минимум 10°С и максимум 27-30 °С, много чувствително на ниски температури и слани.
• изисквания към влагата - поради мощната си коренова система и физиологични особености, соргото е най-издръжливата на засушаване зърнено житна култура. Подобно на царевицата, най-голяма нужда от влага проявява във фаза цъфтеж.
• изисквания към почвата - соргото не е взискателно към почвата, но най-големи добиви се получават при отглеждането му върху черноземни почви. Понася повишена концентрация на соли, поради което успешно може да се отглежда на засолени почви. Не понася плевели, заблатени и студени почви с близки подпочвени води.

Видове сорго

• сорго за зърно (var. eusorghum Pers.) - продуктивните възможности на този вариетет са доста високи, като съвременните хибриди дават добиви около 800 кг/дка.
• техническа метла (var. technicum Korn) - у нас такова сорго се е използвало широко за производство на метли и е достигало най-големи площи.
• захарна метла (var. saccharicum L.) - у нас се отглежда от любители, сиропът от такава метла не може да ферментира, но е добра суровина за домашен подсладител.
• суданка (var. sudanensis Piper.) - фуражна култура с локално значение в България.

Използваема част на сорго

Употребява се цялото растение.

Химичен състав на сорго

Соргото може да се похвали с впечатляващ хранителен профил. Това е важен източник на много витамини и минерали, фибри и протеини, всички те допринасят за доброто здраве.

Соргото е богато на различни хранителни вещества, включително витамини от група В, които играят съществена роля в метаболизма, развитието на нервите и здравето на кожата и косата.

Изображение: Elavarasi.v, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Освен това е богат източник на магнезий, минерал, който е важен за формирането на костите, здравето на сърцето и над 600 биохимични реакции в тялото ви, като производство на енергия и протеинов метаболизъм.

В допълнение, соргото е с високо съдържание на антиоксиданти като флавоноиди, фенолни киселини и танини. Яденето на диета, богата на тези антиоксиданти, може да намали оксидативния стрес и възпалението в тялото ви.

Освен това половин чаша (96 грама) сорго осигурява приблизително 20% от препоръчителния дневен прием на фибри. Диета, богата на фибри, насърчава здравето на червата, стабилизира нивата на кръвната ви захар и подпомага управлението на теглото.

И накрая, това зърно е чудесен източник на протеини. Всъщност той осигурява толкова протеини, колкото киноа, зърнено зърно, известно с високото си съдържание на протеини.

Приложение на сорго

Повечето видове сорго се използват за храна (като зърно или соргов сироп), за фураж, за производство на алкохолни напитки, биогорива и в козметика. До скоро в северните части на Китай, соргото е било основен заместител на пшеницата при производството на брашно, като от него се произвежда популярната алкохолна напитка маотай. В големи части от Индия, безквасният хляб от сорго и днес е основна храна. В Южна Африка от соргото се приготвя гъста каша, използва се и за производството на бира, като сорговата бира се смята за традиционната напитка на народността зулу. Нейната популярност идва от факта, че тя остава извън обхвата на съществувалата до 60-те години на 20 век забрана за използване на алкохолни напитки от чернокожите в страната. През последните години се разработват нови видове бира, базирани на соргото, които не съдържат глутен. В арабските страни се използват сварени несмлени зърна, както и брашно за приготвяне на нискокачествен хляб.

От някои разновидности на соргото се произвеждат сламени покриви и огради, кошници, четки и метли, а сламата може да се използва като гориво.

Хранителни свойства на сорго

Хранителните свойства на соргото са много близки до тези на царевицата и това позволява включването му в различни рецепти. От 1990 год. всички хибриди сорго в Европа са с 0% съдържание на танини. Микотоксините са друг важен показател. Тяхното съдържание в царевицата е много по-възможно, за разлика от такова в соргото, прибрано на време. За тази цел се препоръчва и засяването на ранни и средно ранни хибриди. Процесът на преработка на царевицата и соргото е един и същ, което прави възможно използването им в различни рецепти. Изследвания на Националния Френски Институт показват, че соргото съдържа повече протеини и скорбяла и по-малко мазнини в сравнение с царевицата.

Добив на сорго

Родът включва около 25 вида, седемнадесет от които произлизат от Австралия, а ареалът на някои видове стига до Африка, Азия, Мезоамерика и някои острови в Индийския и Тихия океан. Едни от видовете се отглежда за зърно, а много други се използват като фураж, или специално отглеждани, или като засети в пасища.

Култивираните видове сорго се използват за храна, а много други за зелен и зърнен фураж, силаж, захарен сироп, добив на нишесте и производство на метли и спирт. Соргото притежава ценни стопански и биологични особености. То е високодобивно, сухоустойчиво растение. Разпространено е в засушливите райони на света като там то превъзхожда по добив царевицата за зърно, отглеждана без напояване. Заради изключителната си сухоустойчивост е получило названието „камила на растителния свят“ или „царевица, устойчива на суша“. В световен мащаб сорго се отглежда на площ от около 450 млн. дка, а продукцията му възлиза на 65 милиона тона. Соргото е основна култура в страните с тропичен климат, а добивът го нарежда на четвърто място сред зърнено-житните култури. Най-големи производители са САЩ, Индия, Китай, Мексико. В Европейския съюз производството от 600 000 тона е съсредоточено основно в страните от Южна Европа, главно Франция, Италия и Испания. Отглежда се и в Румъния, Унгария и страните от бившия СССР и Югославия. В България соргото не се отглежда масово, като засяваните площи не са надхвърляли 35 хиляди дка.

Изображение: Salil Kumar Mukherjee, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Съгласно данни на ФАО към 2009 година най-големият производител на сорго са САЩ с 9,7 млн. тона. След тях се нареждат страни като Индия, Нигерия, Судан и Етиопия. Крупни производители на сорго са и Австралия, Бразилия, Китай, Буркина Фасо, Аржентина, Мали, Камерун, Египет, Нигер, Танзания, Чад, Уганда, Мозамбик, Венецуела и Гана. Например в Русия добивът на сорго през 2007 година е 351 хил. тона. В САЩ например площите засети от сорго са разположени в щатите Канзас, Оклахома, Колорадо, Небраска, Ню Мексико, Мисури, Южна Дакота, Аризона и Калифорния. В случаите, когато в района има достатъчно валежи, царевицата превъзхожда соргото както по добив на зърно, така и по добив на груб фураж. По тази причина и площите засети със сорго в царевичния пояс на САЩ и на изток от тях са малко.

Световният добив на сорго през 2010 г. възлиза на 55,6 милиона тона. Средният добив от хектар е 1,37 тона. Най-продуктивни се оказват стопанствата в Йордания, където добивите от сорго се равняват на 12,7 тона от хектар. За сравнение средният добив на сорго се равнява на 4,5 тона от хектар.

В световен мащаб площите, които се отделят за посеви от сорго намаляват за сметка на увеличаването на добив от хектар. В исторически план през 1985 г. е произведено най-голямото количество сорго - 77,6 милиона тона.

Глобалното търсене на сорго се увеличава драстично между 2013 и 2015 г., когато Китай започна да купува американски соргови култури, за да използва като храна за добитък като заместител на домашната царевица. Китай закупуваше около 1 милиард долара американско сорго годишно до април 2018 г., когато Китай наложи ответни мита върху американското сорго като част от търговската война между двете страни.

Отглеждане на сорго в България

Соргото, макар и да не е широко разпространено в България е известно отдавна. Почти едновременно около средата на XIX век в страната са внесени захарното и техническото сорго. Захарното сорго се е отглеждало основно за добив на захарен сироп и петмез. С налагането обаче на захарното цвекло като суровина, захарната метла придобива вторично значение само като растение за фураж, отглеждано в ограничени размери.

Техническата или обикновена метла в миналото е отглеждана като културно растение за направа на метли и четки, а зърното е използвано за храна на птиците. Соргото за зърно се оказва по-перспективно и постепенно навлиза в производството на зърнен фураж.

Токсичност на сорго

Изображение: See page for author, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons

Растенията от род Сорго са известни с това, че могат при определени условия да бъдат токсични за добитъка. Това са цианогенни растения, които продуцират гликозида дорин. Посредством процес на цианогенеза се отделя токсичен циановодород, който при доза по-голяма от 200 ppm е опасен за живота на добитъка. Гликозидът се намира в големи количества при младите растения на височина 50-70 см като количеството му при суданката е по-малко. Растенията са опасни при паша и зелено изхранване на животни и в случаи, когато растението е спряло своя растеж поради засушаване. При сушене за сено циановодородната киселина се разрушава в значителна степен, а при силажиране намалява рязко. Зърното на соргото никога не може да причини отравяне с циановодородна киселина.

Соргото е ценен фураж за изхранване на селскостопанските животни. Практически всички надземни части се използват за изхранването им като всяка от тях има различна хранителна стойност. Сухият соргов фураж се добива от вариетети със сладко сочно стъбло, тъй като фуражът е по-вкусен. Културата се коси, когато семената са във восъчна зрелост. За да не мухляса предварително се суши на снопове, откоси или купчинки и едва тогава се съхранява в сеновал. Добре изсушеното соргово сено е задоволителен груб фураж за млечните крави, говедата за месо, овцете и конете. Сорговите стъбла са с ниско съдържание на протеини и поради тази цел е добре да се дават само на нископродуктивни животни. Добър силаж от сорго се получава в случаите, когато зърното е твърдо и узряло. Силажът от млади растения става кисел и не е подходящ за изхранване. Хранителната стойност на един тон соргов силаж е с малко по-ниска хранителност от царевичния поради това, че зърното в него е по-малко. Отлична дажба е за млечните крави, говедата за месо и овцете. За паша не се препоръчват соргови култури поради възможността от отравяне с циановодородна киселина. От всички най-безопасна е пашата на суданка.

Зърното на соргото е сравнимо по хранителна стойност с това на царевицата и пшеницата. По много от показателите е по-добро от останалите две култури. Практиката сочи, че зърното от сорго е полезна храна в свиневъдството и птицевъдството. При свинете изхранването със сорго води до по-твърда сланина за разлика от изхранването с царевица.

В ранните етапи на растежа на растенията някои видове сорго могат да съдържат нива на цианид на водород, хордин и нитрати, които са смъртоносни за паша на животни. Когато са стресирани от суша или топлина, растенията също могат да съдържат токсични нива на цианид и нитрати на по-късните етапи на растеж.

Кулинарни употреби на сорго

Изображение: Amada44, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Соргото е с по-ниска хранителна стойност от царевицата. То е с високо съдържание на въглехидрати, с 10 процента протеини и 3,4 процента мазнини и съдържа калций и малки количества желязо, витамин В1 и ниацин. За консумация от човека, зърното без глутен обикновено се смила, като от него се приготвя каша, плодови хлябове и питки. Характерният силен аромат може да бъде намален чрез обработката. Зърното също се използва за приготвяне на ядливо масло, нишесте, декстроза (захар), паста и алкохолни напитки.

Стъблата се използват като фураж и строителни материали. Сладките сорго или сорго се отглеждат основно в Съединените щати и Южна Африка за производство на фураж и за производство на сироп, а понякога се използват при производството на етилов алкохол за биогориво.

Интересът към използването му за човешка храна се увеличава, благодарение на впечатляващия си хранителен профил. В целия си вид това зърно може да се готви като киноа или ориз, да се смила в брашно или да се пука като пуканки. Той също така се превръща в сироп, който се използва за подслаждане на много преработени храни.

Соргото е недооценено, богато на хранителни вещества зърно. Половин чаша неварено сорго (96 грама) осигурява:

• Калории: 316
• Протеин: 10 грама
• Мазнини: 3 грама
• Въглехидрати: 69 грама
• Фибри: 6 грама
• Витамин В1 (тиамин): 26% от дневната стойност
• Витамин В2 (рибофлавин): 7%
• Витамин B5 (пантотенова киселина): 7%
• Витамин B6: 25%
• Мед: 30%
• Желязо: 18%
• Магнезий: 37%
• Фосфор: 22%
• Калий: 7%
• Цинк: 14%

За тези, които търсят зърно без глутен, соргото е супер здравословен вариант. Като цяло можете да замените съдържащото глутен брашно за сорго в печени продукти като хляб, бисквитки или други десерти.

Въпреки това продуктите, съдържащи сорго, могат да се произвеждат в съоръжения, които произвеждат продукти, съдържащи глутен. Затова не забравяйте да проверите етикета, за да се уверите, че са направени в обект без глутен.

Изображение: Ll1324, CC0, via Wikimedia Commons

Сироп от сорго срещу меласа

Подобно на меласата, сорговият сироп се използва широко като подсладител в хранителната промишленост. И двата продукта имат гъста консистенция и са тъмнокафяви, но се обработват различно. Сиропът от сорго е по-нисък в общата захар, но по-висок във фруктозата, което го прави по-сладък от меласата.

В рецептите, които изискват меласа, обикновено можете да я замените със соргов сироп в съотношение 1: 1. Ако ви се струва прекалено сладко, използвайте малко по-малко или добавете повече течност.

Соргото е многостранно и лесно се добавя към богатство от рецепти. Ето няколко начина, по които можете да се насладите на това:

• заменете оризът или киноата със сорго. Може да готвите пълнозърнесто и перлено сорго подобно на това как готвите ориз и киноа.
• мляно соргово брашно. Благодарение на неутралния си вкус и лек цвят, то може лесно да служи като безглутеново брашно в повечето рецепти. Просто го разменете в съотношение 1: 1.
• пуканки. Добавете зърната в загрят тиган и ги гледайте как се пукат като пуканки. Добавете подправки за допълнителен вкус.
• люспи от сорго. Подобно на други зърнени култури като овес, соргото е вкусно в зърнени храни и в печени продукти, като бисквитки.
• сироп. Сиропът от сорго обикновено се добавя към преработените храни като естествен подсладител или алтернатива на меласата.

Можете да закупите сорго онлайн или в магазини за насипни храни. Соргото се предлага под формата на сироп или смляно брашно, както и в цяла или люспеста форма. В повечето рецепти може да замени зърна в съотношение 1: 1.

В заключение!

Соргото е зърно, опаковано с хранителни вещества, което можете да използвате по много начини. То е богат на витамини и минерали като витамини от група В, магнезий, калий, фосфор, желязо и цинк. Също така е отличен източник на фибри, антиоксиданти и протеини. Нещо повече - в повечето рецепти е лесно да замените ориз или киноа с пълно сорго. За питателна закуска, опитайте да пуснете целите зърна на плота за готвене, за да направите пуканки. И накрая, използвайте сорго брашно като безглутенова алтернатива на други видове брашно. Ако търсите питателно зърно, което да добавите към следващото си хранене, опитайте сорго.

Заглавно изображение: Swathi Sridharan, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons