Томасиниев минзухар

Томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus) или минзухар на Томасини е луковично, многогодишно растение, принадлежащо към семейство Перуникови (Iridaceae). Той е един от най-ранноцъфтящите минзухари, поради което често е наричан снежен минзухар.

Благодарение на нежните си цветове и изтънчен аромат, томасиниевият минзухар е спечелил наградата Garden Merit на Кралското градинарско дружество.

Устройство на томасиниев минзухар

Томасиниевият минзухар се смята за един от най-ранните и най-малките по размер култивирани минзухари. Обикновено достига около 7,5 см височина. По-рядко се срещат екземпляри до 10 см - обикновено при пълно развитие на растението, за около 4-5 години. Стъблото е кръгло, изправено, обикновено бяло или бледозелено на цвят.

Изображение: Giuseppe, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Листата са копиевидни, дълги, много тесни и напълно изправени. На цвят са тъмнозелени, с ясно забележима, плътна, сребриста линия по средата. Листата са разположени само в основата на стъблото - базално, като най-често са 3-5 на брой, рядко 8-9.

Цветчетата на томасиниевия минзухар се състоят от 6 венчелистчета, най-често оцветени в бледо сребристо-люляково до червеникаво-лилаво, а един от сортовете е с нежни розови цветове (вижте по-долу "Сортове томасиниев минзухар"). Много често венчелистчетата са по-тъмни отвън и по-светли отвътре. Околоцветникът обикновено е оцветен в бяло или сребристо.

Както беше споменато по-горе, томасиниевият минзухар е един от най-малките представители на род Crocus, което може да забележим и по размера на чашката - тя достига между 2 и 4 см, за разлика от другите видове минзухари, при които е около 5-6 см висока. Формата на чашката е бокаловидна, а венчелистчета са овални или с малко по-заострени връхчета. Дори при някои селектирани по този белег сортове томасиниев минзухар, чашката има почти звездовидна форма при пълно разтваряне. Вечер и в облачни дни чашката е затворена, наподобяваща електрическа крушка. В слънчево време тя се отваря напълно, като открива 3 тичинки, оцветени в яркожълто или оранжево. Богатите на прашец, ароматни цветове привличат много пчели и бръмбари, които са главните опрашители на вида. Цъфтежът се наблюдава от края на зимата до началото на пролетта, най-често през февруари, началото на март, а при по-топла зима и през януари.

Томасиниевият минзухар има плод кутийка, която расте съвсем близо до земната повърхност. Височината й е около 1,5-2 см, а в широчина достига до 0,9 см. Плодът се появява няколко седмици след прецъфтяването на цвета, когато листата започнат са жълтеят. При пълното й узряване (обикновено в края на май) се разпуква и се откриват три кухини, пълни с малки семенца. На цвят семенцата са керемидено-червени или тъмнокафяви, а формата им е неправилна.

Сортове томасиниев минзухар

"Barr's Purple" (аметистово-виолетов)

"Lilac Beauty" (виолетово-лилав)

"Roseus" (снежно розов)

"Ruby Giant" (по-едри и тъмнолилави цветове)

"Whitewell Purple" (тъмнолилави отвън, бледолилави отвътре)   C. tommasinianus f. albus - разновидност на томасиниевия минзухар, расте с бели цветове.

Най-близък роднина на томасиниевия минзухар е синият минзухар (Crocus vernus).

Разпространение на томасиниев минзухар

Изображение: Martyn M aka Martyx, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Томасиниевият минзухар е разпространен предимно в България, Унгария, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия и Сърбия. В България се среща предимно в Предбалкана, до 750 м надморска височина.

Развива се особено добре в райони със студена зима и горещо лято с редовни валежи. Предпочита широколистни гори, храсталаци, сенчести склонове и скалисти места на голяма надморска височина. Томасиниевият минзухар има нужда от много слънчева светлина, но може да расте и на частична сянка.

Той предпочита добре дренирани песъчливи и варовикови почви, с кисело, неутрално и алкално рН, но е толерантен и към глинести почви.

Развива се еднакво добре в градини с южно, западно, северно и източно изложение.

Използваема част на томасиниев минзухар

Цветовете на растението, за получаване на етерично масло.

Химичен състав на томасиниев минзухар

Растението съдържа известни количества кроцин.

Приложение на томасиниев минзухар

Кулинарно приложение

Макар в кулинарията да се използва основно шафрановият минзухар, някои източници сочат използването и на томасиниевия с тази цел. Това се дължи на неговия изтънчен аромат, който някои дори харесват повече пред шафрана. (вижте рецептата в "Начин на употреба")

Медицинско приложение

Към момента не е известно медицинско приложение на томасиниевия минзухар.

Декоративно приложение

Изображение: Rhododendrites, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Томасиниевият минзухар има предимно декоративно приложение. Той се отглежда толкова лесно и се размножава толкова бързо, че е спечелил признание като плевел. Но заради своите красиви и нежни цветове често бива засаждан в големи градини и паркове.

Растението е подходящо за декориране на градински кътове, запълване мястото под храсти и дървета, за украса на тревни пътеки, скални градини и други. За максимален ефект се препоръчва засаждането на 100-150 луковици, особено при съчетаване на няколко сорта или вида минзухари. Това трябва да се случи на есен.

Поддръжката на томасиниевият минзухар е почти никаква. Той не се нуждае от специални грижи, нито от допълнително поливане. Устойчив е на заболявания, като единствените вредители са катериците и полските видове мишки, които разравят и изяждат прясно засадените луковици.

Томасиниевият минзухар търпи отглеждане в саксии и контейнери, като след прецъфтяване почвата не трябва да се полива до следващата пролет или се препоръчва изваждане на луковиците 5-6 седмици след прецъфтяване и съхраняването им на сухо (влагата може да причини плесенясване и мухлясване). Същото важи и за градини, в които след пролетните се засаждат летни цветя.

При нужда от косене задължително се изчакват 6 седмици след прецъфтяване на минзухарите, за да  не се прекъсне развитието на младите луковици. Те може да се разсадят в края на лятото или началото на есента, като майчината луковица се изхвърля.

Начин на употреба на томасиниев минзухар

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

За кулинарни цели се използват стигмите на томасиниевия минзухар (Внимание! Другите части от растението може да бъдат отровни), които се събират внимателно и се оставят да изсъхнат за няколко дни. Съхранението след това се извършва в плътно затворени стъклени контейнери.

Непосредствено преди употреба около 1 с.л. изсушени близалца на томасиниев минзухар се накисват за 10-15 минути в 1 с.л. водка или ром. За целта използвайте керамичен съд, защото пластмасовите ще се оцветят. Така получената инфузия се използва за приготвяне на кифлички или сладки, като им придава приятен жъл цвят и фин аромат.

Ето и примерна рецепта

Необходими са 1/2 ч.л. мая; 250 грама бяло брашно; 1-2 с.л. захар; 1 яйце; 20 гр масло; 50 гр вода; 50 грама мляко; щипка сол; получената инфузия. Замесва се меко тесто, от което се приготвят кифлички. Може да ги оформим като малки зайчета, с което да добавим оригиналност към великденската трапеза.

Интересно за томасиниев минзухар

Изображение: Famartin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Видът е кръстен на Муцио Г. Спирито де Томасини (Muzio G. Spirito de Tommasini) - ботаник и кмет на град Триест от 1839-1860 г.

Внимание!

Томасиниевият минзухар може да предизвика отравяне при вътрешен прием в големи в определени количества. Не се препоръчва приготвянето на отвари и чайове от растението.

Заглавно изображение: Loz (L. B. Tettenborn), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons