Морска падуба, Приморски ветрогон, Морски ветрогон

Морска падуба, Приморски ветрогон, Морски ветрогон (Eryngium maritimum, Sea Holly, Eryngo) представлява трънливо растение от семейство Apiaceae, което расте по повечето европейски брегови линии. То прилича на бодил, поради формата на цветът му. Морската падуб е номинирана за окръжно цвете за град Ливърпул през 2002 г. Астероид 199194 Калкатрепола е кръстен на това растение. В далечното минало свещите са се правили от корените на Sea Holly и се е смятало, че имат афродизиачни свойства. Екстракти от това растение също се използва в някои билкови лекарства. Едно от двете растения е във венеца за принц Филип, поднесен на погребението му от Меган и Хари.

През Англия от 17-ти век коренът от морска холи се захаросва и яде като сладко. Консумира се също като средство за предотвратяване на скорбут. В своята „Ирландска билка“ (1735) K’Eogh заявява, че билката „провокира уриниране и менструация, насърчава метеоризма и премахва запушванията на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур“. По времето на К’Еог морската падуб е била популярна лечебна билка и се е считала за полезна при лечението на широк спектър от неврологични състояния, включително парализа и конвулсии.

Устройство на морска падуба

Eryngium maritimum, обикновено наричан морска падуба, е грубо, многогодишно растение, което се отличава с летен цъфтеж на стоманеносини, подобни на бодил цветни глави върху разклонени стъбла, издигащи се от розетка от тъмнозелени приосновни листа. Защитено от ветрове това растение израства на височина от 20 до 60 см. Има голям корен, бодливи и кожести листа и бледо синкаво съцветие. Коренът е дълъг, добре развит с дебели и месести коренища, простиращи се странично от заровените стъбла. Долната част на стъблото често е подобна на корен и е заровена в пясъка, докато въздушната част е бледа отдолу, но със синкав оттенък отгоре, изправена, здрава, гола, твърда и широко разклонена отгоре, така че растението образува отворена "корона". Листата на морската падуба се развиват в основата на растението под формата на розетка, а по протежението на стъблата са по-малко или повече разперени, като завършват към върха с приседнали такива. Листната маса е силно нарязана, снабдена с бодли. Цветовете са по-скоро метално сини, отколкото лилави. Цъфти от юли до август месец. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари. Растението е самоплодно. Плодът представлява суха, септирана кутийка, дълга до 14 мм, съдържаща във всяко отделение по едно семе. Плодовете узряват през октомври месец.

Изображение: Radomil (talk · contribs), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на морска падуба

Растението е родено в крайбрежните пясъци на Европа, Северна Африка и Югозападна Азия.

Макар и широко разпространена, морската падуба се счита за застрашена в много райони, като Германия, където появата й е значително намалена навсякъде и е изчезнала на местно ниво в няколко области. В Европа тя има широко, но главно южно умерено, европейско разпространение по бреговете на Атлантическия океан, Балтийско, Средиземно море и Черно и Азовско море. Не може да расте на сянка. Толерира суша. Растението може да толерира морска експозиция. Eryngium maritimum е крайбрежен вид в целия си ареал. Има широко разпространение в Европа и съседните части на Северна Африка и Близкия изток, срещащи се по бреговете на Атлантическия океан, Балтийско море, Средиземно море, Черно и Азовско море. Въведен вид е в части от Източна Северна Америка и Австралия.

Местообитанията му имат пълна слънчева светлина и са повече или по-малко сухи. Среща се в много крайбрежни растителни съобщества от плажа във вътрешността и поради широкото си европейско разпространение се среща с представители на няколко различни биогеографски групи видове. Eryngium maritimum не може да устои на конкуренцията от по-бързо и по-гъсто растящи растителни видове. В много крайбрежни региони, както в умерените, така и в средиземноморските части на Европа, това е един от най-редките и най-застрашени растителни видове, главно поради загуба на местообитания и промени в земеползването.

У нас морската падуба расте по Черноморското крайбрежие и в Тракийска низина.

Използваема част на морска падуба

Употребяват се корените и листата на билката. Коренът трябва да се бере през есента от растения на възраст поне 2 години.

Химичен състав на морска падуба

Между 1970–1978 година от въздушните части на видове Eryngium са изолирани тритерпеновите сапонини - ерингиумгенин C и сапогеноли със структури А1-баригенол, R1-баригенол и барингтогенол С.

Морската падуба съдържа фенолни, флавоноидни, танини, минерали, сапонини, кумарини, растителни киселини. В надземните й части присъстват флавоноиди, полиацетилени и етерични масла, докато тритерпеновите сапонини и монотерпеноидните гликозиди се наблюдават главно в корените. Сапониновите комплекси се срещат и във въздушните части, но съставът им е различен. Фенолните киселини присъстват в цялото растение, а кумарините в плодовете и корените.

Тритерпеновите сапонини се срещат главно като сапонинови комплекси с естерни структури като полихидрокситритерпеноидни гликозиди и фенолни киселини, например розмаринови киселини и техните производни, хлорогенова киселина и кофеинова киселина. Някои сапонини притежават противовъзпалителни свойства, анти-HIV-1 протеазна активност и цитотоксичност за туморни клетки.

Флавоноидите са идентифицирани от надземните части на E. maritimum, по-специално флавонолни гликозиди (кемпферол и производни на кверцетин) и полиацетилени (фалкаринол, фалкаринон, фалкаринолон).

Съставът на етеричното масло на E. maritimum се състои от няколко дузини съединения, вариращи по своето количество и концентрация в различни части на растението. Основните компоненти на надземните части са гермакрен D (43%) и 9-мууролен-15-алдехид (20%), а в корените гуайен (40%), 2,3,4-триметил-бензилалдехид (24%) ) и гермакрен D (10%). Основните съединения, състоящи се от повече от 2% от общото количество етерични масла в листата, са пинен, гермакрен D, бициклогермакрен, гермакрен В и кадинен. Видовете Eryngium съдържат кумарини, бетаини и танини.

Изображение: J?lio Reis (User:Tintazul), CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Основните компоненти в етеричните масла от различни видове Eryngium

• надземни части - спатуленол, кариофилен, гермакрен, 2,4,5-триметилбензалдехид;
• корени - гермакрен, 2,4,5-триметилбензалдехид;
• върхове - гермакрен D, 4?H-кадин-9-ен-15-ал, 4?H-кадин-9-ен-15-ол, 4?H-Muurol-9-en-15-al.

Лечебни свойства и приложение на морска падубa

В съвременната европейска билкова медицина морската падуба се използва като диуретик. Предписва се като средство за лечение на цистит и уретрит и се приема като средство за облекчаване на камъни в бъбреците. Малко вероятно е билката действително да разтваря установени камъни, но вероятно помага да се забави образуването им. Морската падуба се използва също за лечение на разширяване или възпаление на простатната жлеза и може да бъде от полза при лечение на проблеми с гърдите.

Екстрактите, билковите чайове и тинктури от морска падуба помагат за предотвратяване на заболявания, свързани с оксидативен стрес (особено тинктурите от стъбла, листа и цветя  на билката). По-точно, тези екстракти могат да бъдат нов източник на фенолни и минерални съставки, антиоксиданти и инхибитори на храносмилателните ензими в храната, които да бъдат допълнително изследвани като потенциални билкови напитки, хранителни добавки или други продукти за хранителни, козметични и / или фармацевтични продукти, които насърчават здравето. Смята се, че е полезно при лечението на широк спектър от неврологични състояния, включително парализа и конвулсии.

Свойства на морска падуба

• афродизиак;
• диафоретик;
• диуретик;
• отхрачващо;
• ароматно средство;
• антидиабетно;
• стимулиращо;
• тонизиращо;
• антимикотично;
• антиоксидантно.

Корените на морските падуби се събират в голям мащаб през 17 и 18 век в Англия и след това се захаросват, като се използват като възстановителни, квазиафродизиачни таблетки за смучене. Растението все още се използва в съвременното билколечение, където се цени особено заради диуретичното си действие.

Коренът е афродизиак, ароматно, потогонно, диуретично, отхрачващо, стимулиращо и тонизиращо средство. Той насърчава свободното отхрачване и е много полезен при лечението на дебилност, съпътстваща кашлица с хронично състояние в напредналите стадии на белодробна недостатъчност. Използва се при лечение на цистит, уретрит, като средство за облекчаване на камъни в бъбреците (малко вероятно е да разтваря камъните, но вероятно помага за забавяне на образуването им) и за лечение на разширяване или възпаление на простатната жлеза. Пие се свободно, използва се за лечение на заболявания на черния дроб и бъбреците. Използван външно като лапа, изсушеният прахообразен корен подпомага регенерацията на тъканите.

Корените и листата се използват при дразнене на матката и заболявания на пикочния мехур, дефицити на жлезите като тонизиращо средство. Отварата от корена във виното е много ефективна върху далака и черния дроб, помага при жълтеница, воднянка, лекува подути лимфни жлези, цистит и уретрит, ухапвания от змии, болки в кръста, колики, насърчава уринирането, изхвърля камъни и насърчава менструация. Полезен е при парализа и хронични нервни заболявания, както при обикновена нервност, така и при делириум, причинен от болести. Консумира се също като средство за предотвратяване на скорбут.

Морска падуба в кулинарията

Младите издънки могат да се приготвят варени. Обикновено се бланшират, след което се използват като заместител на аспержи. Казват, че са вкусни и хранителни. Коренът също може да се консумира варен. Използва се като зеленчук или захаросан и се комбинира със сладко месо. Вкусен и питателен е, леко сладникав и мирише на моркови. Твърди се, че варените или печени корени наподобяват вкус на пащърнак или кестени.

Изображение: ????????? ?. ???????, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други приложения на морска падуба

Морската падубa е много полезна като декоративно растение при отглеждане, а като нарязано растение може ефективно да се използва за декориране на трапезарната маса и други части на къщата, дори до болничната стая. След като е бил използван за тези декоративни цели, той може да се съхранява и използва с медицинска цел, тъй като е едно от най-полезните познати лечебни растения и това, за което е установено, че е много полезно за лечение на заболявания в определени форми.

Билката се засажда с цел стабилизиране на почвата. Обширната му коренова система помага за свързването на пясъка по морския бряг. Eryngium maritimum е популярен за засаждане в градини със сухи почви. Прехвърлянето на растения от дивата природа в градинските цветни лехи може да доведе до упадъка на колониите на Sea Holly през последните години.

Внимание!

Етеричните масла и екстракти, получени от различни видове Eryngium, имат широк спектър на антимикробно действие срещу няколко щама грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, някои видове гъби, дрожди и вируси. Много малко данни има за токсичността и цитостатичността на тази билка. Прекомерната й употреба може да причини повръщане.

Морската падуба може да увеличи ефекта на диуретик при съвместна употреба, което би довело до дисбаланс в телесните течности и вещества. Същият би могъл да бъде ефекта от продължителната й употреба. Избягвайте тази билка, ако приемате диуретик.

Не използвайте морска падуба, ако сте бременна или кърмите.

Заглавно изображение: I, Svdmolen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons