Сибирски синчец

Сибирски синчец (Scilla sibirica, Wood Squill) представлява един от 80-те вида синчец и втори по популярност след обикновения двулистен синчец. Класифицира се към семейство Аспарагусови (Asparagaceae).

Известни са три разновидности на сибирския синчец - със сини, с розови и с бели багри на цветчетата. Има изявена декоративна стойност и много по-малка и слабо позната лечебна такава.

Като билково лекарство се е употребявал още от гръцкия лекар Епимиридис, поради което е познат и с името епимиридия.

Устройство на сибирски синчец

Изображение: George Armstrong Rothmannia, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Видът е луковично растение. Израства на височина до 25 см. В ранна пролет развива от две до четири лентовидни листенца, като редом с тях се появяват и цветовете му. Стъблата му са плоски и по-дълги от листната маса. По всички части на синчеца не се установява власинково покритие.

Цъфти в едри сини, блестящи, камбанковидни цветове през пролетта (март и април месец). По рядко се срещат цветчета обагрени в розово, лилаво или бели. Състоят се от шест венчелистчета и шест тичинки със сини прашници. Венчелистчетата могат да бъдат формирани хоризонтално, като слънчеви лъчи или събрани в чашка. По средата по цялата дължина на всяко едно от тях има по-тъмно синя лента. Събрани са в съцветия до пет на брой или се развиват самостоятелно. Имат големина от 1,5 см в диаметър.

След цъфтеж стъблата се отпущат върху почвата и започва образуването на плодовете. Те представляват месести зелени преди узряване кутийки и придобиващи лилав цвят след достигане на зрялост. Имат големина от 8 до 10 мм. Зрели вече се разпукват и освобождават малки, тъмнокафяви семена. С този процес завършва живота на растението до неговото възобновяване през следващата пролет.

Разпространение на сибирски синчец

Негова родина са земите от Централна Русия до Кавказ, Азия и Северна Африка. У нас този вид е най-разпространен. Заселил се е много добре във Финландия, като добавя цвят на тревните площи и земята в близост до населените места, особено в южната част на страната през пролетта. Днес се среща по цялото земно кълбо. Масово расте в залесени горски площи, диви или натурализирани райони и по сенчести брегове на водни басейни.

Изображение: Oceanflynn, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пренесено и разпространено растението в някои части на света се приема за инвазивен вид. Причина за това е свойството му само и бързо да залесява големи тревни площи. Не е особено претенциозно към суша, студ и слънце. Успява да се развива при различни климатични условия. В някои страни се води борба с инвазивната му природа, която включва и призив към градинарите да не го засаждат.

Използваема част на сибирски синчец

С декоративни флорални идеи се ползва цялото растение, по-рядко като рязан цвят. Лесно се отглежда в саксии и сандъчета, като част от интериора на дома. Медицинската му употреба е изключително слабо застъпена, като за тази цел се използва главно луковицата му.

Химичен състав на сибирски синчец

Съдържа отровни вещества, все още непроучени достатъчно.

Лечебни свойства и приложение на сибирски синчец

Цялото растение е отровно и е съставка в отрова за плъхове. Подобно на много отровни растения, този вид синчец може да се използва като сърдечно лекарство, ако се прилага в правилната дозировка.

Сиропи, екстракти и тинктури от него се използват като повръщателно и очистително средство, както и като диуретично при лечението на застойна сърдечна недостатъчност и в кардиохирургията. Влиза в състава на отхрачващи средства за лечение на белодробни заболявания.

Флорална декорация със сибирски синчец

Много често растението обитава дворове и градини на къщи. Дори след тяхното обезлюдяване, синята прелест продължава да расте и да се размножава, напомняйки за миналото на дома. Зелените площи около собствеността на богатите хора в миналото, често е била посипана от сибирски синчец.

Изображение: Ixtlilto, Public domain, via Wikimedia Commons

В началото на пролетта интензивният син цвят на цветчетата често бива използван за оформяне на цветни граници и фигури. В забележителен контраст е например със жълтото оцветяване на пролетните минзухари. Изключително ефектни нежни, сини полета се получават при струпването му около храсти и дървета в комбинация с други ранни пролетни растения. Краси тревни площи и алпинеуми.

Има навикът да се саморазпространява свободно на пълно слънце и добре отцедлива почва, като живее дълго и без проблеми. Най-добре се отглеждат на хладни, влажни места с добре дренирана почва със средна плодовитост. Толерира студа. Не се развива добре при горещина и при суша.

Интересно за Scilla sibirica

Цветето е свързано с много вярвания. Едно от най-старите е във връзка с научното име на рода му "Scilla", което е свързано с богинята Сцила (Скила) от гръцката митология - красива, но превърната от коварната и ревнива Цирцея в ужасно морско чудовище.

Суеверният народ отдавна гледа на растението като цвете на вещици и зли духове, като се пази дори да не го настъпи. Други пък са склонни да го потъпчат, въпреки че красотата му може да се ползва без страх от зли духове.

Заглавно изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons