Японска акация, Японска софора

Японска акация, Японска софора (Sophora japonica, Styphnolobium japonicum, Huai Hua Mi, Pagoda tree) представлява вид акациево дърво, което принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Растението е медоносно, лечебно и с ценна дървесина. Синоними на вида на латиница са: Sophora korolkowii, Japanese pagoda tree и Sophora sinensis. S. japonica е една от 50-те фундаментални билки, използвани в традиционната китайска медицина.

Красивите й бели цветя я правят ценно декоративно дърво по целия свят. Но то е не само красиво, но и много полезно за кръвоносната система на пациента. Sophora japonica има доказана история, че се използва за насърчаване на оптималното здраве на вените.

Huai Hua Mi е годна за консумация и често се използва за спиране на кървенето. Ползите от дървото не са само с медицинска насоченост - цветята му могат да се използват като жълто багрило, семената за получаване на промишлено масло, плодове като източник на софора и рутинни наркотици, а дървесината за строителство на сгради, в корабостроенето, в направата на различни съоръжения и мебели. Нещо повече, японската акация отдавна се сади като дърво за сянка благодарение на бързия си темп на растеж и огромен размер. 

Устройство на японска акация

Изображение: Jean-Pol GRANDMONT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дървото израства на височина до 25 метра. Има сива или тъмно сива кора с груба повърхност. Вътрешността й е ярко жълта с неприятен мирис. Клоните са кафяви, а когато са млади зелени и покрити с власинки. Листата имат дължина от 25 см и разширяваща се дръжка. Състоят се от двойки малки листенца на брой от 9 до 21. Всяко от тях има яйцевидно-копиевидна, овално-ланцетовидна, продълговата или яйцевидна форма, със заострени връхчета. Имат дължина от 2,5 до 5 см, ширина от 1,5 до 2,6 см, остър връх, закръглена или широка основа и цял листен ръб.

Цъфти в бели цветчета, които имат централно разположено жълтеникаво петно и асиметрична форма. Всяко от тях има големина от 1,5 см. Цветовете са събрани в рехаво, аксиларно съцветие метлица. Японската софора цъфти през цялото лято.

Образува плодове бобовидна шушулка, с дълга цилиндрична форма и неравномерни прищипвания по дължината й. Приличат на броеница, с дължина до 10 см и широчина до 1 см. Всяка шушулка съдържа от 1 до 6 тъмнокафяви семена. Периодът на плододаване е от октомври до ноември месец.

Разпространение на японска акация

Родният ареал на разпространение на този вид акация са съответно страните Индия и Япония. Там вирее свободно на различни места. По света се отглежда като декоративно растение, включително и у нас. Популярно декоративно дърво е най-вече в Европа, Северна Америка и Южна Африка, където се отглежда заради белите си цветчета. Има бърз темп на растеж и толерира градските условия на замърсяване. Обича слънчеви места и рехава почва. Слабо инвазивен вид е.

Използваема част на японска софора

Изображение: Andrew Butko, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Употребяемата част на растението са неговите неразтворени цветни пъпки и плодовете му. Пъпките се сушат и стриват на прах, като имат приятен аромат и сладникав вкус.

Химичен състав на японска акация

Цветните пъпки и плодовете на растението са богати на рутин. То съдържа и голямо количество етерично масло. В него се установяват също и софорикозид - изофлавонов глюкозид. Кората на софората съдържа следните вещества: робин, багрило, във вътрешната й част амигдалин, глобулин, стигмастерин, фитостерин и ензим, разлагащ урината.

Основните компоненти на Sophora japonica, като цяло са: флавони, тетрагликозиди, изофлавони, изофлавон тетрагликозиди, тритерпенови гликозиди, фосфолипиди, алкалоиди, аминокиселини и полизахариди, бетулин, софорадиол, цветно масло и танин. Освен това, съдържа и пет основни флавоноида на рутинa - кверцетин, изоорхемин, изоорхантин, генистеин и кемпферол.

Тритерпеноидите биват главно: азауксапонин, соязапонин и кайкасапонин. Флавоноидите включват предимно кверцетин, рутин, изоорхетин, изоорхемин-3-рутинозид и камферол-3-рутинозид. А цветното масло съдържа мастни киселини като лауринова киселина, додеценова киселина, тетрадеценова киселина, тетрадекаденова киселина, палмитинова киселина, хексадеценова киселина, стеаринова киселина, октадекадионова киселина, октадекапринова киселина, арахидна киселина и п-ситостерол.

Лечебни свойства и приложение на японска акация

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

През 1977 година Миргородский, разработва билкови лекарства от околоплодниците на растението. Предлага ги за лечение на възпаления, изгаряния, рани и трофични язви. Инфузия от цветовете и плодовете на японската софора, препоръчва за лечение на ринорагия и вътрешни кръвоизливи.

Високото съдържание на рутин в билката, определя нейните свойства да тонизира и укрепва капилярите. Прави ги по-малко чупливи и пропускливи. Има експериментални данни, че растението ускорява съсирването на кръвта.

Цветните пъпки, особено непосредствено преди разтваряне, са богат източник на гореспоменатия рутин - ценен хипотензивен агент. Пъпките, цветята и шушулките се използват за лечение на различни заболявания, включително вътрешни кръвоизливи, лоша периферна циркулация, вътрешни паразити и др.

Свойства на акацията

• капиляроукрепващи и кръвоспиращи (намалява чупливостта и пропускливостта на капилярите), предпазва от кръвоизливи;
• противовъзпалителни;
• антибактериални;
• адстрингентни;
• антихолестеролемични;
• антиспазматични;
• диуретични;
• температуропонижаващи;
• хипотензивни;
• тонизиращи;
• противодиарийни;
• повръщателни.

Фармакологични действия на цветовете на японската акация

• кръвоизливи, включително във фини тъкани като тези на ретината и мозъка;
• слаби капиляри и атеросклеротично увреждане на съдовата стена;
• хипертония;
• заболявания на бъбреците;
• при предразположеност към хемофилия;
• увреждане на кръвоносните съдове при отравяне на организма;
• инфекции;
• хемороиди;
• диабет;
• улцерозен колит;
• петнист тиф;
• сепсис;
• дизентерия с кървави изпражнения;
• хематурия;
• маточно или вагинално кървене;
• плюене на кръв;
• кървене от подкожната тъкан;
• главоболие;
• възпалителни отоци;
• циреи, фурункули.

Външно, японската акация се прилага под формата на отвара или запарка за лечение на рани, изгаряния, трофични язви, възпалителни процеси.

В народната медицина билката намира приложение при следните заболявания: стомашно-чревни проблеми, включително оригвания, гадене, киселини, болки, повръщане, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, болезнено гърло, главоболие, високо кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм.

Начин на употреба

• прах от цветни пъпки - изсушени и стрити от полученият прах се приема директно от 0,2 до 0,5 грама дневно, разделен прием на 3-4 пъти;
• спиртен извлек - 20 грама цветове се заливат със 100 милилитра 70% спирт и се оставят да престоят 7 дни. От получената тинктура се приемат от 20 до 40 капки, 3 пъти на ден;
• запарка - супена лъжица билка се залива с 500 милилитра вряла вода за 10 минути. Прецежда се получената течност и се приема на 3 пъти за деня в количество по 120 милилитра, преди хранене;
• настойка от зрели плодове - 1 част плодове и 5 части спирт 56% се смесват и престояват 10 дни. Настойката се изпозлва за промиване на гнойни рани, изгаряния и хронични язви под формата на компреси.

Препоръчва се приемът на билката да се съпътства с прием на витамин C. В аптечните мрежи софора се предлага под формата на добавки, капсули, екстракти, хапчета и др.

Други употреби на японска акация

Изображение: Kiwifruitboi at the English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дървото произвежда фин, тъмнокафяв дървен материал. Дървесината е здрава, лека, с изключителни качества. Използва се за направата на силно изпъкнала и извита дръжка, част от традиционен японски дърводелски инструмент, наречен "chouna". Употребява се още в дърводелството, строителството и за направата на мебели.

Младите листа и цветя могат да се приготвят варени. Листата се варят в три поредни води, за да се премахне горчивината им. От младите листа и цветя може да се направи чай. От семената се получава хранително нишесте.

От семената и цветята се получава жълто багрило. Става зелено при смесване с индигово синьо. Жълти и сиви бои, извлечени от плодовете на японската акация, са били използвани за оцветяване на копринен плат. Цялото растение често е декоративна единица на паркове и градини.

Интересно за японската софора

Китайското име на дървото се състои от думите "дърво" и "демон". Във фолклора се казва, че един пастир някога е построил дом от японска софора и в рамките на един месец цялото му семейство умира, без всякакви признаци на заболяване или причини за това. Затова се смята, че дървото привлича демони и не е уместно от него да се строят домове.

Едни от най-старите известни засадени дървета в света са японска акация, гинко билоба и източен чинар, през 1762 в консерватория в Западен Уелс. Акацията се намира в предната част на оранжерийното място. Японската софора и днес е много популярна и се цени като декоративен вид във Великобритания.

Сухи или спиртни препарати от японска акация са на разположение на изследователите. Подробности за тях могат да се намерят и в интернет пространството. 

Внимание!

Приета в големи дози, японската акация може да доведе до отравяне, поради съдържанието на цитозин в нея, вещество с подобно действие на никотина. Ето защо жените по време на бременност и в периода на кърмене не трябва да приемат тази билка.

Препоръчва се употребата на японска софора да се извършва под лекарски контрол.

Заглавно изображение: Andrew Butko, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons