Син минзухар, Холандски минзухар

Син минзухар (Crocus vernus) е многогодишно, тревисто растение, което принадлежи към семейство Перуникови (Iridaceae). Родовото име произлиза от древногръцкото име на шафрана - Krokos, а името на вида "vernus" произлиза от латински и означава пролетен, очевидно кръстен на периода, в който цъфти.

Синият минзухар е харесван заради красивите си цветове и по-голямата си издръжливост, в сравнение с другите видове минзухари. Известен е още като холандски минзухар (Dutch Crocus).

Устройство на син минзухар

Изображение: Draceane, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Синият минзухар е планинско, пролетно растение, което достига между 7,5 и 10 см височина, по-рядко 15 см. Характеризира се с умерен растеж и бързо размножаване. Минзухарът е луковично растение. Луковицата на синия минзухар достига 2-2,5 см в диаметър, а тънката ципа на външния й слой покрива голяма част от стъблото и листата. Често от една луковица излизат по 2-3 растения.

Листата на синия минзухар са тревоподобни, с форма на острие (линейна форма) - много тесни, почти с успоредни страни. Растат силно изправени нагоре, обграждайки стъблото и цветчето. Листата на синия минзухар са разположени базално - само в основата на стъблото. На цвят са зелени с плътна, сребриста линия по средата. След прецъфтяване на цветчето листата пожълтяват, но дълго остават на стъблото.

На всяко стъбълце на синия минзухар прораства само едно цветче. Формата на чашката е бокаловидна, а някои я оприличават на електрическа крушка. Най-често цвета на венчелистчетата на Crocus vernus са с различни нюанси на синьото и лилавото, като понякога са чисто бели или с лилаво-сини райета. По-долу са описани вариациите при различните сортове. През нощта цветът е затворен, а с първите слънчеви лъчи се отваря. В облачни и дъждовни дни чашките остават затворени. Венчелистчетата, които са 6 на брой са напълно разделени, като се съединяват само в най-долния си край. Яйчникът се намира под точката на съединяване на венчелистчетата. Височината на чашката варира при различните сортове, като обикновено е около 5-7 см. При пълно отваряне може да достигне до 5-6 см в ширина. Най-едри са чашките на хибридните сортове.

Синият минзухар има най-често 3 тичинки, оцветени в ярко жълто или оранжево. Прашецът е сравнително тежък и не е подходящ за вятърно опрашване, затова процесът се извършва най-често от пчели, но също и от молци и бръмбари. Цъфтежът се наблюдава през пролетта, обикновено март-април (което го класифицира към по-късноцъфтящите минзухари) и трае около три седмици. Засетите предходната година минзухари цъфтят по-късно от тези, които вече са се установили на даденото място.

Изображение: hedera.baltica from Wroc?aw, Poland, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Плодът на синия минзухар представлява капсула с дължина 15-20 см. Появява се към края на периода на вегетация, когато листата пожълтеят и започнат да загиват. Капсулите имат три кухини, които съдържат голям брой семена. Оставят се да изсъхнат на растението и семенцата се събират след разпукване на капсулата. Семенцата на синия минзухар са кафяво-червеникави. Различават се по размер и по външен вид. Най-често достигат около 1 мм в диаметър. Семената не запазват дълго фертилността си, поради което трябва да се засеят възможно най-скоро след пълното им узряване. Сеят се на открито през есента.

Сортове син минзухар

От този вид (Crocus vernus) са разработени много сортове, достъпни в широка гама от цветове и форми. Най-често се продават смески, съдържащи луковици от няколко сорта син минзухар, обикновено с бели цветчета, люляково-лилави и бели на лилави райета.

Най-разпространените сортове са:

• "Pickwick" (Пикуик) - е екстравагантен, шарен сорт син минзухар с бели венчелистчета на бледоморави райета, които се отварят, за да разкрият яркооранжевите тичинки.

Изумително красивото растение, което създава изключително красив контраст засадено на тревна площ или сред други пролетни цветя;

"Remembrance" (Спомен) - тъмно синьо-лилаво;

• "Silver Coral" - бяло с лилава основа;

• "Flower Record" - със сини венчелистчета;

• "Jeanne d’Arc" (Жана д'Арк)  - лъскави бели венчелистчета с тъмнолилава основа, кръстени на смелата героиня на Франция от 15-ти век;

• "Grand Maitre" - наситено синьо;
• "Purpurea Grandiflora" - тъмнолилаво;

• "Queen of Blues" (Кралицата на блуса) - теменужено-лилаво, с по-тъмни отвън и по-бледи отвътре венчелистчета;
• "Vanguard" - сребристо синьо/виолетово, светло лилаво).

Хибридните форми на синия минзухар са с по-големи чашки, по-лъскави венчелистчета и по-заоблени върхове на венчелистчетата.

Разпространение на син минзухар

Изображение: David e cooper, Copyrighted free use, via Wikimedia Commons

Холандския минзухар е роден в Източна Европа и Западна Русия. Естественото му местообитание включва Балканския полуостров и високите планински райони на Европа - Алпите, Пиренеите и Карпатите. Широко разпространен е в Австрия, Чехословакия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Украйна. Синият минзухар е един от най-издръжливите от рода и търпи отглеждане в Северна Америка, основно в Кънектикът и Масачузетс.

Присъщи на синия минзухар са райони със студена зима и сняг. Обитава гори и гористи полянки, понякога субалпийски ливади, ниви и антропогенни (създадени от човека) хабитати.

Развива се най-добре на песъчливи, добре дренирани почви. Толерантен е и към песъчливо-глинести почви, но тежките глинести и особено влажните не са подходящи за него. Що се касае за рН на почвата, подходящи са леко киселинни, неутрални и леко алкални почви.

Синият минзухар расте при пълно слънце или частична сянка.

Използваема част на син минзухар

Приложение на намирали само цветчетата на синия минзухар, от които е извличано етерично масло за козметични и парфюмерийни цели.

Химичен състав на син минзухар

Основните значими съставки на повечето видове минзухари са кроцин и колхицин. Първото е багрилно вещество, а второто представлява алкалоид.

Лечебни свойства и приложение на син минзухар

Свойства на растението

• афродизиачно;
• болкоуспокояващо;
• наркотично.

Холандският минзухар има токсично действие и не се препоръчва за вътрешна употреба.

Медицинско приложение

Синият минзухар не е намерил медицинско приложение. Правени са опити за използването му за лечение на ревматизъм, подагра и артрит, но ползата в тази насока не е оправдала рисковете от отравяне.

Кулинарно приложение

За разлика от шафрановия минзухар, синият не намира приложение в кулинарията.

Декоративно приложение

Изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Синият минзухар има стойност предимно като декоративно растение. Характеризира се с ранен цъфтеж и е един от най-издръжливите представители на род Crocus. Въпреки това, някои сортове на синия минзухар имат по-късен цъфтеж - през април. Това позволява отглеждането им за по-дълъг период, при смесването на различни сортове.

Синият минзухар често се използва за разграничаване на градински кътове, като украса на дворове на вили, в алпинеуми, за запълване мястото под дървета и храсти или в различни други малки пространства около дома, както и в саксии. Заради екзотичния си вид, синият минзухар е сред често подаряваните цветя за Международния ден на жената, 8-ми март.

След цъфтежа, листата трябва да бъдат оставени непокътнати, докато тя изсъхва, което може да причини косачка безпокойство в някои градинари.

Синият минзухар е изключително лесен за отглеждане, не изисква почти никаква поддръжка и се размножава особено бързо при добри условия (достатъчно количество слънчева светлина, добре дренирана почва и умерено поливане/валежи) - само за няколко години може да усвои доста голяма тревна площ.

Развива се особено добре на в райони с дъждовна пролет и сухо лято.

Начин на отглеждане

През есента засейте луковиците на 8-10 см дълбочина, като за по-голям ефект може да ги групирате по пет или шест.

Изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Минзухарът обича умерена влага, затова при наличие на пролетни дъждове не се налага допълнително поливане. Ако времето е сухо, преди да разцъфтят ги поливайте редовно, но в никакъв случай не преполивайте. По време на латентния период не се налага никакво поливане. Въпреки това, при прекомерно горещи и сухи лета може да се наблюдава умиране на луковиците, които през този период трябва да натрупат ценни хранителни вещества, необходими през зимата.

Важно е да знаете, че ако Вашите минзухари са засети на тревна площ и се налага косене, то това трябва да стане след пълно увяхване на листата - обикновено 5 седмици след приключване на цъфтежа. По-ранното отрязване на стъблото ще прекъсне развитието на дъщерните луковици и те ще загинат.

• Размножаване

След четири или пет години разровете пръстта (5-6 седмици след пълното увяхване на минзухарите), разделете образувалите се около всяка луковица дъщерни луковички, разсадете ги, а майчината изхвърлете. Съхранявайте ги в сухо помещение, а на есен ги засейте. Внимание! Наличието на влага води до плесенясване на луковиците.

Но дори и да пропуснете тази стъпка, Вашите минзухари пак ще се увеличат.

• Болести и вредители

Както и другите видове минзухари, така и синият е устойчив на заболявания и паразити.

Застрашени са луковичките, които биват разравяни от дребни животни, като порове, къртици и полевки. Катериците са особено умели в намирането, разкопаване и яденето новозасадени луковици.

Те също така обичат да си похапват и цъфнали минзухари.

Начин на употреба на син минзухар

Както беше споменато, синият минзухар не се прилага с лечебна цел. В минимална степен се използва в парфюмерийната и козметичната индустрия, под формата на етерично масло.

Интересно за син минзухар

Символика

Появата на първите минзухари носи повод радост и веселие, тъй като те съобщават за настъпването на красивата пролет. Въпреки това, всеки основен цвят минзухар има определена символика.

Така например синият минзухар е символ на достойнство, гордост и успех.

Исторически употреби

Изображение: NeoMeesje, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветето било използвано от древните гърци, за да се предпазят от изпаренията на алкохола. За целта те натърквали леко венчелистчетата му във венците си.

Египтяните използвали цвета на минзухара, за да прикрият изпаренията от упойващи течности. За целта те поставяли капчици от цвета в чашите за вино.

Древните римляни били изключителни любители на аромата на минзухара, че те дори изобретили апарат, който излъчвал фина струя от аромата на цветето в помещението. Най-често такива апарати са използвани по време на банкети и при посрещане на гости.

Смятало се, че ароматът на минзухара вдъхновява любовта. И до днес мнозина вярват, че първите минзухари цъфват в полунощ на Свети Валентин.

Внимание!

Всички части на повечето минзухари са токсични и не се препоръчва употребата им с лечебна цел. Приет вътрешно, синият минзухар може да предизвика отравяне в определена степен. Приложен външно може да стане причина за кожни изгаряния и обриви.

Симптомите на интоксикация с растението наподобяват отравяне с арсеник и се появяват два до пет часа след поглъщането. Те включват парене в устата и гърлото, диария, болки в корема, повръщане и бъбречна недостатъчност, последвана от смърт от дихателна недостатъчност.

Заглавно изображение: Ghislain118 http://www.fleurs-des-montagnes.net, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons