Сем. Euphorbiaceae (Млечкови)

Млечкови (Euphorbiaceae) е семейство покритосеменни растения от разред Малпигиецветни (Malpighiales). То включва около 300 рода и 7500 вида, разпространени главно в тропическите области с най-голяма концентрация на видове в Индомалайската област и тропическите зони на Америка. Представителите на семейството са едногодишни и многогодишни тревисти растения, полухрасти, храсти и дървета. В България естествено разпространени са 37 вида от 4 рода. 3 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Членове на семейството са широка гама от сукулентни растения, от тревни плевели до кактусоподобни растения и коледни звезди; имат икономическо значение, като маниока (Manihot esculenta), рициново масло (Ricinus communis), барбадоски орех (Jatropha curcas) и каучуково дърво (Hevea brasiliensis). Много от тях се отглеждат като декоративни растения, като коледна звезда (Euphorbia pulcherrima) или градински кротон (Codiaeum variegatum). Листната млечница (Euphorbia esula) и китайската лой (Triadica sebifera) са инвазивни плевели в Северна Америка.

Представители на Млечкови в България

Коледна звезда, Понсетия

Рицин

Устройство на семейство Млечкови

Изображение: Père Igor, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Листата на Млечкови обикновено са прости, редуващи се, рядко срещуположно разположени, с прилистници. Прилистниците могат да бъдат редуцирани до власинки, жлези или шипове, или при сукулентните видове да липсват.

Растенията могат да бъдат еднодомни и двудомни. Радиално симетричните им цветове са еднополови, като мъжките и женските обикновено са на едно растение. Както може да се очаква от такова голямо семейство, съществува голямо разнообразие в структурата на цветята. Тичинките са от 1 до около 300 на брой. Женските цветя са с горни яйчници. Венчелистчетата рядко присъстват. Плодникът е от 3 сраснали плодолиста с 3 двуразделни на върха стълбчета.

Плодът обикновено е шизокарп, но понякога костилка. Типичен шизокарп е регмата, капсулен плод с три или повече клетки, всяка от които се разцепва експлозивно при узряване, разпръсквайки малки семена. Стъблата на много видове съдържат млечен сок, който по състав е много разнообразен - смоли, каучук, белтъци, захари, скорбелени зърна с характерна форма и др.

Родовете в триба Euphorbieae, подтриба Euphorbiinae показват силно специализирана форма на псевдонтий („фалшиво цвете“, съставено от няколко истински цветя), наречен циатиум. Това обикновено е малка, подобна на чаша обвивка, състояща се от слети заедно прицветници и периферни нектарни жлези, заобикалящи пръстен от мъжки цветя. В средата на циатиума стои женско цвете, един плодник с разклонени близалца. Цялата тази композиция прилича на едно цвете.

Разпространение на семейство Млечкови

Това семейство има космополитно глобално разпространение. Най-голямо разнообразие от видове има в тропиците. Euphorbiaceae също имат много представители в нетропичните области на всички континенти с изключение на Антарктика. Срещат се в широк диапазон от местообитания, включително влажни или сухи гори, храсталаци, савани и открити нарушени биоми, като са най-разнообразни под 1500 м надморска височина.

Изображение: tato grasso, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Chandrikabai65, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на семейство Млечкови

Употребяват се различни части на растенията от Млечкови с медицинска цел (корени, семена, сок, стволова дървесина, кори от стъбла, листа и цели растения), в бита или цели представители като декоративни. Много членове са важни източници на храна. Други са полезни заради техните восъци и масла и като източник на лекарства; опасни с отровните си плодове, листа или сок; или привлекателни с цветните си прицветници (листовидни структури, разположени точно под съцветията) или необичайни форми.

Химичен състав на семейство Млечкови

Семейството съдържа голямо разнообразие от фитотоксини (токсични вещества, произвеждани от растения), включително дитерпенови естери, алкалоиди и цианогенни гликозиди (напр. коренови грудки от маниока). Семената на растението Ricinus communis съдържат изключително мощния токсин рицин.

Изображение: Abhinaba Basu from Redmond, United States, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Млечният бял сок е характеристика на подсемействата Euphorbioideae и Crotonoideae, а латексът на каучуковото дърво Hevea brasiliensis е основният източник на естествен каучук. Латексът е отровен при Euphorbioideae, но е безвреден при Crotonoideae. Млечният сок от мангрово дърво причинява образуване на мехури при контакт и временна слепота, ако попадне в очите. Сокът на млечницата се използва като слабително средство.

Фитохимикалите, открити във видовете Euphorbiaceae, биват още - дитерпеноиди, терпеноиди, антрахинони и епоксиди на мастни киселини, цианогенни гликозиди, флавоноиди, хидролизируеми танини, различни видове алкалоиди (апорфин, пиридин, индол и тропани), лигнани, производни на флороглуцин, танини, нериифолини (намиращи се също в олеандъра), циклоартенол, лектин и тараксерол, стероиди, сапонини, фенолни съединения, мастни киселини, естери, минерали и др., които са показали различни въздействия при хора и животни.

Лечебни свойства и приложение на семейство Млечкови

Към семейството принадлежат и важни стопански видове, като рицина (Ricinus communis) - произхожда от Африка. Рициновото масло, извлечено от семената му, намира приложение в медицината и за технически цели. Семената на рицина са силно отровни. В тропическите страни се отглежда, произхождащия от Южна Америка вид Каучуково дърво (Hevea brasiliensis), от който се получава естествен каучук. Важно хранително растение е Маниоката (Manihot utilissima), чиито клубени са богати на скорбяла.

Има доказателства, че еуфолът, тетрацикличен тритерпенов алкохол и основната съставка на сока от лечебното растение Euphorbia tirucalli, има противораково действие.

Млечкови притежават свойства като аналгетично, противораково, антидиабетно, антихелминтно, противовъзпалително, антимикробно, антиоксидантно, антиплазмодиално, хепатопротективно и имуномодулиращо.

Видовете от семесйтво Euphorbiaceae се използват широко като лекарства срещу няколко заболявания и оплаквания като рак, диабет, диария, разстройства на храносмилателната система, кожни заболявания, инфекции, сърдечни заболявания, кръвоизливи, хепатит, жълтеница, малария, очни заболявания, ревматизъм и краста и др.

Род Euphorbia

От 2013 г. до 2019 г. общо 455 неописани досега дитерпеноиди са изолирани от 53 вида от род Euphorbia. Повечето от дитерпеноидите, изолирани от Euphorbia spp. са тествани за биологична активност като невропротекция, антималарийна активност и инхибиране на образуването на остеокласти.

Изображение: Marcelo Cava from Brazil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Euphorbia, с 1800 до 2250 вида (включително бившите родове Chamaesyce, Pedilanthus и Poinsettia), е най-големият род в семейството. Растенията от рода Euphorbia отдавна се използват като традиционна медицина в Китай, Европа, Америка, Турция, Индия, Африка, Иран и Пакистан заради голямата им лечебна стойност и ползи за здравето. Подобно на много представители на семейството, млечният им сок е отровен и са били използвани като лечебни растения за лечение на кожни заболявания, мигрена и чревни паразити и като лек за брадавици. Съединенията, изолирани от род Euphorbia притежават антипролиферативни, цитотоксични, антимикробни и противовъзпалителни, противоракови, антиоксидантни свойства и др. Няколко сукулентни вида са популярни оранжерийни растения, а коледната звезда (Euphorbia pulcherrima) е емблематично коледно растение; ефектните „венчелистчета“ са модифицирани листни прицветници на съцветието. Croton tiglium произвежда кротоново масло, което се използва като силно очистително на някои места. Сокът от група южноамерикански видове, близки до C. lechleri, се нарича sangre de drago („драконова кръв“); използва се за различни традиционни средства, като заздравяване на рани. Стъблата, листата, корените и сокът на билките от Euphorbia се използват широко за лечение на респираторни инфекции, раздразнения на тялото и кожата, храносмилателни разстройства, възпалителни инфекции, болки в тялото, ухапвания от змии или скорпиони, сензорни смущения, микробни и ракови заболявания, дихателни разстройства, включително астма, бронхит и задържане на секрети в гърдите. Прилагат се и при слуз в носа и гърлото, спазми в гърлото, сенна хрема и тумори. Някои хора ги ползват, за да предизвикат повръщане. В Индия се употребяват и за лечение на глисти, тежка диария (дизентерия), гонорея и храносмилателни проблеми.

Карл Линей описва рода Euphorbia през 18 век заедно с различни медицински употреби, включително локално лечение и прочистване на стомашно-чревния тракт.

Изображение: Rajesh Choorappadavu, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Ингенол мебутат, дитерпен, изолиран от Euphorbia peplus се прилага локално за лечение на актинична кератоза. Най-ранните документи за дерматологичното приложение на Euphorbia peplus (след класификацията на Линей) вероятно могат да бъдат проследени до монография, публикувана в Лондон, Англия през 18 век. Оттогава са описани голямо разнообразие от биологични свойства за дитерпеноидите на Euphorbia, като антипролиферативни, обръщащи резистентността към множество лекарства, антимикробни, вазоактивни, имуномодулиращи, противовъзпалителни, невропротективни и провъзпалителни ефекти.

Етаноловите екстракти от различни части на Omalanthus nervosus и техните сродни фракции са показали анти-трихомонадни свойства. Етилацетатните фракции на всички части са най-активни. Суровите етанолни екстракти и всички фракции от листата на Bischofia javanica са показали широкоспектърна антитрихомонадна активност.

Токсичност на семейство Млечкови

Въпреки че някои видове Euphorbiaceae са били използвани в традиционната медицина, към 2019 г. няма строги клинични доказателства, че екстрактите от еуфорбия са ефективни за лечение на каквото и да е заболяване.

Многобройни видове Euphorbiaceae са включени в базата данни за отровни растения на Американската администрация по храните и лекарствата главно поради токсичния си сок.

Интересно за семейство Млечкови

Изображение: Peter A. Mansfeld, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Семейство Euphorbiaceae е петото по големина семейство цъфтящи растения и има около 7500 вида, организирани в 300 рода, 37 триба и три подсемейства: Acalyphoideae, Crotonoideae и Euphorbioideae. Сред най-старите вкаменелости от групата са перминерализираните плодове Euphorbiotheca deccanensis от междутрапейските пластове на Индия, датиращи от късния Маастрихт в края на Креда, преди около 66 милиона години.

Някои видове от това семейство са изправени пред риск от изчезване. Това са Euphorbia appariciana, E. attastoma, E. crossadenia и E. gymnoclada.

Внимание!

Когато се приемат през устата, билките от Млечкови могат да причинят някои странични ефекти като гадене и повръщане. Не ги използвайте, ако имате стомашно-чревно разстройство.

Не докосвайте пресни билки. Могат да причинят дразнене на кожата или алергични реакции.

Да не се употребяват по време на бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Daniel Cahen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons