Рицин

Рицин (Ricinus communis) представлява храстовидно растение, което принадлежи към семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Известно е още с името кърлеж.

Устройство на рицин

Стъблото на растението се развива високо и се разклонява, като може да достигне до 2 метра. Листата са прикрепени за стъблото посредством дълги дръжки. Те са много едри и длановидно нарязани. В начална възраст са антоцианово червени, а по-късно се появява наситено зелената багра. Покрити са с лек восъчен налеп. Дребните листенца са кремаво-бели и са събрани в красиви съцветия на върха на растенията.

Разпространение на рицин

За негова родина се приема Източна Африка. Рицинът в тропическите ширини е многогодишно растение, но у нас, в умерените ширини, се отглежда като едногодишно. В България е предимно декоративно и маслодайно растение.

Използваема част на рицин

Използват се семената за получаване на маслен продукт, който притежава разнообразни приложения.

Химичен състав на рицин

Семената съдържат около 50% неизсъхващо тлъсто масло, главна съставна част на което е глицеридът и рициноловата киселина. Освен тлъсто масло в семената се съдържат и значително количество протеини, към които се отнася силно отровният растителен токсалбумин рицин. Във всички части на растението се съдържа и алкалоидът рицинин.

Лечебни свойства и приложение на рицин

Рициновото масло е използвано от хората хилядолетия наред. Произвежда се чрез специални техники на пресоване на семената на растението Ricinus communis. Известно е, че семената на съдържат токсични вещества, но в процеса на обработка и нагряване те се дезактивират. В древен Египет рициновото масло е използвано като гориво за лампи. В нашето съвремие то притежава редица фармацевтични, козметични и промишлени приложения.

Маслото има добра поносимост с кожата и понякога се използва в състава на медицински и козметични препарати. Рициновото масло има способността да се превръща в гел, когато алкохолният разтвор се дестилира в присъствието на натриеви соли на висши мастни киселини. Този гел се прилага при лечение на невъзпалителни кожни заболявания и облекчава състояния като екзема и дерматит.

В тибетската медицина, рициновите семена са високо ценени, заради затоплящите им и успокояващи свойства. Отвара от листата и корените в Тибет прилагат при мъчитена кашлица и затруднено отхрачване. Листата се използват като компреси за облекчаване на главоболие.

Лечебни свойства на рицин

• лаксативно - стимулира мотилитета (свиването и отпускането на гладката тънкочревна мускулатура), което подпомага преминаването на пасажа и стимулира дефекацията. Характеризира се с бързо действие и от древността е използвано средство при констипация (запек);
• хидратиращо - рициновата киселина е мононаситена мастна киселина, която действа силно овлажняващо. Тя запазва влагата в кожата и предотвратява загубата на вода от кожата;
• противовъзпалително - рициновата киселина, притежава впечатляващи противовъзпалителни свойства. Изследвания доказват, че локалното прилагане на рициново масло повлиява благоприятно при възпалителни процесии и намалява болката. Терапевтичните и противовъзпалителни качества на рициново масло са доказани при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит и псориазис;
• противогъбично;
• имуностимулиращо - рициново маслото подобрява лимфната функция и кръвообращението.Индуцира производството на лимфоцити в организма, които спомагат за борбата с токсини и бактерии, които попадат в организма;
• стимулира лактацията;
• подобрява зрението - противовъзпалителните свойства на рициновото масло помагат при лечението на катаракта и различни очни инфекции;
• подобрява здравословното състояние на косата и кожата.

Заболявания и състояния, при които се прилага рицин

• констипация (запек);
• ревматични болки;
• възпаление на средното ухо;
• хормонален дисбаланс;
• суха кожа;
• чупливи коса и нокти;
• кожни изгаряния;
• стрии;
• целулит;
• белези;
• акне;
• холецистит;
• бъбречно-каменна болест.

Начин на приложение

• компреси с рициново масло при болки в ставите и мускулите - необходимо е да използването на качествено студенопресовано рициново масло. За компресите е нужно да разполагате с памук или парче плат, които се напояват обилно с масления продукт и се налагат върху желаната зона. Върху компреса се поставя фолио и след това се увива в кърпа. Желателно е да затоплите мястото, за да подобрите ефективността. Компресите с рициново масло обичайно се прилагат за един час в продължение на няколко седмици;
• хидратираща домашна маска за коса с рициново масло - необходими са пет супени лъжици рициново масло и пет супени лъжици кокосово масло. Смесват се равните части рициново и кокосово масло. Ако не разполагате с кокосово масло, е възможно да го замените със зехтин. Масажирайте скалпа с получената смес за около 5 минути, след което разнесете по цялата дължина. Оставете да действа  за около 2 часа. След това измийте обилно с вода.

Внимание!

Рицинът е отровно растение! Документирани са редица случаи на интоксикации предизвикани от рицин. Въпреки този факт, рициновото масло не е токсично, тъй като преминава през специална обработка, която дезактивира отровните съединения. Противопоказна е употребата на рицин от бременни жени, тъй като билката може да предизвика маточни контракции!