Златистоцветен минзухар, Златен минзухар, Балкански минзухар

Златистоцветен минзухар (Crocus chrysanthus) е тревисто, многогодишно растение, причислено към семейство Перуникови (Iridaceae). Видът е сред най-разпространените минзухари в България, заедно с жълтия и томасиниевия минзухар.

Както знаем, минзухарите са предвестници на пролетта, които привличат със своите ярки цветове. Златистоцветният минзухар се характеризира с много ранен цъфтеж - нежните му чашки надничат изпод снега още през февруари, поради което той се причислява към т.нар. снежни минзухари.

Растението е известно още с имената златен минзухар, балкански минзухар.

Устройство на златистоцветен минзухар

Изображение: jparkers.co.uk, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Златистоцветният минзухар е пролетно, луковично растение, което се характеризира с бурно размножаване. Това, което отличава златистоцветния от другите минзухари е неговата луковица, която в основата си се разпада на пръстеновидни дялове. Освен това ципата, която обвива стъблото най-често го покрива почти до цвета, докато при другите видове такава ципа или липсва, или покрива само част от стъблото. Друг отличителен белег е, че при златистоцветния минзухар израстването на няколко (2-3) цвята от една луковица е по-често срещано, отколкото при другите видове. Той е от по-малките видове минзухари, често означаван като минзухар-джудже - обикновено достига 7-8 см височина, рядко 10.

Листата на златистоцветния минзухар са дълги и тесни, изправени нагоре. На брой са между 5 и 8, а цветът им е наситено зелен, с плътна сребристо-бяла линия по средата. Разположени са само в основата на стъблото - т.нар. базално разположение. На височина листата достигат до 7,6-10,2 см.

Цветът на златистоцветния минзухар се състои от 6 овални или заострени венчелистчета, които образуват купообразна чашка. Венчелистветата най-често са златисти или кремаво жълти, с бронзови оттенъци, но също така може да бъдат оцветени в бяло, синьо или виолетово (вижте различните "Сортове златистоцветен минзухар"). Тичинките са 3, най-често жълти на цвят, а близалцето е оцветено в оранжево или червеникаво-оранжево. Прашецът е тежък, поради което златистоцветният минзухар се опрашва от пчели и други насекоми, които биват привлечени от нежния аромат и ярките цветове. Цъфтежът се наблюдава най-често през февруари-март, като обикновено изпреварва с 2-3 седмици синия минзухар.

Плодът на златистоцветният минзухар представлява разпуклива кутийка, която расте между листата, много близо до земната повърхност. Появява се най-често през май, когато листата започнат да жълтеят. Достига не повече от сантиметър и половина височина и се състои от три кухини, изпълнени с червеникаво-кафяви семенца. Семената на златистоцветния минзухар са особено нетрайни и трябва да се засеят скоро след пълното им узряване.

Сортове златистоцветен минзухар

Най-често срещаните сортове от този вид са

Advance (Възход) - венчелистчетата са оцветени в яркожълто отвътре и виолетово-синьо отвън, с оранжеви тичинки;

Snowbunting (Снежна овесарка) - отвътре бели венчелистчета с ярко жълт център и жълти или оранжеви тичинки, отвън кремаво бели, понякога с лилави ивици;

Ard Schenk - бели венчелистчета с бронзова сърцевина;

Goldilocks (Златокоска) - венчелистчетата са оцветени в златисто/маслено жълто, с бронзова сърцевина и ивици отвън;

Изображение: Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Blue Pearl (Синя перла) - венчелистчетата са оцветени в бяло или бледосиньо отвътре и бледо- до по-тъмно лавандулово-синьо отвън, с жълта сърцевина и жълто-оранжеви тичинки, с тъмнолилаво стъбло изключително красив при съчетаване с жълтите сортове и особено Cream Beauty;

Cream Beauty (Кремава красота) - невероятно красиви венчелистчета, оцветени в кремаво жълто с бронзова сърцевина и оранжеви тичинки, които контрастират с основния цвят;

Prins Claus (Принц Клаус) - с бели отвътре и тъмнолилави отвън венчелистчета;

Zwanenburg Bronze - бронзово жълто отвътре, тъмно червено-виолетово отвън;

Romance (Романтика) - ярко жълто или кремаво отвътре, понякога със сини ивици отвън;

Skyline (Скайлайн) - нежен минзухар, чиито венчелистчета са бледосини (бяло-сини) отвътре и с яркосини райета отвън;

Gipsy Girl (Циганско момиче) - златистооранжеви отвътре с тъмни, червено-лилави ивици отвън.

Разпространение на златистоцветен минзухар

Златистоцветният минзухар предпочита средиземноморски климат с планинско влияние, където зимата е влажна и студена, а лятото топло и сухо. Като място на възникване се отбелязват Балканите и Мала Азия. Общото му разпространение включва България, Гърция, Македония, Албания и Турция.

Изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Заедно с жълтия и томасиниевия, златистоцветният е сред най-разпространените минзухари в България. Среща се почти из цялата страна, без Странджа, Предбалкан и Дунавската равнина. Най-многобройни популации на вида са отчетени в Източни Родопи. Обитава светли гори, каменисти склонове, планински поляни, храсталаци до 1500 м надморска височина.

Златистоцветният минзухар расте в изцяло слънчеви райони или на места със слънчево утро и следобедна сянка. Предпочита добре дренирана варовикова, песъчлива почва или глинесто-песъчлива почва, с кисело, алкално или неутрално рН. Успешно се развива в умерено плодородни или бедни почви.

Към днешна дата, поради безразборното му бране и урбанизацията на районите в които расте, популацията на вида значително е намаляла и днес се среща основно в планинските райони.

Използваема част на златистоцветен минзухар

Златистоцветният минзухар има стойност само като декоративно растение и не намира медицинско приложение.

Химичен състав на златистоцветен минзухар

Както повечето видове минзухари, така и златистоцветният съдържа известно количество багрилно вещество - кроцин и алкалоид колхицин, който е токсичен.

Приложение на златистоцветен минзухар

Свойства и действие на растението

Златистоцветният минзухар притежава известно болкоуспокояващо, афродизиачно, наркотично и токсично действие.

Кулинарно приложение

Златистоцветния минзухар съдържа известни количества ароматни и багрилни съединения в своите близалца, но качествата му далеч не доближават тези на шафрановия минзухар, поради което не е намерил приложение в кулинарията.

Медицинско приложение

През годините са правени опити за лечение на артрит, ревматизъм и други заболявания и състояния, но не са установени значителни ползи от приложението на растението.

Декоративно приложение

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Златистоцветният минзухар намира предимно декоративно приложение. Като декоративно растение той се използва за украса на дворове, тревни площи, алпинеуми, за разграничаване на градински кътове, за запълване мястото под храсти и дървета, за украса на дома под формата на букети или при отглеждане в саксии.

Въпреки краткотрайния си цъфтеж, нежните минзухари създават изключително добро настроение в края на студената и тягостна зима, идвайки с обещание за слънце и пъстра пролет. За да се запази за по-дълго красотата им, се препоръчва засаждането на различни видове и сортове минзухари, а защо не и комбинирането им с други видове пролетни цветя. Така освен невероятна смесица от багри, ще се радвате на минзухари от края на февруари, чак до април.

Засаждането на луковиците трябва да стане през месец септември, като минималната дълбочина е 8 см, а разстоянието между отделните луковици - 5 см. Изберете слънчево място в градината - минзухарите имат нужда поне от 6 часа директна слънчева светлина на ден. Бъдете внимателни, защото катеричките и полските мишки притежават изключителен нюх в търсенето на прясно засети минзухарови луковички и могат да ги изровят до една.

Въпреки че няма външни прояви, засетите луковички започват да нарастват и да трупат ценни хранителни вещества, за да преживеят студената зима. Ако не се очертават валежи, е необходимо да ги поливате до края на есента, но това да бъде в минимални количества - обилното поливане ще предизвика загниване. През зимата (както и през лятото) поливането се преустановява.

През първата година минзухарите ще цъфнат по-късно, вероятно през март, но вече установили се на даденото място, след втората им зима може да очаквате златистоцветните минзухари още през февруари.

Пет-шест седмици след приключване на цъфтежа, луковиците може да се извадят от земята и на тяхно място да се засеят летни цветя. Извадените луковици се съхраняват на сухо, за да се избегне появата на мухъл и плесен. Преди да ги върнете отново в земята през септември, може да разделите дъщерните луковички и така да увеличите популацията на вашите минзухари. Някои градинари препоръчват изхвърляне на майчината луковица, ако е на повече от 3 години.

В случай, че се налага косене на тревата на място, където са засадени минзухари, то това трябва да стане поне 2 месеца след като прецъфтят. В противен случай жизненият им цикъл може да се прекъсне и растенията да загинат.

Начин на употреба на златистоцветен минзухар

Както стана ясно, златистоцветният минзухар не се използва с медицински цели.

Интересно за златистоцветен минзухар

Символика

Така както пролетта означава ново начало за природата, нежните минзухари са символ на младостта и веселието. Въпреки това има конкретна символика, свързана с цвета на различните минзухари.

Така например

• белият минзухар означава чистота, невинност и истина;
• лилавият минзухар означава достойнство, гордост и успех;
• жълтият минзухар означава бодрост и радост.

Легенда за минзухара

Изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Древногръцката легенда за произхода на минзухара има няколко вариации. В една от тях се разказва за красивото, смъртно момче Крокус (Crocus, родовото име на минзухара), което се влюбило в нимфата Смилакс. Скоро той я пленил с обичта си и те станали неразделни.

Когато обаче боговете научили за любовта им, те забранили да се виждат. В скръбта си Крокус се самоубил, а това разбило сърцето на Смилакс и тя не можела да спре да плаче. Риданията й били чути от богинята на цветята Флора, която се трогнала от любовта им и решила да ги събере завинаги. Така Флора превърнала двамата в цветя - Крокус в красивия минзухар, а Смилакс в нежна лоза.

Затова гърците често сплитали гирлянди от лоза и минзухари и ги използвали като сватбена декорация.

Внимание!

Всички части на растението са токсични и в определени количества могат да предизвикат отравяне при поглъщане. Не се препоръчва направата на отвари, чайове, настойки или компреси от златистоцветен минзухар.

Въпреки, че катеричките обичат да си похапват минзухари и очевидно това не им създава дискомфорт, при консумацията на минзухари от домашни животни, особено в по-големи количества, са наблюдавани редица стомашно-чревни неразположения и бъбречни проблеми.

Заглавно изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons