Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Brassicales Сем. Moringaceae Моринга

Моринга

Сем. Moringaceae

Моринга - изображение

Моринга (Moringa oleifera) представлява широколистно дърво, един от най-широко култивираните видове от род Моринга. Принадлежи към семейство Moringaceae. Известно е и с имената drumstick tree, horseradish tree, ben oil tree, sahijan, benzoil tree, zogale, moringa pterygosperma, tree of life, jiksna gandha, miracle tree, akshiva, mochak.

Моринга е ценно растение, което се включва в лечението на много заболявания. Има способността да задържа високо количество вода в тъканите си, което позволява да остане хидратирано при сухи условия на развитие. Някои изследователи казват, че това растение е спасило живота на повече хора в страните от третия свят, отколкото всеки друг.

УСТРОЙСТВО:

 

 

Видът достига на височина до 10-12 метра, с диаметър на ствола около 45 см. Кората на дървото е сиво-белезникава, корковидна.

Младите издънки имат пурпурна или зеленикаво-бяла кора, покрита с власинки. Дървото е с отворена корона от увиснали, крехки клони.






 

Листата са фини, създавайки една нежна и трепетлива зелена маса. Състоят се от по-малки листенца, рзположени срещуположно в листната формация, като на върха тя завършва с единично листо. Малките листни единици имат овално-яйцевидна форма. Оцветяването им е светло, тревисто зелено.

 

 

Цветовете са ароматни, състоящи се от пет неравни, тънки, жълтеникаво-бели венчелистчета. Имат дължина от 1 до 1,5 см и диаметър около 2 см. Развиват се на тънки дръжки, събрани във висящи съцветия, дълги 10-25 см. Цъфтежът започва в рамките на първите шест месеца след засаждането на дървото. В сезонно хладни райони, цъфтежът се появява само веднъж годишно в периода между април и юни месец. При по-постоянни сезонни температури и с постоянни валежи, цъфтежът може да се случи два пъти или дори целогодишно.


Плодът е висяща, тристранно кафява капсула от 20-45 см дължина, която притежава тъмно кафяви, кълбовидни семена, с диаметър около 1 см. Семената имат три белезникави крила подобни на хартия, с помощта на които се разпространяват от вятъра и водата.



РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Моринга произхожда от Арабия и Индия. Вирее в субтропични и тропични региони, толерира бедни и песъчливи почви. Днес тя е широко култивирана в Африка, Централна и Южна Америка, Мексико, Индия, Шри Ланка, Малайзия и Филипините.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Употребяват се листата, кората, семената, корените, цветовете и целите плодове (шушулките) на моринга.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

В семената на растението са установени масло, витамин C, минерали. Маслото получено от тях съдържа приблизително 73% олеинова киселина и по-малко от 1% полиненаситени мастни киселини, като показва висока степен на окислителна стабилност.

Листата са най-полезните част на растението, като са значителен източник на витамини от група В, витамин С, провитамин А като бета-каротин, витамин К, манган, протеини, наред с други основни хранителни вещества. Листата на това необикновено дърво съдържат 7 пъти повече витамин С, отколкото в портокалите, 4 пъти повече калций, отколкото в млякото, 4 пъти повече витамин А, отколкото в морковите, 2 пъти повече протеин, отколкото в киселото мляко, 25 пъти повече желязо, отколкото в спанака и 3 пъти повече калий, отколкото в бананите.

Различните части на растението съдържат важни минерали и са добър източник на протеини, витамини, бета-каротин, аминокиселини и феноли. Moringa oleifera осигурява рядка комбинация от зеатин (мощен антиоксидант), кверцетин (флавоноид известен със своята способност да неутрализират свободните радикали и облекчава възпаление), бета-ситостерол (хранително вещество, което блокира образуването и натрупването на холестерол и притежава противовъзпалителни свойства), кафеоилхинова киселина (друг мощен противовъзпалителен агент) и кемпферол (основен хранителен елемент, който благоприятства организма на клетъчно ниво). Като цяло, Moringa oleifera осигурява 36 естествени противовъзпалителни средства и 46 различни антиоксиданта. В състояние е да осигури всички аминокиселини, необходими на човешкото тяло.

ДЕЙСТВИЕ:

Ин витро и при проведени изследвания с животонски модели е установено, че екстракти от листата, семената и кореноплодите на моринга имат противоракови, хепатопротективни, хипогликемични, противовъзпалителни, антибактериални, противогъбични, антивирусни свойства. Действат превантивно при болест на Алцхаймер, стомашни язви и сърповидноклетъчна анемия. Помагат за намаляване нивата на холестерола, както и насърчават зарастването на раните.

Различните части на растението (листа, корени, семена, кора, плодове, цветя, незрели шушулки) действат като сърдечни и циркулаторни стимуланти, притежават антитуморни, антипиретични, антиепилептични, противовъзпалителни, противоязвени, спазмолитични, диуретични, антихипертензивни, понижаващи холестерола, антиоксидантни, антидиабетни, хепатопротективни, антибактериални и противогъбични свойства. Прилагат се в лечението на различни заболявания в местната медицинска система, особено в Южна Азия.

В допълнение, Moringa oleifera показва свойства на мощен детоксикиращ агент, имуностимулант и антихелминтик.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

В африканската народна медицина растението се използва за лечение на асцит, ревматизъм, отровни ухапвания и пневмония. Във Филипините се прилага при циркулаторни нарушения, метаболитни и ендокринни нарушения, общи хранителни дефицити. Понякога се включва в профилактиката на диабет, при зарастването на рани и като афродизиак.

Всички части на растението намират приложение в традиционната медицината.

Състояния и заболявания, при които се използва моринга:

  • анемия
  • артрит
  • ревматизъм
  • астма
  • рак
  • запек
  • диабет
  • диария
  • епилепсия
  • стомашни болки
  • стомашни и чревни язви
  • чревни спазми
  • главоболие
  • сърдечни проблеми
  • високо кръвно налягане
  • камъни в бъбреците
  • задържане на течности
  • болести на щитовидната жлеза
  • бактериални, гъбични, вирусни, паразитни инфекции
  • с цел намаляване на отоци
  • с цел увеличаване на сексуалното желание
  • с цел увеличаване количеството на кърмата
  • бъбречни камъни
  • спортни травми (локално приложение)

Някои хора я използват като хранителна добавка или тоник, а други като имуностимулант. Употребата на моринга може да се отрази на липидите в кръвта, въпреки че това влияние е незадоволително.

Моринга понякога се прилага директно върху кожата като подсушаващ агент. Също така се използва локално за лечение на инфекции (абсцеси), микоза, пърхот, гингивити, ухапвания от змии, брадавици, рани, при които се създават условия за развитие на възпалителни джобове.

Генотоксичност на моринга

В процеса на употреба на различни части на дървото по един или друг начин или с различни цели, е установена токсичност на семената и листата му. Поети в дози около 3-4 пъти по-високи от препоръчителните увреждат организма. Моринга може да действа стимулиращо по време на лактация, но използвана при бременност има потенциала да предизвика аборт. Още един факт, който определя внимателната й употреба, е че има антикоагулантни свойства с неизвестна активност. За да се избегне увреждане на индивида, при прием на моринга с лечебна цел не трябва да се надвишават следните дози: за екстракт от листа - 500 милиграма, семена - 3 грама.

Моринга в кулинарията

Вкусът на моринга се определя като подобен на този на репичките. Много части на растението се използват за консумация. Например незрелите шушулки със семената са популярна храна в Азия и Африка. Листата се консумират в Камбоджа, Филипините, Южна Индия, Шри Ланка и Африка. За храна се използват още зрелите семена, маслото получено от тях и корените. Годни за консумация са и цветовете - варени и определени като с вкус на гъби.

В Африка, листата се използват от местното население като подправка за кускус. Коренът и счуканите семена се употребяват за пречистване на водата за пиене. Млади шушулки и листа се използват като зеленчуци.

Листата се готвят и могат да се използват като спанак или обикновено се сушат, натрошават на прах и се влагат в супи и сосове. Дори обработени, те остават с висока хранителна стойност. Калцият в тях се свързва в съединението калциев оксалат.

Незрели семена и шушулки, наречени "кълки", се обработват чрез пропарване и се готвят в къри, докато омекнат. Дори варени те остават с особено високо съдържание на витамин C в тях. Добър източник са на диетични фибри, калий, магнезий, манган.

Семената, понякога се консумират като грах или печени като ядки. Полезни са поради високото си съдържание на витамин C, умерени количества други витамини и минерали.

Корените се наситняват и се използва като подправка, която има остри вкусови качества, произтичащи от значителното съдържание на полифеноли в тях. От тях може да бъде извлечен сок подобен на този, който получаваме от хряна.

Множество са кулинарните рецепти, в които се използват гореспоменатите растителни части на моринга. Трябва да се внимава все пак с тяхната употреба, защото химични съединения в състава им могат да предизвикат евентуални нежелани реакции у човека. Въпреки изявената полезност на растението, с консумацията му не трябва да се прекалява.

Моринга дървета са били използвани за борба с недохранването, особено сред бебета и майки-кърмачки. Хранителните им свойства сега са толкова добре познати, че изглежда няма и ни най-малко съмнение в значителната полза на растението за здравето на хората. Моринга има потенциал да подобри хараненето и консервацията на храните. Дори изхранването на населението с прах от листа на моринга се оказва удачен вариант в ситуация на гладуване. Растението успешно вирее е суха среда, като така е добър източник на храна в сухите сезони.

Дървото може да се използва и като фураж за животните, за подпомагане устойчовостта на почвата (противоерозионно действие), за насърчаване развитието на селските райони.

За да се признае стойността на моринга, Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделиеподчертава Moringa oleifera като традиционна култура за месец септември на 2014 година.

Прах от листата на Moringa oleifera е толкова ефективен детергент, колкото сапунът за измиване на ръцете. Преди употреба се навлажнява, за да се даде възможност на фитохимикалите в листата да проявят своите антисептични и детергентни свойства.

Моринга е важен източник на храна в някои части на света. Може да се отглежда лесно и евтино, а листата й запазват много от витаминният и минералният си състав както при термична обработка, така и при сушене. В Индия и Африка се включва в много програми за борба с недохранването.

Масло от моринга

От зрелите семена се добива 38-40% хранително олио, наричано "бен масло", поради високата концентрация на бехенова киселина в него. То е чисто и без мирис и трудно се поддава на гранясване. Утайката от семена, оставаща след извличане на маслото от тях, може да се използва като тор или за пречистване на вода. Моринга маслото има потенциал за използване като биогориво.

Свойства на маслото:

  • възстановително и тонизиращо;
  • овлажняващо и омекотяващо кожата;
  • изглаждащо и подхранващо кожата;

От добитите от един хектар ядки се получават около 250 литра масло. То може да се използва като хранителна добавка или като база в козметични продукти за коса и кожа. Влиза в състава на лосиони, кремове, шампоани. Прилага се също като машинно масло.

Дървото произвежда и смола, която е със силни емулгиращи свойства.

Пречистване на вода с моринга

Моринга може да се използва за пречистване на водата и измиване на ръцете. След пресоване на семената за получаване на масло, се отделя отпадъчен продукт, който се използва за филтриране на водата с помощта на флокулация. Така се произвежда питейна вода за животинска или човешка консумация. Моринга семена съдържат димерни катионни протеини, които абсорбират и неутрализират колоидни частици в мътната вода, причинявайки слепването им една с друга. Така суспендирани, частиците по-лесно се премахват под формата на утайка. По този начин повечето от примесите във водата биват отстранени. Методът на пречистване не е токсичен и е с устойчива употреба в райони със съответните нужди.

Утайката от семена се използва и като тор и за премахване на сол от морската вода.

ВНИМАНИЕ!

Да не се консумира и използва под каквато и да е форма по време на бременност. Въпреки, че стимулира производството на кърма, е спорен въпросът за употребата му по време на кърмене.

Прекомерната консумация на корен от моринга и екстрактите му, могат да доведат до парализа и смърт, поради съдържанието на токсично вещество в тях. Листата, плодовете и семената са по-безопасната част от растението, която може да се консумира свободно.

3.3, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛайфстайлЛюбопитноПроизводителиЗдравни съветиНормативни актовеСнимкиТестовеИсторияАптекиЗаведенияАлтернативна медицинаДиетиХранене при...Е-тата в хранитеЛеченияСпортНовиниМедицински изследванияКлинични пътекиСпециалисти