Ксимения, Морски лимон

Ксимения, Морски лимон (Ximenia americana) представлява малко, с неправилно разклонена корона дръвче, което ражда жълти плодове, наричано още морски лимон. Класифицира се към семейство Olacaceae.

Устройство на ксимения

Изображение: Bob Peterson from North Palm Beach, Florida, Planet Earth!, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Ксименията се развива под формата на полупълзящ храст, храст или малко дърво, с от 2 до 7 метра височина. Диаметърът на ствола му рядко надминава големината от 10 см. Кората е от тъмно кафява до бледо сива на цвят, гладка или люспеста. Клоните растат небрежно разположени, със заоблени върхове, образуващи подобна на конус форма на короната. Младите клончета са с лилаво-червено оцветяване, восъчен налеп и снабдени с тънки бодли.

Формата на листата е елипсовидна до копиевидна, с различна дебелина са и срещуположно разположени по клончетата. Имат големина от 3-8 до 1,5-4 см. Листният ръб е гладък, а върхът на листото тъп. Разполагат с от 3 до 7 двойки, слабо изразени листни вени и къси, тънки, дълги до 6 мм дръжки с каналчета. Листата са оцветени в тъмно зелено и имат жилава текстура. При смачкване оставят миризма на горчиви бадеми.

Цъфти в ароматни бели, жълто-зелени или розови цветя, събрани в разклонени, аксиларни висящи или под формата на сенници съцветия. Всяко цветче разполага с дръжка от 3 до 7 мм дълга, непокрита с власинки.

Плодовете са с кълбовидна до елипсовидна форма, костилкови, с дължина около 3 см и дебелина 2,5 см. Те не са покрити с власинки и имат зеленикав цвят като незрели, който при узряване преминава в жълт, по-рядко оранжев и червен или смесица от посочените багри. Има сочна пулпа и едно семе в костилката си. Обвивката на ядката е дървесна, чуплива, светло жълта, дълга до 1,5 см. Самата ядка е мазна, с големина до 1,2 см.

Разпространение на морски лимон

Родният ареал на разпространение на растението са горите на Австралия и Азия, Индия, Нигерия, Африка.

Използваема част на ксимения

Плодът, маслото добито от ядките му, дървесината и листата, кората и корените на морския лимон са неговите употребяеми части.

Химичен състав на ксимения

В листата на ксименията са открити сапонини, цианогенни гликозиди, флавоноиди, танини, алкалоиди, антрахинони, нишесте. Маслото, екстрахирано от костилковата ядка съдържа ненаситени мастни киселини до 96%. Коренът й съдържа мастни киселини. Самбунигрина (sambunigrine) е идентифициран като основно цианогенно вещество в растението.

Изображение: Alex Popovkin, Bahia, Brazil from Brazil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; J.M.Garg, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на морски лимон

Нигерийски изследователи установяват, че плода показва действие срещу паразит, който причинява сънна болест и тежка анемия при животните в много части на Африка. Екстракт от листата на дървото е активен срещу Escherischia coli, Pseudomonas Aeruginosa и Candida albicans. Коренното население на Флорида използват кората на дървото за лечение на болки в мускулите и венците. Антимикробната активност на растението е плод на множество изследвания.

Състония и заболявания, при които се прилага

• треска;
• настинки;
• като вода за устата при зъбобол;
• като слабително средство;
• като лосион в подочната област;
• главоболие;
• ангина;
• като противоотрова;
• кожни проблеми;
• проказа;
• хемороиди;
• предавани по полов път болести;
• сънна болест;
• отоци;
• запек;
• кожни язви;
• бъбречни и сърдечни заболявания;
• като противоглистно средство.

Изображение: Bob Peterson from North Palm Beach, Florida, Planet Earth!, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Листата и клонките са слабителни средства. Инфузия от тях се използва за лечение на треска и настинки. Отвара от тях се прилага като вода за уста за облекчаване на зъбобол и като околоочен лосион. Листата се използват за лечение на главоболие, ангина и като антидот при отравяне.

Семената се употребяват за лечение на ухапвания от змии. Печени и натрошени се прилагат като лапа за лекуване на рани.

Корените се използват за лечение на кожни проблеми, главоболие, проказа, хемороиди, предавани по полов път болести, сънна болест, оток и действат като антидот при отравяне. Плодът е полезен при лечението на хроничен запек. Когато се консумират в големи количества той действа като противоглистно средство.

Кората се използва в отвара, сушена или на прах като цикатризиращо лекарство, като в този си вид се прилага при кожни язви. С отварата се прави компрес на главата при главоболие, което е резултат от висока температура. Тя може да се използва и за бани на болни деца, както и да се прилага при бъбречни и сърдечни неразположения.

Други употреби на ксимения

Плодовете на ксимения са смятани за здравословна и вкусна храна от повечето хора, както и за очистително средство. Имат сладко-кисел вкус. Могат да се консумират сурови, да се използва за направата на сок, конфитюри и желета или алкохолно питие. В Южна Африка, плодовете са били използвани, за да се направи вид бира. Те се приготвят и варени в консерви и на трушия. Венчелистчетата на цветята се добавят в супи.

Листата на дървото в Азия се консумират варени. Поради съдържанието им на цианид, трябва да се варят продължително и да се консумират в премерени количества. Листата, при концентрация от 100 ррт са 100% смъртоносни за Bulinus globus - вектор в предаването на шистозомиазата.

Семената съдържат циановодородна киселина и не е препоръчително да се консумират. Само печени, те са годни за консумация, като могат да подействат очистително, ако се приемат в голямо количество. Извлеченото от ядката масло се прилага като мазнина за готвене на зеленчуци. То е подходящо за производството на сапун. Маслото получено от плодовата пулпа се използват за направата на маски за кожа и коса, но не е годно за консумация. Рядко се използва и като промишлено масло, поради неподходящият му състав за това.

Изображение: Alex Popovkin, Bahia, Brazil from Brazil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Alex Popovkin, Bahia, Brazil from Brazil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Дървесината на морския лимон е средство за направата на дървени въглища или се използва като твърдо гориво. Тя не се употребява в дървообработването, защото е малка като обем. Има жълто-червен до кафяво-оранжев цвят и фина текстура. Тя е твърда и трайна. Като недостатъчно обемна се използва предимно за направата на дръжки на инструменти. Сърцевината на дървесината съдържа етерично масло, което се използва за опушване.

Кората, поради съдържанието си на танини и багрилно вещество, се използва като оцветител, придавайки на кожата червен цвят. От корените пък се получават стабилизатори за индиговите багрила. Кора и смачкани плодове са прилага за лечение на рани по домашните животни и като инсектицид срещу бълхи по тях.

Цветовете на ксименията съдържат етерично масло, което може да бъде добър заместител на портокаловото такова.

Ксименията понякога се използва като заместител на сандаловото дърво.

Заглавна снимка: Alex Popovkin, Bahia, Brazil from Brazil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons