Сем. Olacaceae

Олаксови (Olacaceae) представлява семейство цъфтящи растения от разред Santalales. Те са дървесни растения, местни в тропическите региони на света. Към юли 2021 г. обхватът на семейството варира; някои източници поддържат широко семейство, други го разделят на седем отделни семейства. Обхваща 30 рода и 250 вида. 

Системата APG от 1998 г. и системата APG II от 2003 г. го причисляват към разред Santalales в клада eudicots. Преди появата на молекулярни данни, обхватът на семейство Olacaceae варира значително между различните авторитети. Сред тези различни класификации около 30 рода са включени в семейството. 15 рода са признати за Olacaceae от Информационната мрежа за ресурси на зародишната плазма. Филогенетичното изследване, публикувано през 2008 г., разкрива седем клада, които са добре подкрепени от молекулярни и морфологични характеристики, но не е предложена официална таксономична реорганизация на семейството. Поради тази причина Olacaceae в широк смисъл е прието от системата APG III. Официалната реконфигурация на това семейство (както и на останалата част от разред Santalales) е публикувана от Никрент и колеги през 2010 г. Olacaceae в широк смисъл е разделено на седем семейства, а родът Schoepfia е поставен заедно с Arjona и Quinchamalium (и двата преди това Santalaceae) в семейство Schoepfiaceae.

Устройство на семейство Олаксови

Олаксови се състои от дървета, храсти, лиани. Листата им са без прилистници, дръжковидни, редуващи се, целокрайни, с пересто жилкуване, понякога с млекоцветни листенца или смолисти точки. Съцветията аксиларни, рядко от стари клони, късо гроздовидни, метличести, колосовидни, често снопчести. Цветовете обикновено бисексуални, актиноморфни, циклични, 3-7-членни; чашката обикновено чашковидна, често много късо лопатковидна или назъбена, понякога уголемена при плода; венчелистчетата свободни или сраснали, клапнисти, опадали, често влакнести отвътре; диск понякога присъства, екстра- или интрастаминален, състоящ се от ясно изразени петалоидни жлези или чашковидни, рядко нараснали при плода; тичинките 1-3-редови, обикновено свободни, рядко сраснали в тръбичка, епипетални или частично също еписепални, понякога частично стаминодиални; Яйчникът е предимно горен, рядко полу-долeн или долен, обикновено апикално с 1 локуларен и базално с 2-5 локуларен, всяка клетка с 1 обикновено анатропен семепъпък, висящ надолу от свободния връх на централна плацента, с форма, ако има такава, конична, колоновидна или нишковидна, с малко, понякога 3- или 5-делно близалце. Плодът е костилка с тънък, често месест околоплодник и ракообразен до дървесен ендокарп или псевдокостилка (външен месест слой, образуван от нарасналата чашка или диск); семе 1, семеприемникът, ако има такъв, е тънък, ендоспермът е изобилен, ембрионът е малък, котиледоните 2, 3 или 4.

Разпространение на семейство Олаксови

Семейството включва тропически, дървесни, автотрофни или коренови хемипаразитни растения, широко разпространени в тропическите и субтропичните региони.

Използваема част на семейство Олаксови

Употребяват се различни части от растенията в семейството с медицинска цел и в бита.

Химичен състав на семейство Олаксови

Вещества изолирани от представвители на Олаксови са - тетраин, триин, алкалоиди, флавоноиди и танини, хлорофил, протеини, захари и аминокиселини, стероиди, терпеноиди, ксантани и кумарини, олеанолова киселина, сесквитерпеноиди, сапонини.

Лечебни свойства и приложение на семейство Олаксови

Семейство Olacaceae обхваща разнообразна гама от растителни видове с лечебни свойства. Повечето от видовете се използват като народна медицина в различни райони.

Свойства на семейство Олаксови

• антиоксидантно;
• антимикробно;
• противогъбично;
• хепатопротективно;
• хипогликемично, антидиабетно;
• противораково;
• аналгетично.

Растенията от семейство Olacaceae, по-специално видовете Olax subscorpioidea и Ximenia, се използват в традиционната африканска и азиатска медицина за лечение на инфекции, болка, възпаления и храносмилателни проблеми. 

Olax subscorpioidea се използва при ревматизъм и треска, като проучванията потвърждават значителна аналгетична и противовъзпалителна активност.

Ximenia caffra и O. imbricata показват активност срещу гонорея, инфекции и други микробни патогени.

Екстрактите от листа на O. subscorpioidea демонстрират антиконвулсивни, седативни и антидепресантни свойства.

Използва се за лечение на стомашни проблеми и заболявания, свързани с черния дроб.

Видовете Ximenia се използват заради ядливите си, богати на витамини плодове и семена с високо съдържание на мазнини.