Лешник, Леска, Цариградска леска, Цариградски лешник

Лешник, Леска, Цариградска леска, Цариградски лешник (Corylus maxima) е многогодишно храстовидно растение с височина до 6-8 (понякога 10) метра, характеризиращо се с образуването на множество издънки. Може да се отглежда и като дървовидно растение. При храстовидно отглеждане, растенията встъпват в плододаване на петата - шестата година след засаждането им, а при дървовидно (когато растенията са присадени) по-рано. При подходяща агротехника те плододават 15-20 години. Цариградската леска се събира от дивата природа за местна употреба като храна и източник на материали.

Устройство на лешник

Изображение: Hladac, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лешникът е еднодомно, разделнополово растение. Мъжките му цветни органи са събрани в увиснали реси, а женските представляват пъпки. По време на цъфтежа близалцата на женските цветове са покрити с многобройни папили, увеличаващи площта за приемане на прашеца. Опрашването се извършва от вятъра. Лешникът е ранно цъфтящ овощен вид в нашата страна. При едни от сортовете цъфтежът започва още през есента, а при други от началото до средата на зимата. Характерна особеност на лешника е дихогамията (не едновременен цъфтеж на мъжките и женските цветове).

Стъблата на растението са дебелина до 20 см в диаметър. Листата му са заоблени, дълги 5-12 см, широки 4-10 см, с грапави, груби двойни зъбчета по листния ръб. Цветовете започват да се образуват в края на зимата. Мъжките са бледожълти, дълги 5-10 см, докато женските яркочервени и дълги само 1-3 мм. Плодът е орех, произведен на гроздове от 1 до 5 на брой заедно. Съдържащата се ядка в плодчето е с големина от 1,5-2,5 см, а самото то с дължина 3-5 см.

Разпространение на лешник

Този вид лешник е с роден ареал на разпространение Балканския полуостров и Мала Азия. От него е култивиран сортът - Corylus maxima 'Purpurea', който има тъмно лилави листа и се използва главно като декоративен вид.

Използваема част на лешник

Цялото растение се употребява като декоративно. Ядливата негова част е ядката на плода, а дървесината му се използва като твърдо гориво и за получаване на дървени въглища.

Химичен състав на лешник

Изображение: Peter Trimming from Croydon, England, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

В ядките на лешника е открито значително количество йод, което ги прави особено полезна храна за страдащите от ендемична гуша.

Лечебни свойства и приложение на лешник

Лешниците се прилагат при болки в ставите. От тях се прави специална паста, като счукани лешници се размесват с чист пчелен мед в равни количества. Приема се вътрешно, по 1 чаена лъжичка от пастата, 3 пъти на ден. Тя е полезна и като общоукрепващо средство.

Кулинарни употреби на лешниковото семе (ядка)

Лешниковите ядки се консумират сурови, варени, печени, съответно включени в различни хранителни продукти. Богати са на масло. Добре овкусена, ядката може да се яде сурова, приготвена в питки, пайове, хляб и т.н. или да се използва за получаване на растително мляко.

Плодовете узряват от средата до късна есен. Когато се съхраняват на хладно място и не се обелват от черупката, семената могат да издържат около 12 месеца. Маслото получено от тях е ядливо.

Други употреби на лешника

Семената съдържа до 65% от несъхнещо масло, използвано в бои, козметика и др. Цялото семе може да се използва за полиране и омазняване на дървесината - много лесно и ефективно. Растенията могат да се отглеждат като висок жив плет. Те трябва да бъдат оставени непокътнати или само леко подрязани, ако се изисква от тях плододаване. Дървесината е мека, лесна за цепене, не много издръжлива, красиво жилава. Използва се за направата на инструменти, дребни мебели, врати, кошнички, пръчки и др. Клонките се използват като теглещи пръти от водни гадатели. Дървесината дава и висококачествен въглен, използван от художниците.

Хеджиране с пурпурна леска (Corylus Maxima Purpurea)

Изображение: Eric in SF, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Пурпурната леска, Corylus maxima Purpurea, е сорт със страхотно богати лилави листа. Това декоративно дърво е също много продуктивен реколта и големите му вкусни ядки имат красив, винено-лилав оттенък вътре в тях. Той е много издръжлив и подходящ за всяка почва, въпреки че не е толкова добър на сянка, колкото обикновените видове леска.

Тя е добро хеджиращо растение. Лилавата леска може да достигне около 8 метра височина, ако расте свободно като дърво. Може да расте като саксийно растение. Образуването на жив плет от растението е лесно, поради безпроблемното му отглеждане и приспособимост към различни почвени и климатични условия на живот. Може да се добави към смесени живи плетове. При това растенията се засаждат на отстояние 33 см едно от друго.

Внимание!

Не е известна токсичност на части от растението.

Заглавно изображение: Fritz Geller-Grimm, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons